Кентърбърийски разкази: Разлика между версии
+шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
== Разкази == |
== Разкази == |
||
{{колони| |
{{колони|1| |
||
*Пролог |
*Пролог |
||
*Разказът на Рицаря |
*Разказът на Рицаря |
Версия от 12:41, 22 януари 2017
- Тази статия е за сборника разкази. За филма вижте Кентърбърийски разкази (филм).
Кентърбърийски разкази | |
Canterbury Tales | |
Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога | |
Автор | Джефри Чосър |
---|---|
Създаден | края на 14 век Англия |
Първо издание | 1478 г. |
Оригинален език | средноанглийски език |
Вид | сборник разкази |
Издателство в България | Народна култура (1970) Анубис (1994) Захарий Стоянов (2008) |
Преводач | Александър Шурбанов (1970-2008) |
Кентърбърийски разкази в Общомедия |
Кентърбърийски разкази (Шаблон:Lang-en) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър в края на 14 век (две от които в проза, останалите – в стих). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на Уилям Какстън през 1478 г.
История
През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.
През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.
Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.
Съдържание
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от Съдърк (днес район на Лондон, тогава само село) за Кентърбъри за поклонение в катедралата в Кентърбъри. (По-късно храмът е разрушен от Хенри VIII; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена Кентърбърийски разкази)Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.
Разкази
- Пролог
- Разказът на Рицаря
- Разказът на Мелничаря
- Разказът на Стюарда
- Разказът на Готвача
- Разказът на Правника
- Разказът на Моряка
- Разказът на Игуменката
- Разказът на Сър Топаз
- Разказът на Мелибей
- Разказът на Монаха
- Разказът на Манастирския капелан
- Разказът на Лекаря
- Разказът на Продавача на индулгенции
- Разказът на Батската невяста
- Разказът на Кармелита
- Разказът на Църковния пристав
- Разказът на Школаря
- Разказът на Търговеца
- Разказът на Оръженосеца
- Разказът на Франклина
- Разказът на Втората монахиня
- Разказът на Йомена на Каноника
- Разказът на Иконома
- Разказът на Свещеника[1]
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой.
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
Фрагмент I |
|
Фрагмент II |
|
Фрагмент III |
|
Фрагмент IV |
|
Фрагмент V |
|
Фрагмент VI |
|
Фрагмент VII |
|
Фрагмент VIII |
|
Фрагмент IX |
|
Фрагмент X |
|
Източници
- ↑ Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. София, Анубис, 1994. ISBN 964 426 080 3.
Външни връзки
- ((en)) „The Canterbury Tales, and Other Poems“ на сайта на Project Gutenberg (пълният текст на произведението)
- Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A Norton Critical Edition (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
- „Кентърбърийски разкази“ на сайта „Моята библиотека“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The_Canterbury_Tales“ и страницата „Кентерберийские рассказы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |