Библия Бесика: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7725434 на Jingiby (б.) - На Вас по кое У:-правило Ви пречи второто гледишо по един въпрос?
м Премахнати редакции на АнтониВал (б.), към версия на Jingiby
Ред 32: Ред 32:


Спорът в науката, който продължава и до днес, дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.<ref>[http://ebox.nbu.bg/pro/2%20Zv.%20Cholova%20+%20r.pdf Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119. ]</ref>
Спорът в науката, който продължава и до днес, дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.<ref>[http://ebox.nbu.bg/pro/2%20Zv.%20Cholova%20+%20r.pdf Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119. ]</ref>

Обемно изследване по въпроса поднася д-р Стефан Гайдарски <ref>[http://trakart.org/07-november-08-presented-the-book-entitled-thracian-letters-decoded-iv-part-the-thracian-bible-besika/ Bible Besika]</ref>


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Вулфила]]
* [[Вулфила]]

* [[Стефан Гайд]]


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 18:21, 22 януари 2017

Библия Бесика
Biblia Bessica
Авторвероятно Никита Ремесиански
СъздаденIV - V век
Римска империя
Оригинален езиктракийски
Жанррелигиозна литература
ВидБиблия

Библия Бесика (Шаблон:Lang-la) е превод на Библията на езика на тракийското племе беси, съществуването на който е упоменато от античните автори. В науката преобладава мнението, че подобен превод наистина е съществувал, и че под бески език, трябва са се разбира изобщо тракийският език.[1][2]

Източници

Сведенията за съществуването на превод на Библията на езика на бесите са от IV - V век. В 394 година свети Григорий Нисийски пише:

Ήμείς ουρανόν τοΰτο λέγομεν Σαμαίμ ό Εβραίος ό Ρωαίος κέλοΰμ, καί άλλως ό Σύρος, ό Μήδος, ό Καπαδοκης, ό Мαυρούσιος, ό Σκύθης, ό Ξράξ, ό Αγύπτιος.[3]

В 396 година свети Йероним Блажени пише:

Bessorum feritas et pellitorum turba populirum qui mortuorum inferiis homines immolabant, stridorem suum in dulce (s) crucis fregerunt melos et totius mundi una vox Christus est [4]

Около 399 година Йоан Златоуст пише:

... скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват и превели на собствения си език тези изречения [Евангелията].[5]

Авторство

Предполагаемият превод на Библията е на епископ Никита Ремесиански, но за това съществуват спорове, поради факта, че неговата дейност е спомената само в два извора. Евсевий Йероним, съобщава в едно свое писмо, че Никита направил така, „щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос“. В част от поема, писана от свети Павлин Нолански около 400 година и посветена на епископа на Ремесиана, пише:

Νam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam.[6]

Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира.

Спорът в науката, който продължава и до днес, дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.[7]

Вижте също

Бележки

  1. Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, Издателство „Аргес“, София, 1993, стр. 40.
  2. Toynbee, Arnold Joseph. Some problems of Greek history, Oxford University Press, 1969, стр. 56.
  3. Migne J. P., PG 45, 1015 D
  4. Блажени Йероним, epo. 60 ad Heliodorum
  5. Творения Св. Иоанна Златоуста, Т. XII, Бес. VIII, с.340.
  6. ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
  7. Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119.