Кентърбърийски разкази: Разлика между версии
Добавена Галерия с герои |
Добавена информация относно историята, съдържанието и структурата на творбата; актуализирана галерия, източници и препратки Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
'''Кентърбърийски разкази''' (на [[Английски език|английски]]: Canterbury Tales) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет [[Джефри Чосър]] (на английски: [[Geoffrey Chaucer]]) в края на [[14 век]] (две от които в [[проза]], останалите – в [[стих]]). Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен [[английски]] език, а не на използваните за работа тогава [[Латински език|латински]] и [[Френски език|френски]]. |
|||
В сравнение с много предишни творби на [[Джефри Чосър|Чосър]], Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосърският [[magnum opus]] (български: велика творба). |
|||
Той използва описанията на героите и техните [[Разказ|разкази]], за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Сборникът е приет за една от най-важните творби в английската литература, защото не само бива определян като развлекателен от читателите, но и защото предоставя много възможности за интерпретация. |
|||
== История == |
== История == |
||
През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно. |
|||
През 1373 г. [[Джефри Чосър]] посещава [[Генуа (провинция)|Генуа]] и [[Флоренция (провинция)|Флоренция]]. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с [[Франческо Петрарка]] и [[Джовани Бокачо]], благодарение на които той се запознава с италианската [[поезия]], по чийто стил се води по-късно. |
|||
През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази. |
|||
През 1386 г. [[Джефри Чосър|Чосър]] е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период [[Джефри Чосър|Чосър]] започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази. |
|||
Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите |
Когато [[Джефри Чосър|Чосър]] пише „Кентърбърийски разкази“, [[Джовани Бокачо|Бокачо]] вече не е жив, но с творбите си италианският [[белетрист]] определено е повлиял на [[Джефри Чосър|Чосър]]. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в [[Англия]]. |
||
== Съдържание == |
== Съдържание == |
||
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази'')Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане. |
|||
Сборникът разказва историите на група [[пилигрими]], които приключенстват от Съдърк (днешен [[Лондон]]) до [[Кентърбъри]], за да посетят катедралата в Кентърбъри. Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане. |
|||
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър. |
|||
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на [[Хари Бейли]] се събират 30 души, между които и [[Джефри Чосър|Чосър]], готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от [[Оксфорд]], пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и [[Джефри Чосър|Чосър]]. |
|||
[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]] |
[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]] |
||
== Разкази == |
== Разкази == |
||
{{колони|1| |
|||
*Пролог |
|||
*Разказът на Рицаря |
|||
*Разказът на Мелничаря |
|||
*Разказът на Стюарда |
|||
*Разказът на Готвача |
|||
*Разказът на Правника |
|||
*Разказът на Моряка |
|||
*Разказът на Игуменката |
|||
*Разказът на Сър Топаз |
|||
*Разказът на Мелибей |
|||
*Разказът на Монаха |
|||
*Разказът на Манастирския капелан |
|||
*Разказът на Лекаря |
|||
*Разказът на Продавача на индулгенции |
|||
*Разказът на Батската невяста |
|||
*Разказът на Кармелита |
|||
*Разказът на Църковния пристав |
|||
*Разказът на Школаря |
|||
*Разказът на Търговеца |
|||
*Разказът на Оръженосеца |
|||
*Разказът на Франклина |
|||
*Разказът на Втората монахиня |
|||
*Разказът на Йомена на Каноника |
|||
*Разказът на Иконома |
|||
*Разказът на Свещеника<ref>{{cite book |title= Кентърбърийски разкази |last=Чосър |first= Джефри|authorlink=Джефри Чосър |year=1994 |publisher= Анубис|location=София |isbn= 964 426 080 3}}</ref> |
|||
}} |
|||
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите. |
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който [[Джефри Чосър|Чосър]] искал на нареди разказите. |
||
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти |
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти или групи. |
||
Викторианците често използвали девет групи, което е начинът на подреждане, използван от [[Уолтър Уилиам Скийт]], чието издание с творби на [[Джефри Чосър|Чосър]] се използвало в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през по-голямата част от [[20 век]], но сега рядко се използва. |
|||
{| class="wikitable" |
|||
|Група А |
|||
|<nowiki>- Пролог (на английски: </nowiki>[[General Prologue]]) |
|||
- Разказът на Рицаря (на английски: [[The Knight's Tale]]) |
|||
- Разказът на Мелничаря (на английски: [[The Miller's Tale]]) |
|||
- Разказът на Стюарда (на английски: [[The Reeve's Tale]]) |
|||
- Разказът на Готвача (на английски: [[The Cook's Tale]]) |
|||
|- |
|||
|Група B |
|||
|<nowiki>- Разказът на Правника (на английски: </nowiki>[[The Man of Law's Tale]]) |
|||
- Разказът на Моряка (на английски: [[The Shipman's Tale]]) |
|||
- Разказът на Игуменката (на английски: [[The Prioress's Tale]]) |
|||
- Разказът на Сър Топаз (на английски: [[Sir Thopas]]' Tale) |
|||
- Разказът на Мелибей (на английски: [[The Tale of Melibee]]) |
|||
- Разказът на Монаха (на английски: [[The Monk's Tale]]) |
|||
- Разказът на Манастирския Капелан (на английски: [[The Nun's Priest's Tale]]) |
|||
|- |
|||
|Група C |
|||
|<nowiki>- Разказът на Лекаря (на английски: </nowiki>[[The Physician's Tale]]) |
|||
- Разказът на Продавача на индулгенции (на английски: [[The Pardoner's Tale]]) |
|||
|- |
|||
|Група D |
|||
|<nowiki>- Разказът на Батската невяста (на английски: </nowiki>[[The Wife of Bath's Tale]]) |
|||
- Разказът на Кармелита (на английски: [[The Friar's Tale]]) |
|||
- Разказът на Църковния пристав (на английски: [[The Summoner's Tale]]) |
|||
|- |
|||
|Група E |
|||
|<nowiki>- Разказът на Школаря (на английски: </nowiki>[[The Clerk's Tale]]) |
|||
- Разказът на Търговеца (на английски: [[The Merchant's Tale]]) |
|||
|- |
|||
|Група F |
|||
|<nowiki>- Разказът на Оръженосеца (на английски: </nowiki>[[The Squire's Tale]]) |
|||
- Разказът на Франклина (на английски: [[The Franklin's Tale]]) |
|||
|- |
|||
|Група G |
|||
|<nowiki>- Разказът на Втората монахиня (на английски: </nowiki>[[The Second Nun's Tale]]) |
|||
- Разказът на Йомена на Каноника (на английски: [[The Canon's Yeoman's Tale]]) |
|||
|- |
|||
|Група H |
|||
|<nowiki>- Разказът на Иконома (на английски: </nowiki>[[The Manciple's Tale]]) |
|||
|- |
|||
|Група I |
|||
|<nowiki>- Разказът на Свещеника (на английски: </nowiki>[[The Parson's Tale]]) |
|||
|} |
|||
Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой. За сметка на това връзката между отделните фрагменти е по-трудно забележима. |
|||
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така: |
|||
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така: |
|||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|Фрагмент I |
|Фрагмент I |
||
|<nowiki>- Пролог</nowiki> |
|||
| |
|||
* Пролог |
|||
- Разказът на Рицаря |
|||
* Разказът на Мелничаря |
|||
- Разказът на Мелничаря |
|||
* Разказът на Готвача |
|||
- Разказът на Стюарда |
|||
- Разказът на Готвача |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент II |
|Фрагмент II |
||
|<nowiki>- Разказът на Правника</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Правника |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент III |
|Фрагмент III |
||
|<nowiki>- Разказът на Батската невяста</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Батската невяста |
|||
- Разказът на Кармелита |
|||
* Разказът на Църковния пристав |
|||
- Разказът на Църковния пристав |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент IV |
|Фрагмент IV |
||
|<nowiki>- Разказът на Школаря</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Школаря |
|||
- Разказът на Търговеца |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент V |
|Фрагмент V |
||
|<nowiki>- Разказът на Оръженосеца</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Оръженосеца |
|||
- Разказът на Франклина |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент VI |
|Фрагмент VI |
||
|<nowiki>- Разказът на Лекаря</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Лекаря |
|||
- Разказът на Продавача на индулгенции |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент VII |
|Фрагмент VII |
||
|<nowiki>- Разказът на Моряка</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Моряка |
|||
- Разказът на Игуменката |
|||
* Разказът на Сър Топаз |
|||
- Разказът на Сър Топаз |
|||
* Разказът на Монаха |
|||
- Разказът на Мелибей |
|||
- Разказът на Монаха |
|||
- Разказът на Манастирския Капелан |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент VIII |
|Фрагмент VIII |
||
|<nowiki>- Разказът на Втората монахиня</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Втората монахиня |
|||
- Разказът на Йомена на Каноника |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент IX |
|Фрагмент IX |
||
|<nowiki>- Разказът на Иконома</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Иконома |
|||
|- |
|- |
||
|Фрагмент X |
|Фрагмент X |
||
|<nowiki>- Разказът на Свещеника</nowiki> |
|||
| |
|||
* Разказът на Свещеника |
|||
|} |
|} |
||
== Идея за възникването на произведението == |
|||
Нито едно [[произведение]] преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за [[пилигрими]]. Въпреки това е очевидно, че на места [[Джефри Чосър|Чосър]] е използвал големи части от вече съществуващи произведения както и, че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории и съревноваването, които са били основен начин за развлечение в тогавашна [[Англия]]. |
|||
Друг добър пример е “[[Декамерон]]” на [[Джовани Бокачо]], който е по-свързан с Кентърбърийските разкази от всяка друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея. |
|||
== Влияние върху литературата == |
|||
Водени са немалко спорове относно това дали най-големия принос, който тази творба е направила е да популяризира използването на народен език (латински: vulgare) в литературата вместо [[Френски език|френски]] или [[Латински език|латински]]. Все пак английският вече е използван в продължение на столетия преди раждането на [[Джефри Чосър|Чосър]], а някои от съвременниците му - [[Джон Гоуър]], [[Уилиам Лангланд]] и други - също са написали значими творби на [[Английски език|английски]]. Така остава неясно дo каква степен [[Джефри Чосър|Чосър]] е отговорен за тази посока на развитие - дали той е започнал тази тенденция или по-скоро е бил част от нея. |
|||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
Това са някои герои нарисувани в ръкописа на "Кентърбърийски разкази" от [[Елисмиър (остров)|Елисмиър]]. |
|||
<gallery> |
<gallery> |
||
Файл:The Knight - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Knight - Ellesmere Chaucer.jpg|Рицарят |
||
Файл:Canterbury Tales - The Miller - f. 34v detail - Robin with the Bagpype - early 1400s Chaucer.png| |
Файл:Canterbury Tales - The Miller - f. 34v detail - Robin with the Bagpype - early 1400s Chaucer.png|Мелничарят |
||
Файл:The Reeve - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Reeve - Ellesmere Chaucer.jpg|Стюардът |
||
Файл:Chaucer cook.jpg| |
Файл:Chaucer cook.jpg|Готвачът |
||
Файл:The Man of Law from the EllsMan of Law from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg| |
Файл:The Man of Law from the EllsMan of Law from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg|Правникът |
||
Файл:Wife-of-Bath-ms-2.jpg|Батската невяста |
Файл:Wife-of-Bath-ms-2.jpg|Батската невяста |
||
Файл:Friar-canterbury-tales.jpg|Кармелита |
Файл:Friar-canterbury-tales.jpg|Кармелита |
||
Файл:The Summoner - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Summoner - Ellesmere Chaucer.jpg|Църковният Пристав |
||
Файл:The Clerk of Oxford from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg| |
Файл:The Clerk of Oxford from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg|Школарят |
||
Файл:The Merchant - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Merchant - Ellesmere Chaucer.jpg|Търговецът |
||
Файл:The Squire - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Squire - Ellesmere Chaucer.jpg|Оръженосецът |
||
Файл:The Franklin - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Franklin - Ellesmere Chaucer.jpg|Франклинът |
||
Файл:The Physician - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Physician - Ellesmere Chaucer.jpg|Лекарят |
||
Файл:The Pardoner - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Pardoner - Ellesmere Chaucer.jpg|Продавачът на индулгенции |
||
Файл:The Shipman - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Shipman - Ellesmere Chaucer.jpg|Морякът |
||
Файл:The Prioress - Ellesmere Chaucer.jpg|Игуменката |
Файл:The Prioress - Ellesmere Chaucer.jpg|Игуменката |
||
Файл:The Monk - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Monk - Ellesmere Chaucer.jpg|Монахът |
||
Файл:The Nun's Priest - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Nun's Priest - Ellesmere Chaucer.jpg|Манастирският Капелан |
||
Файл:The Second Nun - Ellesmere Chaucer.jpg|Втората монахиня |
Файл:The Second Nun - Ellesmere Chaucer.jpg|Втората монахиня |
||
Файл:The Canon's Yeoman - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Canon's Yeoman - Ellesmere Chaucer.jpg|Йоменът на Каноника |
||
Файл:The Manciple - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Manciple - Ellesmere Chaucer.jpg|Икономът |
||
Файл:The Parson - Ellesmere Chaucer.jpg| |
Файл:The Parson - Ellesmere Chaucer.jpg|Свещеникът |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
Ред 164: | Ред 227: | ||
* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005. |
* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005. |
||
* {{Моята библиотека|22948-kentyrbyrijski-razkazi|Кентърбърийски разкази}} |
* {{Моята библиотека|22948-kentyrbyrijski-razkazi|Кентърбърийски разкази}} |
||
* Ellesmere manuscript of Geoffrey Chaucer's Canterbury Tales <nowiki>http://sunsite3.berkeley.edu/hehweb/EL26C9.html</nowiki> |
|||
{{Превод от 2|en|The_Canterbury_Tales|ru|Кентерберийские рассказы|760307615|70676163}} |
{{Превод от 2|en|The_Canterbury_Tales|ru|Кентерберийские рассказы|760307615|70676163}} |
Версия от 15:05, 23 януари 2017
- Тази статия е за сборника разкази. За филма вижте Кентърбърийски разкази (филм).
Кентърбърийски разкази | |
Canterbury Tales | |
Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога | |
Автор | Джефри Чосър |
---|---|
Създаден | края на 14 век Англия |
Първо издание | 1478 г. |
Оригинален език | средноанглийски език |
Вид | сборник разкази |
Издателство в България | Народна култура (1970) Анубис (1994) Захарий Стоянов (2008) |
Преводач | Александър Шурбанов (1970-2008) |
Кентърбърийски разкази в Общомедия |
Кентърбърийски разкази (на английски: Canterbury Tales) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър (на английски: Geoffrey Chaucer) в края на 14 век (две от които в проза, останалите – в стих). Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски.
В сравнение с много предишни творби на Чосър, Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосърският magnum opus (български: велика творба).
Той използва описанията на героите и техните разкази, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Сборникът е приет за една от най-важните творби в английската литература, защото не само бива определян като развлекателен от читателите, но и защото предоставя много възможности за интерпретация.
История
През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.
През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.
Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист определено е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.
Съдържание
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от Съдърк (днешен Лондон) до Кентърбъри, за да посетят катедралата в Кентърбъри. Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.
Разкази
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти или групи.
Викторианците често използвали девет групи, което е начинът на подреждане, използван от Уолтър Уилиам Скийт, чието издание с творби на Чосър се използвало в Оксфордския университет през по-голямата част от 20 век, но сега рядко се използва.
Група А | - Пролог (на английски: General Prologue)
- Разказът на Рицаря (на английски: The Knight's Tale) - Разказът на Мелничаря (на английски: The Miller's Tale) - Разказът на Стюарда (на английски: The Reeve's Tale) - Разказът на Готвача (на английски: The Cook's Tale) |
Група B | - Разказът на Правника (на английски: The Man of Law's Tale)
- Разказът на Моряка (на английски: The Shipman's Tale) - Разказът на Игуменката (на английски: The Prioress's Tale) - Разказът на Сър Топаз (на английски: Sir Thopas' Tale) - Разказът на Мелибей (на английски: The Tale of Melibee) - Разказът на Монаха (на английски: The Monk's Tale) - Разказът на Манастирския Капелан (на английски: The Nun's Priest's Tale) |
Група C | - Разказът на Лекаря (на английски: The Physician's Tale)
- Разказът на Продавача на индулгенции (на английски: The Pardoner's Tale) |
Група D | - Разказът на Батската невяста (на английски: The Wife of Bath's Tale)
- Разказът на Кармелита (на английски: The Friar's Tale) - Разказът на Църковния пристав (на английски: The Summoner's Tale) |
Група E | - Разказът на Школаря (на английски: The Clerk's Tale)
- Разказът на Търговеца (на английски: The Merchant's Tale) |
Група F | - Разказът на Оръженосеца (на английски: The Squire's Tale)
- Разказът на Франклина (на английски: The Franklin's Tale) |
Група G | - Разказът на Втората монахиня (на английски: The Second Nun's Tale)
- Разказът на Йомена на Каноника (на английски: The Canon's Yeoman's Tale) |
Група H | - Разказът на Иконома (на английски: The Manciple's Tale) |
Група I | - Разказът на Свещеника (на английски: The Parson's Tale) |
Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой. За сметка на това връзката между отделните фрагменти е по-трудно забележима.
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
Фрагмент I | - Пролог
- Разказът на Рицаря - Разказът на Мелничаря - Разказът на Стюарда - Разказът на Готвача |
Фрагмент II | - Разказът на Правника |
Фрагмент III | - Разказът на Батската невяста
- Разказът на Кармелита - Разказът на Църковния пристав |
Фрагмент IV | - Разказът на Школаря
- Разказът на Търговеца |
Фрагмент V | - Разказът на Оръженосеца
- Разказът на Франклина |
Фрагмент VI | - Разказът на Лекаря
- Разказът на Продавача на индулгенции |
Фрагмент VII | - Разказът на Моряка
- Разказът на Игуменката - Разказът на Сър Топаз - Разказът на Мелибей - Разказът на Монаха - Разказът на Манастирския Капелан |
Фрагмент VIII | - Разказът на Втората монахиня
- Разказът на Йомена на Каноника |
Фрагмент IX | - Разказът на Иконома |
Фрагмент X | - Разказът на Свещеника |
Идея за възникването на произведението
Нито едно произведение преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за пилигрими. Въпреки това е очевидно, че на места Чосър е използвал големи части от вече съществуващи произведения както и, че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории и съревноваването, които са били основен начин за развлечение в тогавашна Англия.
Друг добър пример е “Декамерон” на Джовани Бокачо, който е по-свързан с Кентърбърийските разкази от всяка друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея.
Влияние върху литературата
Водени са немалко спорове относно това дали най-големия принос, който тази творба е направила е да популяризира използването на народен език (латински: vulgare) в литературата вместо френски или латински. Все пак английският вече е използван в продължение на столетия преди раждането на Чосър, а някои от съвременниците му - Джон Гоуър, Уилиам Лангланд и други - също са написали значими творби на английски. Така остава неясно дo каква степен Чосър е отговорен за тази посока на развитие - дали той е започнал тази тенденция или по-скоро е бил част от нея.
Галерия
Това са някои герои нарисувани в ръкописа на "Кентърбърийски разкази" от Елисмиър.
-
Рицарят
-
Мелничарят
-
Стюардът
-
Готвачът
-
Правникът
-
Батската невяста
-
Кармелита
-
Църковният Пристав
-
Школарят
-
Търговецът
-
Оръженосецът
-
Франклинът
-
Лекарят
-
Продавачът на индулгенции
-
Морякът
-
Игуменката
-
Монахът
-
Манастирският Капелан
-
Втората монахиня
-
Йоменът на Каноника
-
Икономът
-
Свещеникът
Източници
Външни връзки
- ((en)) „The Canterbury Tales, and Other Poems“ на сайта на Project Gutenberg (пълният текст на произведението)
- Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A Norton Critical Edition (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
- „Кентърбърийски разкази“ на сайта „Моята библиотека“
- Ellesmere manuscript of Geoffrey Chaucer's Canterbury Tales http://sunsite3.berkeley.edu/hehweb/EL26C9.html
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The_Canterbury_Tales“ и страницата „Кентерберийские рассказы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |