Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавена Галерия с герои
Добавена информация относно историята, съдържанието и структурата на творбата; актуализирана галерия, източници и препратки
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 24: Ред 24:
| бележки =
| бележки =
}}
}}
'''''Кентърбърийски разкази''''' ({{lang-en|Canterbury Tales}}) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет [[Джефри Чосър]] в края на 14 век (две от които в [[проза]], останалите – в [[стих]]). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен [[английски]] език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на [[Уилям Какстън]] през [[1478]] г.
'''Кентърбърийски разкази''' (на [[Английски език|английски]]: Canterbury Tales) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет [[Джефри Чосър]] (на английски: [[Geoffrey Chaucer]]) в края на [[14 век]] (две от които в [[проза]], останалите – в [[стих]]). Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен [[английски]] език, а не на използваните за работа тогава [[Латински език|латински]] и [[Френски език|френски]].

В сравнение с много предишни творби на [[Джефри Чосър|Чосър]], Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосърският [[magnum opus]] (български: велика творба).

Той използва описанията на героите и техните [[Разказ|разкази]], за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Сборникът е приет за една от най-важните творби в английската литература, защото не само бива определян като развлекателен от читателите, но и защото предоставя много възможности за интерпретация.


== История ==
== История ==
През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.


През 1373 г. [[Джефри Чосър]] посещава [[Генуа (провинция)|Генуа]] и [[Флоренция (провинция)|Флоренция]]. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с [[Франческо Петрарка]] и [[Джовани Бокачо]], благодарение на които той се запознава с италианската [[поезия]], по чийто стил се води по-късно.
През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.

През 1386 г. [[Джефри Чосър|Чосър]] е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период [[Джефри Чосър|Чосър]] започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.


Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.
Когато [[Джефри Чосър|Чосър]] пише „Кентърбърийски разкази“, [[Джовани Бокачо|Бокачо]] вече не е жив, но с творбите си италианският [[белетрист]] определено е повлиял на [[Джефри Чосър|Чосър]]. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в [[Англия]].


== Съдържание ==
== Съдържание ==
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази'')Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.


Сборникът разказва историите на група [[пилигрими]], които приключенстват от Съдърк (днешен [[Лондон]]) до [[Кентърбъри]], за да посетят катедралата в Кентърбъри. Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.

Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на [[Хари Бейли]] се събират 30 души, между които и [[Джефри Чосър|Чосър]], готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от [[Оксфорд]], пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и [[Джефри Чосър|Чосър]].


[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]
[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]


== Разкази ==
== Разкази ==
{{колони|1|
*Пролог
*Разказът на Рицаря
*Разказът на Мелничаря
*Разказът на Стюарда
*Разказът на Готвача
*Разказът на Правника
*Разказът на Моряка
*Разказът на Игуменката
*Разказът на Сър Топаз
*Разказът на Мелибей
*Разказът на Монаха
*Разказът на Манастирския капелан
*Разказът на Лекаря
*Разказът на Продавача на индулгенции
*Разказът на Батската невяста
*Разказът на Кармелита
*Разказът на Църковния пристав
*Разказът на Школаря
*Разказът на Търговеца
*Разказът на Оръженосеца
*Разказът на Франклина
*Разказът на Втората монахиня
*Разказът на Йомена на Каноника
*Разказът на Иконома
*Разказът на Свещеника<ref>{{cite book |title= Кентърбърийски разкази |last=Чосър |first= Джефри|authorlink=Джефри Чосър |year=1994 |publisher= Анубис|location=София |isbn= 964 426 080 3}}</ref>
}}


Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който [[Джефри Чосър|Чосър]]  искал на нареди разказите.


Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой.
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти или групи.

Викторианците често използвали девет групи, което е начинът на подреждане, използван от [[Уолтър Уилиам Скийт]],  чието издание с творби на [[Джефри Чосър|Чосър]] се използвало в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през по-голямата част от [[20 век]], но сега рядко се използва.

{| class="wikitable"
|Група А
|<nowiki>- Пролог (на английски: </nowiki>[[General Prologue]])

- Разказът на Рицаря (на английски: [[The Knight's Tale]])

- Разказът на Мелничаря (на английски: [[The Miller's Tale]])

- Разказът на Стюарда (на английски: [[The Reeve's Tale]])

- Разказът на Готвача (на английски: [[The Cook's Tale]])
|-
|Група B
|<nowiki>- Разказът на Правника (на английски: </nowiki>[[The Man of Law's Tale]])

- Разказът на Моряка (на английски: [[The Shipman's Tale]])

- Разказът на Игуменката (на английски: [[The Prioress's Tale]])

- Разказът на Сър Топаз (на английски: [[Sir Thopas]]' Tale)

- Разказът на Мелибей (на английски: [[The Tale of Melibee]])

- Разказът на Монаха (на английски: [[The Monk's Tale]])

- Разказът на Манастирския Капелан (на английски: [[The Nun's Priest's Tale]])
|-
|Група C
|<nowiki>- Разказът на Лекаря (на английски: </nowiki>[[The Physician's Tale]])

- Разказът на Продавача на индулгенции (на английски: [[The Pardoner's Tale]])
|-
|Група D
|<nowiki>- Разказът на Батската невяста (на английски: </nowiki>[[The Wife of Bath's Tale]])

- Разказът на Кармелита (на английски: [[The Friar's Tale]])

- Разказът на Църковния пристав (на английски: [[The Summoner's Tale]])
|-
|Група E
|<nowiki>- Разказът на Школаря (на английски: </nowiki>[[The Clerk's Tale]])

- Разказът на Търговеца (на английски: [[The Merchant's Tale]])
|-
|Група F
|<nowiki>- Разказът на Оръженосеца (на английски: </nowiki>[[The Squire's Tale]])

- Разказът на Франклина (на английски: [[The Franklin's Tale]])
|-
|Група G
|<nowiki>- Разказът на Втората монахиня (на английски: </nowiki>[[The Second Nun's Tale]])

- Разказът на Йомена на Каноника (на английски: [[The Canon's Yeoman's Tale]])
|-
|Група H
|<nowiki>- Разказът на Иконома (на английски: </nowiki>[[The Manciple's Tale]])
|-
|Група I
|<nowiki>- Разказът на Свещеника (на английски: </nowiki>[[The Parson's Tale]])
|}

Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой. За сметка на това връзката между отделните фрагменти е по-трудно забележима.

Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:


Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
|Фрагмент I
|Фрагмент I
|<nowiki>- Пролог</nowiki>
|

* Пролог
* Разказът на Рицаря
- Разказът на Рицаря

* Разказът на Мелничаря
* Разказът на Стюарда
- Разказът на Мелничаря

* Разказът на Готвача
- Разказът на Стюарда

- Разказът на Готвача
|-
|-
|Фрагмент II
|Фрагмент II
|<nowiki>- Разказът на Правника</nowiki>
|
* Разказът на Правника
|-
|-
|Фрагмент III
|Фрагмент III
|<nowiki>- Разказът на Батската невяста</nowiki>
|

* Разказът на Батската невяста
* Разказът на Кармелита
- Разказът на Кармелита

* Разказът на Църковния пристав
- Разказът на Църковния пристав
|-
|-
|Фрагмент IV
|Фрагмент IV
|<nowiki>- Разказът на Школаря</nowiki>
|

* Разказът на Школаря
* Разказът на Търговеца
- Разказът на Търговеца
|-
|-
|Фрагмент V
|Фрагмент V
|<nowiki>- Разказът на Оръженосеца</nowiki>
|

* Разказът на Оръженосеца
* Разказът на Франклина
- Разказът на Франклина
|-
|-
|Фрагмент VI
|Фрагмент VI
|<nowiki>- Разказът на Лекаря</nowiki>
|

* Разказът на Лекаря
* Разказът на Продавача на индулгенции
- Разказът на Продавача на индулгенции
|-
|-
|Фрагмент VII
|Фрагмент VII
|<nowiki>- Разказът на Моряка</nowiki>
|

* Разказът на Моряка
* Разказът на Игуменката
- Разказът на Игуменката

* Разказът на Сър Топаз
* Разказът на Мелибей
- Разказът на Сър Топаз

* Разказът на Монаха
* Разказът на Манастирския Капелан
- Разказът на Мелибей

- Разказът на Монаха

- Разказът на Манастирския Капелан
|-
|-
|Фрагмент VIII
|Фрагмент VIII
|<nowiki>- Разказът на Втората монахиня</nowiki>
|

* Разказът на Втората монахиня
* Разказът на Йомена на Каноника
- Разказът на Йомена на Каноника
|-
|-
|Фрагмент IX
|Фрагмент IX
|<nowiki>- Разказът на Иконома</nowiki>
|
* Разказът на Иконома
|-
|-
|Фрагмент X
|Фрагмент X
|<nowiki>- Разказът на Свещеника</nowiki>
|
* Разказът на Свещеника
|}
|}

== Идея за възникването на произведението ==

Нито едно [[произведение]] преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за [[пилигрими]]. Въпреки това е очевидно, че на места [[Джефри Чосър|Чосър]] е използвал големи части от вече съществуващи произведения както и, че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории и съревноваването, които са били основен начин за развлечение в тогавашна [[Англия]].

Друг добър пример е “[[Декамерон]]” на [[Джовани Бокачо]], който е по-свързан с Кентърбърийските разкази от всяка друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея.

== Влияние върху литературата ==

Водени са немалко спорове относно това дали най-големия принос, който тази творба е направила е да популяризира използването на народен език (латински: vulgare) в литературата вместо [[Френски език|френски]] или [[Латински език|латински]]. Все пак английският вече е използван в продължение на столетия преди раждането на [[Джефри Чосър|Чосър]], а някои от съвременниците му - [[Джон Гоуър]], [[Уилиам Лангланд]] и други - също са написали значими творби на [[Английски език|английски]]. Така остава неясно дo каква степен [[Джефри Чосър|Чосър]] е отговорен за тази посока на развитие - дали той е започнал тази тенденция или по-скоро е бил част от нея.


== Галерия ==
== Галерия ==

Това са някои герои нарисувани в ръкописа на "Кентърбърийски разкази" от [[Елисмиър (остров)|Елисмиър]].

<gallery>
<gallery>
Файл:The Knight - Ellesmere Chaucer.jpg|Рицаря
Файл:The Knight - Ellesmere Chaucer.jpg|Рицарят
Файл:Canterbury Tales - The Miller - f. 34v detail - Robin with the Bagpype - early 1400s Chaucer.png|Мелничаря
Файл:Canterbury Tales - The Miller - f. 34v detail - Robin with the Bagpype - early 1400s Chaucer.png|Мелничарят
Файл:The Reeve - Ellesmere Chaucer.jpg|Стюарда
Файл:The Reeve - Ellesmere Chaucer.jpg|Стюардът
Файл:Chaucer cook.jpg|Готвача
Файл:Chaucer cook.jpg|Готвачът
Файл:The Man of Law from the EllsMan of Law from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg|Правника
Файл:The Man of Law from the EllsMan of Law from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg|Правникът
Файл:Wife-of-Bath-ms-2.jpg|Батската невяста
Файл:Wife-of-Bath-ms-2.jpg|Батската невяста
Файл:Friar-canterbury-tales.jpg|Кармелита
Файл:Friar-canterbury-tales.jpg|Кармелита
Файл:The Summoner - Ellesmere Chaucer.jpg|Църковния Пристав
Файл:The Summoner - Ellesmere Chaucer.jpg|Църковният Пристав
Файл:The Clerk of Oxford from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg|Школаря
Файл:The Clerk of Oxford from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg|Школарят
Файл:The Merchant - Ellesmere Chaucer.jpg|Търговеца
Файл:The Merchant - Ellesmere Chaucer.jpg|Търговецът
Файл:The Squire - Ellesmere Chaucer.jpg|Оръженосеца
Файл:The Squire - Ellesmere Chaucer.jpg|Оръженосецът
Файл:The Franklin - Ellesmere Chaucer.jpg|Франклина
Файл:The Franklin - Ellesmere Chaucer.jpg|Франклинът
Файл:The Physician - Ellesmere Chaucer.jpg|Лекаря
Файл:The Physician - Ellesmere Chaucer.jpg|Лекарят
Файл:The Pardoner - Ellesmere Chaucer.jpg|Продавача на индулгенции
Файл:The Pardoner - Ellesmere Chaucer.jpg|Продавачът на индулгенции
Файл:The Shipman - Ellesmere Chaucer.jpg|Моряка
Файл:The Shipman - Ellesmere Chaucer.jpg|Морякът
Файл:The Prioress - Ellesmere Chaucer.jpg|Игуменката
Файл:The Prioress - Ellesmere Chaucer.jpg|Игуменката
Файл:The Monk - Ellesmere Chaucer.jpg|Монаха
Файл:The Monk - Ellesmere Chaucer.jpg|Монахът
Файл:The Nun's Priest - Ellesmere Chaucer.jpg|Манастирския Капелан
Файл:The Nun's Priest - Ellesmere Chaucer.jpg|Манастирският Капелан
Файл:The Second Nun - Ellesmere Chaucer.jpg|Втората монахиня
Файл:The Second Nun - Ellesmere Chaucer.jpg|Втората монахиня
Файл:The Canon's Yeoman - Ellesmere Chaucer.jpg|Йомена на Каноника
Файл:The Canon's Yeoman - Ellesmere Chaucer.jpg|Йоменът на Каноника
Файл:The Manciple - Ellesmere Chaucer.jpg|Иконома
Файл:The Manciple - Ellesmere Chaucer.jpg|Икономът
Файл:The Parson - Ellesmere Chaucer.jpg|Свещеника
Файл:The Parson - Ellesmere Chaucer.jpg|Свещеникът
</gallery>
</gallery>


Ред 164: Ред 227:
* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
* {{Моята библиотека|22948-kentyrbyrijski-razkazi|Кентърбърийски разкази}}
* {{Моята библиотека|22948-kentyrbyrijski-razkazi|Кентърбърийски разкази}}
* Ellesmere manuscript of Geoffrey Chaucer's Canterbury Tales <nowiki>http://sunsite3.berkeley.edu/hehweb/EL26C9.html</nowiki>


{{Превод от 2|en|The_Canterbury_Tales|ru|Кентерберийские рассказы|760307615|70676163}}
{{Превод от 2|en|The_Canterbury_Tales|ru|Кентерберийские рассказы|760307615|70676163}}

Версия от 15:05, 23 януари 2017

Тази статия е за сборника разкази. За филма вижте Кентърбърийски разкази (филм).

Кентърбърийски разкази
Canterbury Tales
Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога
Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога
АвторДжефри Чосър
Създаденкрая на 14 век
Англия
Първо издание1478 г.
Оригинален езиксредноанглийски език
Видсборник разкази

Издателство в БългарияНародна култура (1970)
Анубис (1994)
Захарий Стоянов (2008)
ПреводачАлександър Шурбанов (1970-2008)
Кентърбърийски разкази в Общомедия

Кентърбърийски разкази (на английски: Canterbury Tales) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър (на английски: Geoffrey Chaucer) в края на 14 век (две от които в проза, останалите – в стих). Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски.

В сравнение с много предишни творби на Чосър, Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосърският magnum opus (български: велика творба).

Той използва описанията на героите и техните разкази, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Сборникът е приет за една от най-важните творби в английската литература, защото не само бива определян като развлекателен от читателите, но и защото предоставя много възможности за интерпретация.

История

През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.

През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.

Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист определено е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.

Съдържание

Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от Съдърк (днешен Лондон) до Кентърбъри, за да посетят катедралата в Кентърбъри. Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.

Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.

Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, Вашингтон

Разкази

Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър  искал на нареди разказите.

Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти или групи.

Викторианците често използвали девет групи, което е начинът на подреждане, използван от Уолтър Уилиам Скийт,  чието издание с творби на Чосър се използвало в Оксфордския университет през по-голямата част от 20 век, но сега рядко се използва.

Група А - Пролог (на английски: General Prologue)

- Разказът на Рицаря (на английски: The Knight's Tale)

- Разказът на Мелничаря (на английски: The Miller's Tale)

- Разказът на Стюарда (на английски: The Reeve's Tale)

- Разказът на Готвача (на английски: The Cook's Tale)

Група B - Разказът на Правника (на английски: The Man of Law's Tale)

- Разказът на Моряка (на английски: The Shipman's Tale)

- Разказът на Игуменката (на английски: The Prioress's Tale)

- Разказът на Сър Топаз (на английски: Sir Thopas' Tale)

- Разказът на Мелибей (на английски: The Tale of Melibee)

- Разказът на Монаха (на английски: The Monk's Tale)

- Разказът на Манастирския Капелан (на английски: The Nun's Priest's Tale)

Група C - Разказът на Лекаря (на английски: The Physician's Tale)

- Разказът на Продавача на индулгенции (на английски: The Pardoner's Tale)

Група D - Разказът на Батската невяста (на английски: The Wife of Bath's Tale)

- Разказът на Кармелита (на английски: The Friar's Tale)

- Разказът на Църковния пристав (на английски: The Summoner's Tale)

Група E - Разказът на Школаря (на английски: The Clerk's Tale)

- Разказът на Търговеца (на английски: The Merchant's Tale)

Група F - Разказът на Оръженосеца (на английски: The Squire's Tale)

- Разказът на Франклина (на английски: The Franklin's Tale)

Група G - Разказът на Втората монахиня (на английски: The Second Nun's Tale)

- Разказът на Йомена на Каноника (на английски: The Canon's Yeoman's Tale)

Група H - Разказът на Иконома (на английски: The Manciple's Tale)
Група I - Разказът на Свещеника (на английски: The Parson's Tale)

Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой. За сметка на това връзката между отделните фрагменти е по-трудно забележима.

Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:

Фрагмент I - Пролог

- Разказът на Рицаря

- Разказът на Мелничаря

- Разказът на Стюарда

- Разказът на Готвача

Фрагмент II - Разказът на Правника
Фрагмент III - Разказът на Батската невяста

- Разказът на Кармелита

- Разказът на Църковния пристав

Фрагмент IV - Разказът на Школаря

- Разказът на Търговеца

Фрагмент V - Разказът на Оръженосеца

- Разказът на Франклина

Фрагмент VI - Разказът на Лекаря

- Разказът на Продавача на индулгенции

Фрагмент VII - Разказът на Моряка

- Разказът на Игуменката

- Разказът на Сър Топаз

- Разказът на Мелибей

- Разказът на Монаха

- Разказът на Манастирския Капелан

Фрагмент VIII - Разказът на Втората монахиня

- Разказът на Йомена на Каноника

Фрагмент IX - Разказът на Иконома
Фрагмент X - Разказът на Свещеника

Идея за възникването на произведението

Нито едно произведение преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за пилигрими. Въпреки това е очевидно, че на места Чосър е използвал големи части от вече съществуващи произведения както и, че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории и съревноваването, които са били основен начин за развлечение в тогавашна Англия.

Друг добър пример е “Декамерон” на Джовани Бокачо, който е по-свързан с Кентърбърийските разкази от всяка друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея.

Влияние върху литературата

Водени са немалко спорове относно това дали най-големия принос, който тази творба е направила е да популяризира използването на народен език (латински: vulgare) в литературата вместо френски или латински. Все пак английският вече е използван в продължение на столетия преди раждането на Чосър, а някои от съвременниците му - Джон Гоуър, Уилиам Лангланд и други - също са написали значими творби на английски. Така остава неясно дo каква степен Чосър е отговорен за тази посока на развитие - дали той е започнал тази тенденция или по-скоро е бил част от нея.

Галерия

Това са някои герои нарисувани в ръкописа на "Кентърбърийски разкази" от Елисмиър.

Източници


Външни връзки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The_Canterbury_Tales“ и страницата „Кентерберийские рассказы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.