Густав IV Адолф: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м →Политика: replaced: учавства → участва редактирано с AWB |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
===Политика=== |
===Политика=== |
||
Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на [[Наполеон I Бонапарт]] на политическата сцена. Густав IV Адолф не e почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с тази република, през 1805 г. приобщена към всъщност злополучната в крайна сметка трета коалиция, противопоставяща се на Наполеон, чиито армии завземат шведска [[Померания]]. В резултат от т.нар. Тилзитски мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да |
Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на [[Наполеон I Бонапарт]] на политическата сцена. Густав IV Адолф не e почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с тази република, през 1805 г. приобщена към всъщност злополучната в крайна сметка трета коалиция, противопоставяща се на Наполеон, чиито армии завземат шведска [[Померания]]. В резултат от т.нар. Тилзитски мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албион, ала Швеция не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни за нея — поради този факт руските войски нахлуват във Финландия и я окупират заедно с част от северните и територии. Шведска още от Средновековието, Финландия е завзета от Русия, а преди да завърши тази едногодишна и катострофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младия брат на Густав III [[Карл XIII]], и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага. |
||
===Живот след абдикацията=== |
===Живот след абдикацията=== |
||
Версия от 15:14, 23 януари 2017
| Густав IV Адолф | |
| крал на Швеция | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 февруари 1837 г.
|
| Погребан | Швеция |
| Религия | лутеранство |
| Активен период | от 1700 г. до 1799 г. |
| Награди | Орден на слона Орден Черен орел |
| Семейство | |
| Род | Шлезвиг-Холщайн-Готорп |
| Баща | Густав III (Швеция)[1] |
| Съпруга | Фридерика фон Баден (6 октомври 1797 – 7 април 1812)[1] |
| Деца | Густаф фон Васа София Вилхелмина фон Холщайн-Готорп |
| Густав IV Адолф в Общомедия | |
Густав IV Адолф е крал на Швеция от 1792 г. до своето абдикиране през 1809 г. Син е на Густав III Адолф от Швеция и неговата кралица София Магдалена.
Ранни години
Роден е в Стокхолм. Предполага се, че е биологичен син на благордник от финландско потекло. След убийството на баща му Густав III през март 1792, той се възкачва на престола. През 1796 г. неговият чичо, който му е регент спомага за това младият крал да посети Санкт Петербург. Поводът е Густав IV да се сгоди за великата княгиня Александра Павловна, внучка на Екатерина Велика. Въпреки това предстоящето сватбено тържество се отменя поради отказ на шведския крал, тъй като не позволява на бъдещата си съпруга на изповядва православната религия (тогавашната шведкса конституция не го допуска).
Политика
Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на Наполеон I Бонапарт на политическата сцена. Густав IV Адолф не e почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с тази република, през 1805 г. приобщена към всъщност злополучната в крайна сметка трета коалиция, противопоставяща се на Наполеон, чиито армии завземат шведска Померания. В резултат от т.нар. Тилзитски мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албион, ала Швеция не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни за нея — поради този факт руските войски нахлуват във Финландия и я окупират заедно с част от северните и територии. Шведска още от Средновековието, Финландия е завзета от Русия, а преди да завърши тази едногодишна и катострофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младия брат на Густав III Карл XIII, и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.
Живот след абдикацията
В изгнание Густав IV се установява в Санкт Гален, Швейцария където живее в малък хотел сред нищета и изолираност, под името на полковник Густафсон. Там той претърпява мозъчен инсулт и умира. По-късно останките му са пренесени в Швеция.
Източници
Вера Ганчева — Швеция - "Страната и хората. География, история, общество, култура, личности" изд. "Хемус Груп" София 2001
