Христо Вълканов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 21: Ред 21:


== Биография ==
== Биография ==
Христо Вълканов е роден в 1874 година в леринското село [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], тогава в Османската империя, днес Амохори, Гърция. Брат е на българския просветен деец [[Константин Вълканов]]. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]],<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=94 }}</ref> а в 1901 година Физико-математическия факултет на [[Софийски университет|Висшето училище]] в [[София]] и става български учител в [[Сяр]]. Влиза във ВМОРО и от 1902 до 1903 година е член на [[Серски окръжен революционен комитет|Серския окръжен революционен комитет]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.2.</ref> Мести се като учител в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска класическа гимназия]], където през октомври 1905 година е убит от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 52.</ref> В отговор дейци на ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти и Михаил Папаяни<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/18.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр.214]</ref>
Христо Вълканов е роден в 1874 година в леринското село [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], тогава в Османската империя, днес Амохори, Гърция. Брат е на българския просветен деец и учредител на [[Македонския научен институт]] [[Константин Вълканов]]. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]],<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=94 }}</ref> а в 1901 година Физико-математическия факултет на [[Софийски университет|Висшето училище]] в [[София]] и става български учител в [[Сяр]]. Влиза във ВМОРО и от 1902 до 1903 година е член на [[Серски окръжен революционен комитет|Серския окръжен революционен комитет]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.2.</ref> Мести се като учител в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска класическа гимназия]], където през октомври 1905 година е убит от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 52.</ref> В отговор дейци на ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти и Михаил Папаяни<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/18.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр.214]</ref>


== Родословие ==
== Родословие ==

Версия от 06:03, 25 януари 2017

Христо Вълканов
български учител и революционер
Ангелина и Христо Вълканови
Ангелина и Христо Вълканови

Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Христо Вълканов в Общомедия
Погребението на Христо Вълканов в Битоля.

Христо Стоянов Вълканов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Христо Вълканов е роден в 1874 година в леринското село Песочница, тогава в Османската империя, днес Амохори, Гърция. Брат е на българския просветен деец и учредител на Македонския научен институт Константин Вълканов. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] а в 1901 година Физико-математическия факултет на Висшето училище в София и става български учител в Сяр. Влиза във ВМОРО и от 1902 до 1903 година е член на Серския окръжен революционен комитет.[2] Мести се като учител в Битолската българска класическа гимназия, където през октомври 1905 година е убит от гръцки терористи.[3][4] В отговор дейци на ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти и Михаил Папаяни[5]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспасия
 
Тодор Светиев
(около 1880 - около 1946)
 
Ангелина Топалова
(около 1886 - около 1954)
 
Христо Вълканов
(1874 - 1905)
 
Евлогий
(1878 - 1913)
 
Сотир Светиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пепелюгов
 
Виктория
 
Борис
(1903 - около 1986)
 
Стефан
(1911 - около 1946)
 
Методи
(1920 - 1996)
 
Христина
(р. 1914)
 
Христо
(1906 - 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лили Лазаревска
 
Павлина Шкърля
 
 
 
Тодор Светиев
(р. 1952)
 
 
 
Томислав
(1951 - 2007)
 
Анета
(р. 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  2. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.2.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 52.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр.214