Мордовци: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:36, 29 януари 2017

Мордовците са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското езиково семейство.

Към 2003 броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.

Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: ерзянски и мокшански език. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, – терюхан, живее в Нижегородска област и от 19 век говори руски език. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „мордва“.

История

Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден „Велес“^[1], мордовците произлизат от Нижегородска, Симбирска, Саратовска, Пензенска и северната част на Тамбовска губернии.

Въпреки че са били със статут на свободни хора, те са закрепостявани към манастири и помещици. Бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.

Литература

През ХХ век е развита съвременна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, А. Доронин.

Източници

↑ Языческая Славянская Информационная сеть – Очерки о мордве. П. И. Мельников – Печерский

[orden.ru-1] Языческая Славянская Информационная сеть – Очерки о мордве. П. И. Мельников – Печерский

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+[[Файл:Erzya women.jpg|мини|Ерзянки в народни костюми.]]
-'''Мордовците''' са [[народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското езиково семейство]].
+[[Файл:Moksha girls.jpg|мини|Мокшанки в народни костюми.]]
+'''Мордовците''' са [[етническа група|народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското езиково семейство]].
 Към [[2003]] броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в [[Мордовия]]. Останалите са пръснати в [[Самарска област|Самарска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]] и [[Нижегородска област|Нижегородска]] област, както и в [[Татарстан]], [[Средна Азия]] и [[Сибир]].
-Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: [[ерзянски език|ерзянски]] и [[мокшански език]]. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група ''каратай'' живее в [[Татарстан]] и говори на [[татарски език]], но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, -''терюхан'', живее в Нижегородска област и от 19 век говори [[руски език]]. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „'''мордва'''“.
+Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: [[ерзянски език|ерзянски]] и [[мокшански език]]. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група ''каратай'' живее в [[Татарстан]] и говори на [[татарски език]], но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, – ''терюхан'', живее в Нижегородска област и от 19 век говори [[руски език]]. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „'''мордва'''“.
 == История ==
-Според [[Павел Иванович Мелников|Мелников-Печорски]], цитиран от руския Орден „Велес“<ref name="orden.ru">Языческая Славянская Информационная сеть - [http://www.orden.ru/mordva.htm Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский]</ref>, мордовците произлизат от [[Нижегородска губерния|Нижегородска]], [[Симбирска губерния|Симбирска]], [[Саратовска губерния|Саратовска]], [[Пензенска губерния|Пензенска]] и северната част на [[Тамбовска губерния|Тамбовска]] губернии.
+Според [[Павел Иванович Мелников|Мелников-Печорски]], цитиран от руския Орден „Велес“<ref name="orden.ru">Языческая Славянская Информационная сеть – [http://www.orden.ru/mordva.htm Очерки о мордве. П. И. Мельников – Печерский]</ref>, мордовците произлизат от [[Нижегородска губерния|Нижегородска]], [[Симбирска губерния|Симбирска]], [[Саратовска губерния|Саратовска]], [[Пензенска губерния|Пензенска]] и северната част на [[Тамбовска губерния|Тамбовска]] губернии.
 Въпреки че са били със статут на свободни хора, те са [[крепостничество|закрепостявани]] към [[манастир]]и и [[помещик|помещици]]. Бягат и се заселват в средното поречие на [[Волга]], в Самарска губерния. Указ на [[Петър I (Русия)|Петър I]] изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
 == Литература ==
 През ХХ век е развита съвременна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, [[Доронин Александър|А. Доронин]].
 == Източници ==