Димитър Карастоянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Родени в Кюстендил; Добавяне на Категория:Родени в Самоков, ползвайки HotCat
Ред 30: Ред 30:
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Димитър}}
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Димитър}}
[[Категория:Български фотографи]]
[[Категория:Български фотографи]]
[[Категория:Родени в Кюстендил]]
[[Категория:Родени в Самоков]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]

Версия от 06:26, 1 февруари 2017

Димитър Карастоянов
български фотограф

Роден
1856 г.
Починал
1919 г. (63 г.)

Националност България
Семейство
БащаАнастас Карастоянов
Братя/сестриИван Карастоянов
ДецаЛюбен, Богдан – Бончо, и Божидар
Димитър Карастоянов в Общомедия

Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.

Биография

Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.

По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество“. В началото на 20. век той все пак открива собствено ателие в София на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.

Източници

  1. Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Dŭrzh. izd-vo „Septemvri“, 1983, str. 107.

Външни препратки