Ричард Столман: Разлика между версии
Ред 32: | Ред 32: | ||
[[1980-те]] са повратни в живота му. През тези години хакерското общество започва да изчезва. Появата на така наречения преносим (portable) [[софтуер]] - вид [[софтуер]] който може да работи на различни видове компютри, кара компаниите производители на [[софтуер]] да спрат да го разпространяват заедно с неговия [[изходен код]] и ограничават копирането, дистрибуцията и модификацията чрез [[закони за авторско право]]. Големите производители правят това, защото се страхуват, че техният софтуер може да се използва на компютри, произведени от конкурентите им. |
[[1980-те]] са повратни в живота му. През тези години хакерското общество започва да изчезва. Появата на така наречения преносим (portable) [[софтуер]] - вид [[софтуер]] който може да работи на различни видове компютри, кара компаниите производители на [[софтуер]] да спрат да го разпространяват заедно с неговия [[изходен код]] и ограничават копирането, дистрибуцията и модификацията чрез [[закони за авторско право]]. Големите производители правят това, защото се страхуват, че техният софтуер може да се използва на компютри, произведени от конкурентите им. |
||
В началото на осемдесетте някои от хакерите в [[MIT]] формират нови компании, които се занимават със [[софтуер със запазени права]](proprietary software). Symbolics и LMI са сред тези компании. Столман смята, че [[Symbolics]] ще навредят на лабораторията и се включва в [[LMI]]. През [[1982]] до [[1983]] Symbolics се опитват да станат монополисти в лабораторията. |
В началото на осемдесетте някои от хакерите в [[MIT]] формират нови компании, които се занимават със [[софтуер със запазени права]] (proprietary software). Symbolics и LMI са сред тези компании. Столман смята, че [[Symbolics]] ще навредят на лабораторията и се включва в [[LMI]]. През [[1982]] до [[1983]] Symbolics се опитват да станат монополисти в лабораторията. |
||
Столман вижда, че нещата, които трябва да прави в [[MIT]] противоречат на принципите му, които са, както сам той казва, „софтуерът иска да бъде свободен!“: ако потребител или хакер може да извлече ползва от дадена програма, то дълг на разработчиците е да предоставят това право без никакви пречки и ограничения. През януари [[1984]], Столман напуска работата си в [[MIT]] и започва да работи постоянно за проекта [[ГНУ]], стартирал през септември [[1983]]. |
Столман вижда, че нещата, които трябва да прави в [[MIT]] противоречат на принципите му, които са, както сам той казва, „софтуерът иска да бъде свободен!“: ако потребител или хакер може да извлече ползва от дадена програма, то дълг на разработчиците е да предоставят това право без никакви пречки и ограничения. През януари [[1984]], Столман напуска работата си в [[MIT]] и започва да работи постоянно за проекта [[ГНУ]], стартирал през септември [[1983]]. |
Версия от 18:43, 1 февруари 2017
Ричард Столман Richard Matthew Stallman | |
американски програмист | |
Роден | |
---|---|
Етнос | евреи[1] |
Религия | атеизъм |
Учил в | Харвардски университет Масачузетски технологичен институт |
Техника | |
Известен с | ГНУ |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | stallman.org |
Ричард Столман в Общомедия |
Ричард Матю Столман (Шаблон:Lang-en, често съкращавано като rms[2]) е един от основателите на Лигата за Свободно Програмиране през 1989 г., проекта ГНУ и Фондацията за свободен софтуер. Автор е на множество програми като компилатора GCC, дебъгера GDB, редактора ЕМАКС и други. Автор е също и на общия публичен лиценз ГНУ — може би най-известния свободен лиценз, който дава началото на така наречения copyleft.
От средата на деветдесетте години на 20 век Ричард Столман се занимава основно с изнасяне на лекции, в които говори срещу софтуерните патенти, за експанзията на законите за авторско право както и на политическа тема.
Биография
Столман е роден в Манхатън, Ню Йорк в семейството на Алис Липман и Даниел Столман. По време на програмистките си години става известен с инициалите си „РМС“ (RMS). Дори в първата редакция на Хакерския речник пише: Ричард Столман е земното ми име, вие може да ме наричате „рмс“ (rms).
Първият му достъп до компютър е през първата му година в гимназията през 1960-те години на 20 век. След завършване на гимназия Столман е нает от нюйоркския научен център на IBM. Там той написва първата си програма. След като приключва договорът му, Ричард Столман намира работа като помощник в лаборатория в департамента по биология в Рокфелерския университет. Въпреки че се е насочил към кариера в математиката или физиката, аналитичният му ум дотолкова впечатлява директора на лабораторията, че същият е разочарован, когато разбира, че Столман се е насочил към компютрите, а не към биологията.
През 1971, като първокурсник в Харвард, Столман става хакер в лабораторията по изкуствен интелект на MIT.
1980-те са повратни в живота му. През тези години хакерското общество започва да изчезва. Появата на така наречения преносим (portable) софтуер - вид софтуер който може да работи на различни видове компютри, кара компаниите производители на софтуер да спрат да го разпространяват заедно с неговия изходен код и ограничават копирането, дистрибуцията и модификацията чрез закони за авторско право. Големите производители правят това, защото се страхуват, че техният софтуер може да се използва на компютри, произведени от конкурентите им. В началото на осемдесетте някои от хакерите в MIT формират нови компании, които се занимават със софтуер със запазени права (proprietary software). Symbolics и LMI са сред тези компании. Столман смята, че Symbolics ще навредят на лабораторията и се включва в LMI. През 1982 до 1983 Symbolics се опитват да станат монополисти в лабораторията.
Столман вижда, че нещата, които трябва да прави в MIT противоречат на принципите му, които са, както сам той казва, „софтуерът иска да бъде свободен!“: ако потребител или хакер може да извлече ползва от дадена програма, то дълг на разработчиците е да предоставят това право без никакви пречки и ограничения. През януари 1984, Столман напуска работата си в MIT и започва да работи постоянно за проекта ГНУ, стартирал през септември 1983.
През 1985 Ричард Столман написва ГНУ манифеста, в който обяснява причините за желанието си да създаде свободна операционна система
През 1985 Столман популяризира идеята за copyleft, правен инструмент за защита на дистрибуцията и модификацията на свободния софтуер. Всичко върви добре, но ядрото (наречено GNU Hurd) е прекалено сложно за разработка. Използването на ГНУ лиценз позволявало и на хора извън проекта да пишат свободни програми извън ГНУ проекта. Така се появява и ядрото на Линус Торвалдс, наречено Linux Kernel. Новопоявилото се ядро се е комбинирало с ГНУ софтуера и така през 1991 се появява първата напълно свободна операционна система наречена GNU/Linux, но заради объркването което това име носи, много хора я наричат само Линукс.
Публикации
Признание
Препратки
Външни препратки
- Лична страница на Ричард Столман.
- Неговият weblog
- Free Unix! - Оргиналното известие от Столман за началото на проекта ГНУ
- ГНУ философия - съдържа около 50 есета, повечето написани от Ричард Столман
Лекции
- Ричард Столман в България Видео запис на лекцията на Столман, изнесена в зала 11 НДК, проведена като част от WebTech 2005 на 22 април 2005. Можете да я видите и във Vbox7, YouTube - лекция и въпроси, и като текст.
- Лекцията на Столман в Kungliga Tekniska Högskolan - запис на лекцията проведена в Кралския шведски технологичен институт, Стокхолм, Швеция (Royal Institute of Technology) през (1986).
- Stallman Lecture in Лунд(Lund), Швеция 11 февруари, 2000
- Ричард Столман говори - на World Summit on the Information Society (2003).
- Ноември 2004, Университета в Улм (на анг:Ulm), Германия: Софтуерни патенти Аудио и видео