Фронда: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Създаване чрез превод на страницата "Fronde"
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Фронда''' ({{IPA-fr|fʀɔ̃d}}<ref>''The Oxford-Hachette French Dictionary'', 4th ed., 2007; [http://www.wordreference.com/fren/fronde WordReference.com].</ref>) е наименованието на поредица от [[Гражданска война|граждански войни]] във Франция между 1648 и 1653, в разгара на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], започнала през 1635 година. Кралят се противопоставя на обединената опозиция от страна на принцове, благородници, на съдилищата (parlements), и голяма част от френския народ, и в крайна сметка триумфира.
'''Фронда''' ({{lang-fr|Fronde}}) ({{IPA-fr|fʀɔ̃d}}<ref>''The Oxford-Hachette French Dictionary'', 4th ed., 2007; [http://www.wordreference.com/fren/fronde WordReference.com].</ref>) е наименованието на поредица от [[Гражданска война|граждански войни]] във Франция между 1648 и 1653 г., в разгара на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], започнала през 1635 година. Кралят се противопоставя на обединената опозиция, съставена от принцове, благородници, съдилищата ({{lang-fr|parlements}}), и голяма част от френския народ, и в крайна сметка я побеждава.


Фрондата има две отделни кампании, Фронда на парламентите (1648–1649) и Фронда на [[Аристокрация|благородниците]] (1650–1653).[Fronde#cite_note-FOOTNOTEAtkinson1911247-2 <span class="mw-reflink-text"><nowiki>[2]</nowiki></span>]{{sfn|Atkinson|1911|p=247}}  Началото на Fronde des parlements, е непосредствено след подписването на [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мир]] (1648), с който завършва [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], и това е забележителен момент. Ядрото на въоръжените банди с лидери благородници, тероризирали части от Франция в този период, е закалено в продължилата цяло поколение война в Германия, където войските все още предпочитат да действат самостоятелно. [[Луи XIV]], който като млад владетел, е впечатлен от  опита на Фрондата, започва реорганизация на френските бойни сили в посока на по-строга йерархия и назначаване на военачалниците от краля. А. Лойд Moote твърди, че [[Мазарини|кардинал Мазарини]], първоначално предприема грешни стъпки, но в крайна сметка се справя добре. Фрондата представлява един последен опит на френското благородничество в битката с краля, и то е победено. В дългосрочен план, резултатът е засилване на кралската власт, но отслабване на икономиката. Фрондата улеснява появата на [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]].<ref>A. Lloyd Moote, ''The revolt of the judges: the Parlement of Paris and the Fronde, 1643-1652'' (1972)</ref>
Във Фрондата се обособяват две отделни кампании, Фронда на парламентите (1648 – 1649) и Фронда на [[Аристокрация|благородниците]] (1650 – 1653).{{sfn|Atkinson|1911|p=247}} Началото на първата кампания е непосредствено след подписването на [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мир]] (1648), с който завършва [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], и това е забележителен момент. Ядрото на въоръжените банди с лидери благородници, тероризирали части от Франция в този период, е закалено в продължилата цяло поколение война в Германия, където войските все още предпочитат да действат самостоятелно. [[Луи XIV]], който като млад владетел е впечатлен от опита на Фрондата, започва реорганизация на френските бойни сили в посока на по-строга [[йерархия]] и назначаване на военачалниците от краля. А. Лойд Moote твърди, че [[Мазарини|кардинал Мазарини]] първоначално предприема грешни стъпки, но в крайна сметка се справя добре. Фрондата представлява един последен опит на френското благородничество в битката с краля, и то е победено. В дългосрочен план, резултатът е засилване на кралската власт, но отслабване на икономиката. Фрондата улеснява появата на [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]].<ref>A. Lloyd Moote, ''The revolt of the judges: the Parlement of Paris and the Fronde, 1643 – 1652'' (1972)</ref>


== Етимология ==
== Етимология ==
На [[Френски език|френски]] думата ''фронда'' означава [[Прашка (оръжие)|"прашка"]]; парижките тълпи използвали прашки, за да чупят прозорците на привържениците на [[Мазарини|кардинал Мазарини]].[Fronde#cite_note-FOOTNOTEAtkinson1911247-2 <span class="mw-reflink-text"><nowiki>[2]</nowiki></span>]{{sfn|Atkinson|1911|p=247}}
На [[Френски език|френски]] думата ''фронда'' означава [[Прашка (оръжие)|„прашка“]]; парижките тълпи използвали прашки, за да чупят прозорците на привържениците на [[Мазарини|кардинал Мазарини]].{{sfn|Atkinson|1911|p=247}}


== Бележки ==
== Източници ==
{{reflist|30em}}
{{reflist|30em}}

*{{cite book |title=Fronde, The Encyclopædia Britannica |last=Atkinson |first=Charles Francis |pages= 247 – 249|url=https://archive.org/stream/encyclopaediabrit11chisrich#page/247/mode/1up }}

{{превод от|en|Fronde|758476463}}
[[Категория:Войни на Франция]]
[[Категория:Войни на Франция]]

Версия от 14:25, 3 февруари 2017

Фронда (Шаблон:Lang-fr) (френско произношение: [fʀɔ̃d][1]) е наименованието на поредица от граждански войни във Франция между 1648 и 1653 г., в разгара на Френско-испанската война, започнала през 1635 година. Кралят се противопоставя на обединената опозиция, съставена от принцове, благородници, съдилищата (Шаблон:Lang-fr), и голяма част от френския народ, и в крайна сметка я побеждава.

Във Фрондата се обособяват две отделни кампании, Фронда на парламентите (1648 – 1649) и Фронда на благородниците (1650 – 1653).[2] Началото на първата кампания е непосредствено след подписването на Вестфалския мир (1648), с който завършва Тридесетгодишната война, и това е забележителен момент. Ядрото на въоръжените банди с лидери благородници, тероризирали части от Франция в този период, е закалено в продължилата цяло поколение война в Германия, където войските все още предпочитат да действат самостоятелно. Луи XIV, който като млад владетел е впечатлен от опита на Фрондата, започва реорганизация на френските бойни сили в посока на по-строга йерархия и назначаване на военачалниците от краля. А. Лойд Moote твърди, че кардинал Мазарини първоначално предприема грешни стъпки, но в крайна сметка се справя добре. Фрондата представлява един последен опит на френското благородничество в битката с краля, и то е победено. В дългосрочен план, резултатът е засилване на кралската власт, но отслабване на икономиката. Фрондата улеснява появата на абсолютната монархия.[3]

Етимология

На френски думата фронда означава „прашка“; парижките тълпи използвали прашки, за да чупят прозорците на привържениците на кардинал Мазарини.[2]

Източници

  1. The Oxford-Hachette French Dictionary, 4th ed., 2007; WordReference.com.
  2. а б Atkinson 1911, с. 247.
  3. A. Lloyd Moote, The revolt of the judges: the Parlement of Paris and the Fronde, 1643 – 1652 (1972)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fronde в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​