Фронда: Разлика между версии
Създаване чрез превод на страницата "Fronde" |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Фронда''' ({{IPA-fr|fʀɔ̃d}}<ref>''The Oxford-Hachette French Dictionary'', 4th ed., 2007; [http://www.wordreference.com/fren/fronde WordReference.com].</ref>) е наименованието на поредица от [[Гражданска война|граждански войни]] във Франция между 1648 и 1653, в разгара на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], започнала през 1635 година. Кралят се противопоставя на обединената опозиция от |
'''Фронда''' ({{lang-fr|Fronde}}) ({{IPA-fr|fʀɔ̃d}}<ref>''The Oxford-Hachette French Dictionary'', 4th ed., 2007; [http://www.wordreference.com/fren/fronde WordReference.com].</ref>) е наименованието на поредица от [[Гражданска война|граждански войни]] във Франция между 1648 и 1653 г., в разгара на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], започнала през 1635 година. Кралят се противопоставя на обединената опозиция, съставена от принцове, благородници, съдилищата ({{lang-fr|parlements}}), и голяма част от френския народ, и в крайна сметка я побеждава. |
||
Фрондата |
Във Фрондата се обособяват две отделни кампании, Фронда на парламентите (1648 – 1649) и Фронда на [[Аристокрация|благородниците]] (1650 – 1653).{{sfn|Atkinson|1911|p=247}} Началото на първата кампания е непосредствено след подписването на [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мир]] (1648), с който завършва [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], и това е забележителен момент. Ядрото на въоръжените банди с лидери благородници, тероризирали части от Франция в този период, е закалено в продължилата цяло поколение война в Германия, където войските все още предпочитат да действат самостоятелно. [[Луи XIV]], който като млад владетел е впечатлен от опита на Фрондата, започва реорганизация на френските бойни сили в посока на по-строга [[йерархия]] и назначаване на военачалниците от краля. А. Лойд Moote твърди, че [[Мазарини|кардинал Мазарини]] първоначално предприема грешни стъпки, но в крайна сметка се справя добре. Фрондата представлява един последен опит на френското благородничество в битката с краля, и то е победено. В дългосрочен план, резултатът е засилване на кралската власт, но отслабване на икономиката. Фрондата улеснява появата на [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]].<ref>A. Lloyd Moote, ''The revolt of the judges: the Parlement of Paris and the Fronde, 1643 – 1652'' (1972)</ref> |
||
== Етимология == |
== Етимология == |
||
На [[Френски език|френски]] думата ''фронда'' означава [[Прашка (оръжие)| |
На [[Френски език|френски]] думата ''фронда'' означава [[Прашка (оръжие)|„прашка“]]; парижките тълпи използвали прашки, за да чупят прозорците на привържениците на [[Мазарини|кардинал Мазарини]].{{sfn|Atkinson|1911|p=247}} |
||
== |
== Източници == |
||
{{reflist|30em}} |
{{reflist|30em}} |
||
*{{cite book |title=Fronde, The Encyclopædia Britannica |last=Atkinson |first=Charles Francis |pages= 247 – 249|url=https://archive.org/stream/encyclopaediabrit11chisrich#page/247/mode/1up }} |
|||
{{превод от|en|Fronde|758476463}} |
|||
[[Категория:Войни на Франция]] |
[[Категория:Войни на Франция]] |
Версия от 14:25, 3 февруари 2017
Фронда (Шаблон:Lang-fr) (френско произношение: [fʀɔ̃d][1]) е наименованието на поредица от граждански войни във Франция между 1648 и 1653 г., в разгара на Френско-испанската война, започнала през 1635 година. Кралят се противопоставя на обединената опозиция, съставена от принцове, благородници, съдилищата (Шаблон:Lang-fr), и голяма част от френския народ, и в крайна сметка я побеждава.
Във Фрондата се обособяват две отделни кампании, Фронда на парламентите (1648 – 1649) и Фронда на благородниците (1650 – 1653).[2] Началото на първата кампания е непосредствено след подписването на Вестфалския мир (1648), с който завършва Тридесетгодишната война, и това е забележителен момент. Ядрото на въоръжените банди с лидери благородници, тероризирали части от Франция в този период, е закалено в продължилата цяло поколение война в Германия, където войските все още предпочитат да действат самостоятелно. Луи XIV, който като млад владетел е впечатлен от опита на Фрондата, започва реорганизация на френските бойни сили в посока на по-строга йерархия и назначаване на военачалниците от краля. А. Лойд Moote твърди, че кардинал Мазарини първоначално предприема грешни стъпки, но в крайна сметка се справя добре. Фрондата представлява един последен опит на френското благородничество в битката с краля, и то е победено. В дългосрочен план, резултатът е засилване на кралската власт, но отслабване на икономиката. Фрондата улеснява появата на абсолютната монархия.[3]
Етимология
На френски думата фронда означава „прашка“; парижките тълпи използвали прашки, за да чупят прозорците на привържениците на кардинал Мазарини.[2]
Източници
- ↑ The Oxford-Hachette French Dictionary, 4th ed., 2007; WordReference.com.
- ↑ а б Atkinson 1911, с. 247.
- ↑ A. Lloyd Moote, The revolt of the judges: the Parlement of Paris and the Fronde, 1643 – 1652 (1972)
- Atkinson, Charles Francis. Fronde, The Encyclopædia Britannica. с. 247 – 249.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fronde в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |