Райко Жинзифов

Райко Жинзифов
Роден	15 февруари 1839 г.(1839-02-15) Велес, Османска империя
Починал	15 февруари 1877 г. (на 38 г.) Москва, Русия
Националност	българин
Жанр	поезия
Райко Жинзифов в Общомедия

Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.

Биография

Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Република Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Баща му е от влашки произход. Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров. През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.

Райко Жинзифов.

През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля. Отново заминава за Русия и приема руско поданство.

Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.

Творчество

Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Ник. Иванов, съдия Дим. Йосифчев, д-р Я. Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други.

Автор е на стихотворенията:

• „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.,
• „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863,
• „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2;
• поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.

Външни препратки

„Новобългарска сбирка“, 1863

„Кървава кошуля“, 1870

• Райко Жинзифов – поеми и стихотворения
• Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ
• Райко Жинзифов (1839 – 1877)
• Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
• М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
• „Гусляр в собор“
• „Охрид“
• „Жалба“
• „Кървава кошуля“
• „Прошетба“
• Други стихотворения от Райко Жинзифов
• От и за Райко Жинзифов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
• „Гулаб“, публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г.
• Произведения на Райко Жинзифов в Моята библиотека