Гоцев връх: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Гоце Делчев; Добавяне на Категория:Обекти, наречени на Гоце Делчев, ползвайки HotCat |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
{{Покорител на десетте планински първенци в България}} |
{{Покорител на десетте планински първенци в България}} |
||
{{Портал |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Върхове в Славянка]] |
[[Категория:Върхове в Славянка]] |
||
[[Категория:Върхове в Гърция]] |
[[Категория:Върхове в Гърция]] |
Версия от 21:53, 3 февруари 2017
Гоцев връх Али ботуш | |
Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Али ботуш към Царев връх. | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Област Благоевград, България |
Част от | Славянка (Али ботуш) |
Надм. височина | 2212 m |
Гоцев връх (до 29 юни 1942 г. Али Ботуш, от 5 януари 1946 г. до 23 ноември 1951 г. Алиботуш[1], Шаблон:Lang-el) е най-високият връх на планината Славянка (Али ботуш) – 2212 метра в България.
Местоположение
Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безотточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.[2]
Име
До 1951 година върхът носи името Али ботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев.
Туризъм
- Гоцев връх е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижа Славянка и хижа ,,Извора".
Маршрути
Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави, катко и село Каракьой на гръцка територия.
Източници
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 62.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.
|