Климент Шапкарев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Българи в Югославия, ползвайки HotCat |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Портал |
{{Портал|Македония}} |
||
{{СОРТКАТ:Шапкарев, Климент}} |
{{СОРТКАТ:Шапкарев, Климент}} |
Версия от 21:58, 3 февруари 2017
Климент Шапкарев | |
български учител и революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 12 септември 1949 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Кузман Шапкарев |
Климент Шапкарев в Общомедия |
Климент Кузманов Шапкарев е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.[1]
Биография
Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[3] Завършва в 1898 година и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904 – 1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).
Като Август[4] пише във вестника на десницата във ВМОРО „Илинден“, от чиито страници напада органа на левицата „Одрински глас“.[5]
Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52-ри пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово.
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.
Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“[6].
След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев[7] и историкът Иван Шапкарев.
Външни препратки
- Климент Шапкарев, „Спомени и мисли за Гоце Делчев“, Пловдив, 1934 г. в „Библиотека Струмски“
Бележки
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 6.
- ↑ Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.
- Дейци на ВМОРО
- Български офицери от Македония
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български просветни дейци от Македония
- Охридчани
- Осми випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Дейци на ВМОК
- Учители в Одринската българска мъжка гимназия
- Български революционери от Македония
- Възпитаници на Софийския университет
- Носители на орден „За храброст“
- Македоно-одрински опълченци
- Българи в Югославия