Херакъл (Македония): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Македонци; Добавяне на Категория:Древни македонци, ползвайки HotCat
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Ред 15: Ред 15:
* [http://www.american-pictures.com/genealogy/persons/per08644.htm A genealogical tree of Heracles]
* [http://www.american-pictures.com/genealogy/persons/per08644.htm A genealogical tree of Heracles]


{{Портал Македония}}
{{Портал|Македония}}


[[Категория:Александър Велики]]
[[Категория:Александър Велики]]

Версия от 23:35, 3 февруари 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Херкулес.

Херакъл (Herakles; * 327 пр.н.е. в Бактрия; † 309 пр.н.е.) е извънбрачен син на Александър Македонски и Барсина.

Александър се запознава с Барсина, дъщеря на сатрапа на Фригия персиеца Артабаз II през детството си. През 353 пр.н.е. Артабаз е избягал в македонския дворец на Пела, след неуспешно въставане против Артаксеркс III. След битката при Иса 333 пр.н.е. Барсина заедно с фамилията на Дарий III е под закрилата на Александър и го придружава при неговия поход към източните провинции на Персия. За женитба не става дума, понеже Александър вече е планувал женитба с принцеса Роксана. Така детето, което тя очаква е извънбрачно. Тогава е на 36 години. Скоро след раждането си Барсина заедно със сина си напуска близостта на Александър и отива да живее в Пергамон. През 323 пр.н.е. Роксана ражда Александър IV Македонски.

През 309 пр.н.е. Касандър нарежда убийството на Александър IV Македонски и Роксана. Тогава Полиперхон, регент на Македония, но свален от Касандър, се опитва да постави 18-годишния Херакъл на трона на Македония и заедно с него и 20.000 войска отива на границата на Македония. Тогава Касандър преговаря с Полисперхон и го прави управител на Пелопонес. След това по разпореждане на Полиперхон, по заповед на Касандър, Херакъл заедно с майка му са удавени. След това не останал наследник и продължител на Македонската царска династия повече от 400 години.

Източници

  • Диодор. Историческа библиотека. 20.20-28
  • Mary Renault, The Nature of Alexander. 2001

Външни препратки