Свети Августин (колеж в Пловдив): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Допълнение
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 114: Ред 114:
* [[Янко Ганев]] - български театрален актьор
* [[Янко Ганев]] - български театрален актьор
* [[Илия Минев]] - един от водачите на легионерите в България
* [[Илия Минев]] - един от водачите на легионерите в България
* Димитър Ганев - диригент и общественик
* Георги Ганев - музикант и общественик


== Галерия ==
== Галерия ==

Версия от 14:31, 8 февруари 2017

„Свети Августин“
Информация
СедалищеПловдив, България
Основаване1884
ОснователAвгустини на Успението
Закриване1948
Видмъжки католически колеж
„Свети Августин“ в Общомедия

Колежът „Свети Августин“, наричан Френският колеж, е мъжко католическо (средно) училище, съществувало в края на XIX и първата половина на XX век в Пловдив.

То е сред най-важните католически културни средища в страната и играе важна роля в подготовката на българската интелигенция. Само за няколко години си спечелва международно признание, успешно подслонява и елитарно ограмотява младежи от различни вероизповедания и националности. Кръстен е на Свети Августин.

История

Конгрегацията на Успенците е основана през 1850 г. от отец Емануел Д'Алзон главен викарий на диоцеза в град Ним – Франция и директор на колежа Успение Богородично. Първата им мисия в чужбина е в България. Дейността на успенците по българските земи датира от началото на 60-те години на ХIХ век. Монасите Галабер, Бартелеми и братята Шелие, които били образовани в реномирани европейски университети, идват в Пловдив през 1863 г. и със собствени средства и труд построяват до църквата „Свети Лудвиг“ първото българско католическо (началното) училище „Свети Андрей“. Институциите на успенците в Пловдив и в други български градове са едни от най-здравите и сигурни основи, върху които се гради и крепи българското униатство.[1]

Колежът „Св.Августин" отваря врати на 3 януари 1884 г. Заслугата за това има успенският свещеник Александър Шилие. Училището започва само с десет ученици, но бързо се развива в пълно средно учебно заведение. Първоначално училището е настанено в бивш турски чифлик. Най-атрактивните страни на даваното в него образование, които карат родителите да го избират за своите деца, са отличната подготовка по френски и други чужди езици, западноевропейската култура и строгата дисциплина. От 1890 г. до 1908 г. под ръководството на Ели Бикмар колежът придобива авторитета на истинска френска гимназия. От учебната 1893 – 1894 към колежа е създаден и пансион. През 1897 г., когато завършва първият гимназиален випуск, учебното заведение е признато официално от Министерството на народното просвещение (МНП).

Поради големия наплив на ученици се налага разширяването му и през периода 1904 – 1908 е изградена нова, модерна триетажна сграда, проективана от архитект професор Мариано Пернигони. През 1904 г. е построено първото триетажно крило, а през 1907 г. – второто. Сградата е в стил неокласицизъм, еклектика и имитация на европейски образци с привнесени романтични елементи. Днес на това място се намира Пловдивската духовна семинария.

През учебната 1911 – 1912 в колежа учат 270 ученици, от които 107 пансионери.

По време на Балканската война учебните занятия са преустановени, а колежът е превърнат в болница със 150 легла.[2][3][4] След войната ръководството отново се заема с преподаване, като мисли и за разширение. Собствениците на съседните имоти обаче искат прекалено високи цени. Едва през април 1914 г. е положен основният камък на новата пететажна сграда извън града, близо до Сточна гара. Сградата е също по проект на архитект Мариано Пернигони. Избухването на Първата световна война спира строежа и той е подновен отново през 1919 г.[5]

Файл:Pernigoni lays first stone of French College Building.jpg
Архитект Мариано Пернигони полага основния камък за новата сграда на Френския колеж в Пловдив на 26 април 1914 г.

Новата сграда официално е открита през 1921 г. (в тази сграда днес се помещава Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1922 г. пред сградата на колежа е изграден малък паметник на патрон на колежа – Св. Августин. Почти 30 години по-късно паметникът е демонтиран и на същото място за кратко е поставена статуя на Васил Коларов.

През 1923 г. ръководството на колежа купува парцел от общината за 1,5 млн. лв. и строи игрището „Св. Августин“. То дълго време е единственото игрище в Пловдив, където се провеждат футболни, баскетболни, волейболни и тенис мачове. Днес на това място се намира стадион „Христо Ботев“, който по-възрастните пловдивчани още наричат с името „Колежа“.[6]

Доближавайки се до характера на първоначалната сграда, архитект Камен Петков проектира разширението на колежа в строги геометрични линии. През 1932 г е построено и западното крило на новата сграда.

От завършилите до учебната 1931 – 1932 г. 95 стават търговци, 45 инженери, 38 лекари, 30 индустриалци, 20 адвокати, 20 чиновници, 20 учители, 14 офицери, 12 банкери, 10 архитекти, 10 дипломати, а също неколцина зъболекари, съдии, книжари, печатари и представители на други професии. Когато през 1934 г. се чества 50-годишният юбилей на колежа, в него вече се обучават повече от 500 ученици.[1]

Повечето от възпитаниците на колежа са православни, има евреи, арменци, мохамедани, дори будист. Френските монаси непрекъснато ги учат на родолюбие – изследват българската история, издават в Париж книги за България, публикуват в западната преса статии за красотите на България и качествата на нейния народ.

Учебното заведение разполага с богата библиотека, духов оркестър, химическа лаборатория, спортна база и педагогически музей. Децата създават училищната благотворителна организация „Сен Венсан де Пол“, която помага на хиляди бедни семейства от града. Ученическото религиозно-нравствено дружество „Млада гвардия“ пък има за цел да следи за благочестивия и религиозен живот. Всяка година по двама от най-изявените ученици в различните класове се ръкопологат за рицари на специален празник. Това е ден, в който възпитаниците дават тържествено обещание, че ще следват пътя, посочен им от техните учители.

Униформата за всички ученици задължително включва фуражка, яка и вратовръзка. В колежа е забранено да се говори на български. Който ползва родния език, получава специална дъсчица, или „une planchette“. Тя стои у него до момента, в който друг от класа наруши правилото да се говори само на френски. Така дъсчицата минава от ръка на ръка и в края на срока последният, у когото се задържи, плаща глоба. После събраните пари се дават на бедните.

По традиция от началото на века завършили колежани и преподаватели се събират отново заедно на всеки пет години. На тези срещи възпитаниците продължават да получават напътствия и помощ от своите учители.[7]

От идеологически съображения колежът е закрит на 1 септември 1948 г., заедно с останалите седем френски католически училища в България: Девически колеж „Св. Йосиф“, ул.„Лавеле“№ 2 – София; Мъжки колеж „Св. Кирил и Методий“, Лозенец – София; Девически колеж „Св. Йосиф“ – Пловдив; Девическа гимназия „Нотър Дам Де Сион“ – Русе; Девическа гимназия „Св. Мария“ – Русе; Смесена гимназия – Варна и Основно училище и прогимназия – Бургас.

Програми

Първоначално в колежа съществуват два отдела – за науки и за литература.

През 1903 г. по идея на Херман Гислер в учебната програма на колежа се въвеждат спортните игри с топка. През 1908 г., боксът е също въведен в учебната програма.

През 1908 г. към колежа е разкрит търговски отдел, уреден съобразно програмата на Висшето търговско училище в Марсилия и признат от МНП три години по-късно.

Музика

Колежът на успенците играе и ярка културна роля в Пловдив. Силно развитие в него получава музиката, която датира от времето на Първото пловдивско изложение през 1892 г. Тогава е създаден първият духов ученически оркестър, наброяващ над 60 музиканти в следващите години. През 1900 г. е основан т. нар. „струнен оркестър“, представляващ всъщност пълноценна симфонична формация с над 30 музиканти, 1/3 от които учители. През 1906 г. се създава и мандолинен оркестър. Училищните оркестри неизменно присъстват на всички тържествени прояви в града. Наред с оркестрите в колежа се организират и хорове, които участват в църковни служби и представления.

Спорт

През първите години на ХХ век, възпитаниците на колежа „Свети Августин“ допринасят за разпространението на спортните игри в град Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена – футбол. В периода 1906 – 1907 година в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив.

Водеща е ролята на колежа и в развитието на организирания спорт – атлетика, гимнастика, колоездене. Чрез колежа през периода 1910 – 1911 футболът за първи път става достояние на пловдивската общественост и в града изникват дребни махленски клубчета с най разнообразни европейски и български имена.

На 22 април 1912 г.се изиграва първият междуградски мач в България. На пловдивски терен отборът на френския колеж „Свети Августин“ посрещна сборен тим от най-добрите състезатели на София. Дотогава различните класове на колежа играели футболни срещи помежду си. Спортен клуб „Христо Ботев“ е създаден през същата година от ученици на Първа мъжка гимназия и френския колеж.

На особена почит сред преподавателите и учениците е и туризмът, който те практикуват в полите на Родопите няколко години преди Алеко Константинов да се изкачи на Черни връх.

Музей

 Основна статия: Педагогически музей (Пловдив)

С всеотдайния си труд отец Таверние създава педагогически музей. След закриването на колежа музейната колекция е дадена на Природонаучния музей.

Преподаватели и възпитаници

Сред преподавателите и възпитаниците на колежа са знаменити българи, известни учени, юристи, медици и общественици. Ръководителят на колежа Жерве Кенар и колегата му Херман Гислер извършват истински подвиг за България след края на Първата световна война. Благодарение на тях не сработва британският план Пловдив, Бургас и Стара Загора да се предадат на Гърция и успяват да намалят 6 пъти наложените репарации за България.

Директори

Преподаватели

Файл:Todor Panchev Palmes Academiques Award.jpg
френският консул в Пловдив - Санти връчва на Тодор Панчев ордена „Академически палми“

Преподаватели, завършили колежа

Възпитаници

Галерия

Източници

  1. ↑ а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  2. ↑ Болнична стая във Френския колеж „Св.Августин“ – Пловдив
  3. ↑ Преподавателите от Френския мъжки колеж „Св. Августин“ Борис Таверние (в средата) и Жан–Мишел Бедю (вдясно)– Пловдив в ролята на санитари.
  4. ↑ Френският лекар Ребриен оперира ранен войник в колежа „Св. Августин“ – Пловдив
  5. ↑ в.Десант „Старинните училища на Пловдив“
  6. ↑ в.Десант Френският колеж „Св. Августин“ ражда новия елит на България
  7. ↑ Отличниците във Френския колеж ставали рицари
  8. ↑ а б Владимир Янев, ПЛОВДИВСКИ КНИЖОВНИ ДЕЙЦИ И ПИСАТЕЛИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО. ПИСАТЕЛИТЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ
  9. ↑ а б СТЕФКА ВЕНКОВА, ИЗТОЧНОКАТОЛИЧЕСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА В ПЕРИОДА 20-40-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК: КУЛТУРНОПРОСВЕТНИ ДРУЖЕСТВА, ПЕЧАТ, УЧИЛИЩА
  10. ↑ ЛЮБОМИР ГЕНЧЕВ - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ФРЕНСКОЕЗИЧЕН ПИСАТЕЛ
  11. ↑ Спомени за пианиста, приятеля и педагога Тодор Кювлиев

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Августин_(колеж_в_Пловдив)&oldid=7770386“.