Разлика между версии на „Иван Александър“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Езикови уточнения и печатни грешки
м (Езикови уточнения)
м (Езикови уточнения и печатни грешки)
С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] ([[1331]] – [[1355]]), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Българска|Теодора Смилец]]), който се жени през [[1333]] г. за една от сестрите на цар Иван Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан е имало и немалко други български роднини на Иван Александър, например друга негова сестра.[http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php]
 
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от катастрофалнатапагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]]), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332]]), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]]) [[Пловдив]] и 8 крепости в [[Родопи]]те.
 
През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]]. Иван Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но турският емир на [[Смирна]] заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „поради старото приятелство и близостта на рода“. По-късната съдба на този Шишман не е известна, но Иван Александър вдига войските си при [[Сливен]]. Най-вероятно среща турско-византийската армия при [[Одрин]]. Накрая е сключен мирен договор.
 
При избухването на поредната гражданска война във Византия, Иван Александър взима страната на Алексий Апокавк, обръщайки гръб на Йоан Кантакузин и турскитеосманските му съюзници. През 1341 напада Византия, а войската му си прави лагерстанува по поречието на река Марица.Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на Умур бег. Иван Александър се оттегля в Търново и с посредничество през 1342 сключва договор с Кантакузин.
 
След като се освобождава от напиращия от север български цар, Йоан Кантакузин потегля с войските си към мощната крепост Солун – вторият град в империята след Константинопол.Опитът за превземане се оказва неуспешен и димотишкия император търси помощта на Стефан Душан в Сърбия. Но докато той е в Сърбия Алексий Апокавк обсажда крепостта Димотика (1342 – 1343). Императрица Ирина моли Иван Александър за помощ при обсадата. ЦаряЦарят се отзовава на молбата и през 1342 достига вратите на крепостта. Той обаче не участва във военните действия, а изисква ромейте да предадат крепостта в негови ръце, и в същото време искаизисква от Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин. Изгубила надежда, Ирина вика на помощ Умур бег, който дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войника на Дарданелите. Научавайки за това, царяцарят се оттегля в Търново.
 
През 1344 г. императрица Анна Савойска му отстъпва голяма част от Тракия, както и девет крепости в Родопите, за да може Иван Александър да ѝ помогне срещу Йоан Кантакузин. Цар Иван Александър се съгласява на това, и потегля отново на поход, но заявява, че ще помогне на Анна само ако Умур бег се изтегли зад Босфора.
 
[[Файл:Bulgaria Ivan Alexander (1331-1371).svg|280px|мини|ляво|България при Иван Александър]]
Около това време в Родопите в съюз с българския цар действа войводата [[Момчил юнак|Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. те завоюват твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта. (В ново време там е открит [[Златен печат на Иван Александър|златният печат]] на царя, който послепо-късно е откраднат от Пловдив и сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.)
 
{{цитат|Никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван Александър – неговата военна мощ наподобява втори [[Александър Велики]], по вяра и набожност той е втори [[Константин I Велики|Свети Константин]]; така той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената.<ref>Открито в [[Софийски песнивец|Софийския песнивец]] (1337 г.), с. 311а-312б. Адаптирано от Цанев, Стефан, „''Български хроники''“, с. 459 – 460.</ref>|''Възхвала на Иван Александър''<ref>Пълният автентичен текст на [[Старобългарски език|старобългарски]] е наличен в {{cite journal|title=Болгарский „пѣснивец“ 1337 года. „Похвала“ и отырвок псалтырнаго текста.|url=http://feb-web.ru/feb/izvest/1897/03/973-786.htm|last=Архангелский|first=А. С.|journal=Известия ОРЯС ([[Руска академия на науките|РАН]])|year=1897|language=Russian|accessdate=2007-02-11}}</ref> от неизвестен съвременник на царя}}
Иван Александър сам подчертава своите победи в [[Мрачка грамота|Мрачката грамота]] ([[1347]] г.)
 
Българските опити за разширение в Тракия каратпринуждават Източно-римските (византийските) императори да потърсят помощта на турскитеосманските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от Мала Азия. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Буруград (Перитор)]] турци и византийци разбиват войската на [[Момчил юнак|Момчил]], който по това време е успял да отдели [[Родопи]]те като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство. Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също демонстрираотстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от Дунава, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново.
 
[[File:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|thumb|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
210

редакции

Навигация