Германска демократична република: Разлика между версии
Редакция без резюме |
спорт |
||
Ред 104: | Ред 104: | ||
}} |
}} |
||
'''Герма̀нската демократѝчна репу̀блика''' (съкратено '''ГДР'''), неофициално наричана '''Ѝзточна Герма̀ния''', е [[Социализъм|социалистическа]] държава, основана на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]]. ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]], когато се присъединява към [[Федерална република Германия]]. |
'''Герма̀нската демократѝчна репу̀блика''' (съкратено '''ГДР'''), неофициално наричана '''Ѝзточна Герма̀ния''', е [[Социализъм|социалистическа]] държава, основана на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]]. ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]], когато се присъединява към [[Федерална република Германия]] (ФРГ). |
||
== История == |
== История == |
||
Образуването на ГДР е резултат на [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1949 г., пет месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] |
Образуването на ГДР е резултат на [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1949 г., пет месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт. |
||
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955). |
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955). |
||
Ред 195: | Ред 195: | ||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до [[Полша]] и [[Чехословакия]], а с разрешително за пътуване и до [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]] и [[Съветския съюз]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sueddeutsche.de/wirtschaft/report-fkk-und-fdgb-1.2607129 | заглавие=FKK und FDGB |достъп_дата = 14 август 2015 |фамилно_име=Kuntz |първо_име=Michael |дата=13 август 2015 |труд=www.sueddeutsche.de |издател=Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH |език=de}}</ref> |
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до [[Полша]] и [[Чехословакия]], а с разрешително за пътуване и до [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]] и [[Съветския съюз]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sueddeutsche.de/wirtschaft/report-fkk-und-fdgb-1.2607129 | заглавие=FKK und FDGB |достъп_дата = 14 август 2015 |фамилно_име=Kuntz |първо_име=Michael |дата=13 август 2015 |труд=www.sueddeutsche.de |издател=Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH |език=de}}</ref> |
||
== Спорт == |
|||
{{раздел-мъниче}}През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по [[шахмат]]. [[Федерация по лека атлетика на Германия|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава две от седемте си места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. През 1952 г. [[Източногермански олимпийски комитет|Източногерманският олимпийски комитет]] се опитва да бъде признат от [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]], но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор. Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед 1963|световното първенство]] по [[хокей на лед]] през 1961 г. [[Национален отбор по хокей на лед на Германия|западногерманският отбор]] не излиза на леда за мача срещу [[Национален отбор по хокей на лед на ГДР|отбора]] на ГДР, за да не трябва отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на [[Световно първенство по хокей на лед 1963 г.|световното първенство]] по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването. През 1962 г. всички държави от [[НАТО]] забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждащи се в тях. Някои международни федерации, например по [[вдигане на тежести]], [[тенис на маса]] и [[бокс]], преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни биват изпълнявани различни мелодии, например общогерманският химн на [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]] „[[Ода на радостта]]“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]]. Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ. <ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3-ти октомври 1966 г.</ref> |
|||
== Връзки == |
== Връзки == |
Версия от 21:52, 8 февруари 2017
Германска демократична република Deutsche Demokratische Republik | |
1949 – 1990 | |
Девиз: Пролетарии от всички страни, съединявайте се! | |
Химн: Възраждане от руините | |
ГДР на картата на Европа | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Източен Берлин |
Официален език | немски |
Религия | атеизъм |
Форма на управление | социалистическа парламентарна република |
Председател на Държавния съвет | |
Манфред Герлах | |
Председател на Народната палата | |
Сабине Бергман-Пол | |
Законодателна власт | |
История | |
Основаване | 1949 |
Народно въстание | 1953 |
Построяване на Берлинската стена | 1961 |
Договор с ФРГ | 1972 |
Падане на Берлинската стена | 1989 |
Обединение с ФРГ | 1990 |
Площ | |
108,333 km2 | |
Население | |
Преброяване | 16 028 000 |
Валута | Източногерманска марка |
Часова зона | +2 |
| |
Германска демократична република в Общомедия |
Герма̀нската демократѝчна репу̀блика (съкратено ГДР), неофициално наричана Ѝзточна Герма̀ния, е социалистическа държава, основана на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин. ГДР просъществува до 3 октомври 1990, когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ).
История
Образуването на ГДР е резултат на Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).
Други по-важни дати:
- 1960 г. – създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт;
- 1968 г. – приета е новата конституция;
- 1971 г. – подписано е 4-странно споразумение (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция) за Западен Берлин;
- 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
- 1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.
Държавно и административно устройство
Държавно устройство
За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 година, според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от Единната социалистическа партия на Германия. Другите четири основни партии са:
- Християн-демократически съюз, след 1990 година присъединен към ХДС на обединена Германия.
- Демократическа земеделска партия на Германия, представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990.
- Либерал-демократична партия на Германия – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 година към Свободната демократическа партия на обединена Германия.
- Национална демократична партия на Германия, също присъединена към СДП след 1990 година.
Тези партии, както и редица масови сдружения (например Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.
Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.
Административно деление
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 15 окръга:
- Дрезден (Dresden)
- Карлмарксщат (Karl-Marx-Stadt), в днешно време Кемниц (Chemnitz)
- Лайпциг (Leipzig)
- Гера (Gera)
- Ерфурт (Erfurt)
- Зул (Suhl)
- Хале (Halle)
- Магдебург (Magdeburg)
- Котбус (Cottbus)
- Потсдам (Potsdam)
- Франкфурт на Одер (Frankfurt/Oder)
- Нойбранденбург (Neubrandenburg)
- Шверин (Schwerin)
- Рощок (Rostock)
Самостоятелна административна единица е Източен Берлин.
Въоръжени сили
Население
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г. [1]
Година | Население | Гъстота |
---|---|---|
1950 | 18 388 000 | 171 |
1960 | 17 188 000 | 159 |
1970 | 17 068 000 | 158 |
1980 | 16 740 000 | 155 |
1990 | 16 028 000 | 148 |
Икономика
Култура
Външна политика
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз. [2]
Спорт
През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по шахмат. Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава две от седемте си места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации на ГДР. През 1952 г. Източногерманският олимпийски комитет се опитва да бъде признат от Международния олимпийски комитет, но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор. Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не трябва отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването. През 1962 г. всички държави от НАТО забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждащи се в тях. Някои международни федерации, например по вдигане на тежести, тенис на маса и бокс, преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни биват изпълнявани различни мелодии, например общогерманският химн на Бетовен „Ода на радостта“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика. Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ. [3]
Връзки
- http://www.ddr-im-www.de/ (на немски език)
- http://ddr-geschichte.de/ (на немски език)
- http://www.der-demokrat.de/ (на немски език)
Литература
- Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
- Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.
Източници
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ Kuntz, Michael. FKK und FDGB // www.sueddeutsche.de. Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH, 13 август 2015. Посетен на 14 август 2015. (на немски)
- ↑ DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3-ти октомври 1966 г.