Граничар (област Бургас): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| име = Граничар |
| име = Граничар |
||
| екатте = 17779 |
| екатте = 17779 |
||
| надм-височина = |
| надм-височина = 350 м |
||
| пощ-код = 8347 |
| пощ-код = 8347 |
||
| тел-код = 05556 |
| тел-код = 05556 |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
'''Граничар''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Средец]], [[област Бургас]]. |
'''Граничар''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Средец]], [[област Бургас]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район |
Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район – на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток – село Евренозово; на запад – с. Белеврен и с. Кирово; на север – с. Тракийци и с. Близнак. |
||
;Релеф |
;Релеф |
||
Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м). |
Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м). |
||
;Климат |
;Климат |
||
Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист,свеж,приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански. |
Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист, свеж, приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански. |
||
;Води |
;Води |
||
Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар). |
Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар). |
||
Ред 35: | Ред 34: | ||
Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.]] Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско. |
Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.]] Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско. |
||
{{източник|През 1923 година по време на Септемврийското въстание фелдфебел Тодор Ташев родом от с.Лалково, община Елхово с войниците си обявява народна власт в село Тикенджа.|2017|02|25}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
В селото се изповядва само [[Православие|източно-православната]] религия. |
В селото се изповядва само [[Православие|източно-православната]] религия. |
||
В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре |
В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре – че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на османската власт не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944 г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа. |
||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
Ред 44: | Ред 45: | ||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките.С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени.Те датират от второто и първото хилядолетие пр.Хр.) най вероятно от 18 |
Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките. С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени. Те датират от второто и първото хилядолетие пр. Хр.) най вероятно от 18 – 19 век пр.н.е. |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Ред 50: | Ред 51: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото |
* Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“ |
||
* Тодор Ташев активен борец против фашизма и капитализма. |
|||
== Литература == |
|||
Литература — книга за селото - "Село Граничар", "Народни песни създадени в село Граничар" Тодор Ташев активен борец против фашизма и капитализма. |
|||
книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“ |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
<!-- === Кухня === --> |
<!-- === Кухня === --> |
||
;Жилища |
;Жилища |
||
До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор. |
До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор. |
||
След |
След 1920 г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две – едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли. |
||
; Традиционно облекло |
; Традиционно облекло |
||
Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни |
Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни – те са били тронско и загорско. |
||
Мъжкото облекло |
Мъжкото облекло – потури; веленче (елече); салтамарка; пояс (близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по-младите по време на празник. |
||
⚫ | Женското облекло |
||
⚫ | Женското облекло – два чумка (долният – дълъг до петите, а горният – до кръста); пояс около кръста (за младите – зелен или червен, а за старите – черен); вълнена престилка; забрадка – за младите бяла, за старите – черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията (в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума. |
||
== Външни препратки == |
|||
{{Община Средец}} |
{{Община Средец}} |
||
[[Категория:Села в област Бургас]] |
[[Категория:Села в област Бургас]] |
||
[[Категория:Странджа]] |
[[Категория:Странджа]] |
||
{{Мъниче селища в България}} |
Версия от 08:36, 25 февруари 2017
- За другото българско село вижте Граничар (Област Добрич).
Граничар | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 16 души[1] (15 март 2024 г.) 0,628 души/km² |
Землище | 25,97 km² |
Надм. височина | 310 m |
Пощ. код | 8347 |
Тел. код | 05556 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 17779 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Средец Иван Кичев (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
Граничар в Общомедия |
Граничар е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.
География
Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район – на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток – село Евренозово; на запад – с. Белеврен и с. Кирово; на север – с. Тракийци и с. Близнак.
- Релеф
Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).
- Климат
Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист, свеж, приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.
- Води
Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).
- Животински свят
дива свиня, сърна, заек, лисица, вълци, язовец, таралеж, дива котка.
- Птици
лястовици, врабчета, врани, гълъби, чучулиги, орли, соколи, щъркели (обикновено са бели но се срещат и черни), др.
- Влечуги
пепелянка, усойница, гущери, смоци и костенурки.
- Риби
пъстърва, мряна, речен кефал.
История
Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско.
През 1923 година по време на Септемврийското въстание фелдфебел Тодор Ташев родом от с.Лалково, община Елхово с войниците си обявява народна власт в село Тикенджа.[източник? (Поискан преди 2588 дни)]
Религии
В селото се изповядва само източно-православната религия.
В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре – че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на османската власт не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944 г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.
Обществени институции
Кметско наместничество.
Културни и природни забележителности
Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките. С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени. Те датират от второто и първото хилядолетие пр. Хр.) най вероятно от 18 – 19 век пр.н.е.
Редовни събития
Панаир на 24 май.
Личности
- Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“
- Тодор Ташев активен борец против фашизма и капитализма.
Литература
книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“
Други
- Жилища
До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор.
След 1920 г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две – едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.
- Традиционно облекло
Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни – те са били тронско и загорско.
Мъжкото облекло – потури; веленче (елече); салтамарка; пояс (близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по-младите по време на празник.
Женското облекло – два чумка (долният – дълъг до петите, а горният – до кръста); пояс около кръста (за младите – зелен или червен, а за старите – черен); вълнена престилка; забрадка – за младите бяла, за старите – черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията (в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.
|