Граничар (област Бургас): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
| име = Граничар
| име = Граничар
| екатте = 17779
| екатте = 17779
| надм-височина = 350м.
| надм-височина = 350 м
| пощ-код = 8347
| пощ-код = 8347
| тел-код = 05556
| тел-код = 05556
Ред 12: Ред 12:


'''Граничар''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Средец]], [[област Бургас]].
'''Граничар''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Средец]], [[област Бургас]].



== География ==
== География ==
Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток - село Евренозово; на запад - с. Белеврен и с. Кирово; на север - с. Тракийци и с. Близнак.
Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район – на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток – село Евренозово; на запад – с. Белеврен и с. Кирово; на север – с. Тракийци и с. Близнак.


;Релеф
;Релеф
Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).
Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).
;Климат
;Климат
Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист,свеж,приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.
Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист, свеж, приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.
;Води
;Води
Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).
Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).
Ред 35: Ред 34:
Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.]] Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско.
Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.]] Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско.


{{източник|През 1923 година по време на Септемврийското въстание фелдфебел Тодор Ташев родом от с.Лалково, община Елхово с войниците си обявява народна власт в село Тикенджа.|2017|02|25}}
== Религии ==


== Религии ==
В селото се изповядва само [[Православие|източно-православната]] религия.
В селото се изповядва само [[Православие|източно-православната]] религия.

В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре - че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на османската власт не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. В миналото хората от Граничар са вярвали много в сънища, врачки, баячки, самодиви, караконджули и други подобни. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.
В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре – че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на османската власт не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944 г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.


== Обществени институции ==
== Обществени институции ==
Ред 44: Ред 45:


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките.С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени.Те датират от второто и първото хилядолетие пр.Хр.) най вероятно от 18 - 19 век пр.н.е.В селото живеят много добри и отзивчиви хора.През 1923 година по време на Септемврийското въстание фелдфебел Тодор Ташев родом от с.Лалково,община Елхово с войниците си обявява народна власт в село Тикенджа.
Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките. С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени. Те датират от второто и първото хилядолетие пр. Хр.) най вероятно от 18 – 19 век пр.н.е.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Ред 50: Ред 51:


== Личности ==
== Личности ==
Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото - "Село Граничар", "Народни песни създадени в село Граничар"
* Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“
* Тодор Ташев активен борец против фашизма и капитализма.


== Литература ==
Литература — книга за селото - "Село Граничар", "Народни песни създадени в село Граничар" Тодор Ташев активен борец против фашизма и капитализма.
книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“

== Други ==


== Други ==
<!-- === Кухня === -->
<!-- === Кухня === -->
;Жилища
;Жилища
До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор.
До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор.

След 1920г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две - едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.
След 1920 г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две – едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.


; Традиционно облекло
; Традиционно облекло
Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни - те са били тронско и загорско.
Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни – те са били тронско и загорско.

Мъжкото облекло - потури; веленче (елече); салтамарка; пояс ( близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по- младите по време на празник.
Мъжкото облекло – потури; веленче (елече); салтамарка; пояс (близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по-младите по време на празник.
Женското облекло - два чумка ( долният - дълъг до петите, а горният - до кръста); пояс около кръста ( за младите - зелен или червен, а за старите - черен); вълнена престилка; забрадка - за младите бяла, за старите - черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията ( в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.


Женското облекло – два чумка (долният – дълъг до петите, а горният – до кръста); пояс около кръста (за младите – зелен или червен, а за старите – черен); вълнена престилка; забрадка – за младите бяла, за старите – черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията (в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.
== Външни препратки ==


{{Община Средец}}
{{Община Средец}}
[[Категория:Села в област Бургас]]
[[Категория:Села в област Бургас]]
[[Категория:Странджа]]
[[Категория:Странджа]]
{{Мъниче селища в България}}

Версия от 08:36, 25 февруари 2017

За другото българско село вижте Граничар (Област Добрич).

Граничар
Общи данни
Население16 души[1] (15 март 2024 г.)
0,628 души/km²
Землище25,97 km²
Надм. височина310 m
Пощ. код8347
Тел. код05556
МПС кодА
ЕКАТТЕ17779
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Средец
Иван Кичев
(ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Граничар в Общомедия

Граничар е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.

География

Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район – на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток – село Евренозово; на запад – с. Белеврен и с. Кирово; на север – с. Тракийци и с. Близнак.

Релеф

Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).

Климат

Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист, свеж, приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.

Води

Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).

Животински свят

дива свиня, сърна, заек, лисица, вълци, язовец, таралеж, дива котка.

Птици

лястовици, врабчета, врани, гълъби, чучулиги, орли, соколи, щъркели (обикновено са бели но се срещат и черни), др.

Влечуги

пепелянка, усойница, гущери, смоци и костенурки.

Риби

пъстърва, мряна, речен кефал.

История

Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско.

През 1923 година по време на Септемврийското въстание фелдфебел Тодор Ташев родом от с.Лалково, община Елхово с войниците си обявява народна власт в село Тикенджа.[източник? (Поискан преди 2588 дни)]

Религии

В селото се изповядва само източно-православната религия.

В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре – че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на османската власт не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944 г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.

Обществени институции

Кметско наместничество.

Културни и природни забележителности

Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките. С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени. Те датират от второто и първото хилядолетие пр. Хр.) най вероятно от 18 – 19 век пр.н.е.

Редовни събития

Панаир на 24 май.

Личности

  • Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“
  • Тодор Ташев активен борец против фашизма и капитализма.

Литература

книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“

Други

Жилища

До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор.

След 1920 г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две – едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.

Традиционно облекло

Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни – те са били тронско и загорско.

Мъжкото облекло – потури; веленче (елече); салтамарка; пояс (близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по-младите по време на празник.

Женското облекло – два чумка (долният – дълъг до петите, а горният – до кръста); пояс около кръста (за младите – зелен или червен, а за старите – черен); вълнена престилка; забрадка – за младите бяла, за старите – черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията (в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.