Лев Иванов: Разлика между версии
био, постановки, педагогическа дейност |
Препратка Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Лев Иванович Иванов''' ([[2 март]] [[1834]], [[Москва]] - [[24 декември]] [[1901]], [[Санкт Петербург]]) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в Мариинския театър в [[Санкт Петербург]]. Полага началото на симфонизацията в [[танц]]а. Поставил е балетите на [[Чайковски]] „[[Лебедово езеро]]“ |
'''Лев Иванович Иванов''' ([[2 март]] [[1834]], [[Москва]] - [[24 декември]] [[1901]], [[Санкт Петербург]]) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в [[Мариински театър|Мариинския театър]] в [[Санкт Петербург]]. Полага началото на симфонизацията в [[танц]]а. Поставил е балетите на [[Чайковски]] „[[Лебедово езеро]]“ ([[1895]] г.) и „[[Лешникотрошачката]]“ ([[1892]] г.) |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 13:44, 26 февруари 2017
| Лев Иванов | |
| руски балетист | |
 | |
| Роден |
18 февруари 1834 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 11 декември 1901 г.
|
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Лев Иванов в Общомедия | |
Лев Иванович Иванов (2 март 1834, Москва - 24 декември 1901, Санкт Петербург) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в Мариинския театър в Санкт Петербург. Полага началото на симфонизацията в танца. Поставил е балетите на Чайковски „Лебедово езеро“ (1895 г.) и „Лешникотрошачката“ (1892 г.)
Биография
Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в Москва[1]
От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при Жан-Антоан Петипа, Александър Пименов, Пиер Фредерик Малаверн и Емил Гредлю.[2]). След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на Имперски театър[1], а през 1860 - в Мариински театър.[3] С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, където жъне огромен успех. [4].
През 1869 г. Мариус Петипа заменя Артур Сен-Леон като главен балетмайстор и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. С възхода на Павел Гердт, Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.[5]. От 1882 г. е режисьор[2], а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.[1].
За последен път играе на сцена през 1893 г.[5]. В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.
Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.
Постановки
- 1887 — „Омагьосаната гора“, Рикардо Дриго
- 1887 — „Гарлемский тюльпан“, Борис Фитингоф-Шел, съвместно с Петипа[5]
- 1888 — „Севильская красавица“, в Красное село
- 1890 — „Шалость амура“ Александър Фридман, в Красное Село, после в Мариински
- 1890 — „Половецки танци“, Александър Бородин, (първа постановка)
- 1891 — „Праздник лодочников“, Александър Фридман, в Красное Село
- 1892 — славянски танци от първо и второ действие на операта-балет „Млада“, Николай Римский-Корсаков
- 1892 — „Лешникотрошачката“, Пьотр Илич Чайковски [6]. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите.
- 1893 — Вълшебната флейта, Рикардо Дриго
- 1893 — „Пепеляшка“, Борис Фитингоф-Шел (балът във второ действие)
- 1895 — „Лебедово езеро“, Чайковски — сцените край езерото във 2. действие; в 4. действие съвместно с Петипа, вкл. танца на малките лебеди - едно от най-известните па-де-катр, венецианския танц и унгарския танц.
- 1896 — „Ацис и Галатея“, Андрей Кадлец
- 1897 — „Дочь Микадо“, Василий Врангел
- 1900 — Унгарска рапсодия, Ференц Лист. Първоначално част от „Конче-вихрогонче“ на Цезар Пуни, впоследтвие част от абсолвентсите концети на Академия „Ваганова“.
- „Силвия“, Лео Делиб - постановката е довършен от Павел Гердт
- „Египетски нощи“ - замислена от Иванов, изпълнена от Михаил Фокин[5].
Педагогическа дейност
От 1585 г. води класически танц в малките девически класове в Петербургското театрално училище[5][6]. Сред ученичките му са: Екатерина Вазем, Александра Вергина, Евгения Соколова, Мария Горшенкова, Варвара Никитина, Клавдия Куличевская, Олга Преображенская, Матилда Кшесинская, Агрипина Ваганова и много други бъдещи балерини и солистки на Мариинския театър.
Източници
- ↑ а б в Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978
- ↑ а б Энциклопедический словарь Петербурга
- ↑ Российская Информационная Сеть
- ↑ Биографический словарь. Иванов Лев Иванович
- ↑ а б в г д Иванов в Энциклопедии балета
- ↑ а б Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович