Франц Грилпарцер: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Франц Грилпарцер е роден във [[Виена]] на 15 януари 1791 г. в семейството на [[адвокат]]. След като завършва гимназия, изучава право във [[Виенския университет]]. През 1813 г. постъпва на държавна служба. През 1832 г. става директор на имперския архив. През 1847 г. е избран за член на имперската Академия на науките. През 1856 г. се пенсионира с чин придворен съветник. През 1864 г. става почетен гражданин на Виена. |
Франц Грилпарцер е роден във [[Виена]] на 15 януари 1791 г. в семейството на [[адвокат]]. След като завършва гимназия, изучава право във [[Виенския университет]]. През 1813 г. постъпва на държавна служба. През 1832 г. става директор на имперския архив. През 1847 г. е избран за член на имперската Академия на науките. През 1856 г. се пенсионира с чин придворен съветник. През 1864 г. става почетен гражданин на Виена. |
||
Годините, през които Франц Грилпарцер израства като писател, съвпадат с епохата на [[Френската революция]] и политическата дейност на [[Наполеон]]. Творческите му стремежи са повлияни от немското литературно течение |
Годините, през които Франц Грилпарцер израства като писател, съвпадат с епохата на [[Френската революция]] и политическата дейност на [[Наполеон]]. Творческите му стремежи са повлияни от немското литературно течение „[[Бурни устреми]]“ и от [[класика]]та. Грилпарцер поддържа близки отношения с поетите [[Хайнрих Хайне]] и [[Лудвиг Бьорне]], а също с композиторите [[Лудвиг ван Бетховен]] и [[Франц Шуберт]]. |
||
Поради световната популярност |
Поради световната популярност – преди всичко на неговите пиеси – Франц Грилпарцер е определен за австрийски национален поет. |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
* ''Melusina'' (1822/23) |
* ''Melusina'' (1822/23) |
||
* ''König Ottokars Glück und Ende'' (1825) |
* ''König Ottokars Glück und Ende'' (1825) |
||
* ''Ein treuer Diener seines Herrn'' (1830) |
* ''Ein treuer Diener seines Herrn'' (1830) |
||
* ''Des Meeres und der Liebe Wellen'' (1831) |
* ''Des Meeres und der Liebe Wellen'' (1831) |
||
* ''Der Traum ein Leben'' (1834) |
* ''Der Traum ein Leben'' (1834) |
||
Ред 64: | Ред 64: | ||
* Ликът на Грилпарцер е изписан върху 100-шилинговата банкнота от 1954 г. |
* Ликът на Грилпарцер е изписан върху 100-шилинговата банкнота от 1954 г. |
||
* Австрийската поща издава четири пъти (1931, 1947, 1972 и 1991) специална пощенска марка с образа на Грилпарцер. |
* Австрийската поща издава четири пъти (1931, 1947, 1972 и 1991) специална пощенска марка с образа на Грилпарцер. |
||
* В чест на писателя е учредена литературната награда '' |
* В чест на писателя е учредена литературната награда ''„Грилпарцер“''. |
||
* Астероид 30933 е наречен на името на Грилпарцер. |
* Астероид 30933 е наречен на името на Грилпарцер. |
||
== Грилпарцер в България == |
== Грилпарцер в България == |
||
През 1896 г. у нас е преведена новелата на Франц Грилпарцер |
През 1896 г. у нас е преведена новелата на Франц Грилпарцер „Манастирът от Сендомир“ и тази първа среща с неговото творчество е причина с течение на времето Грилпарцер да стане един от най-популярните австрийски писатели и драматурзи в България. |
||
Психологическите любовни трагедии на Грилпарцер |
Психологическите любовни трагедии на Грилпарцер „Сафо“ и „Вълните на морето и на любовта“ са публикувани през 1942 г. в превод на [[Димитър Стоевски]]. |
||
През 1980 г. в сборника |
През 1980 г. в сборника „Немски романтици“ е включена новелата на Франц Грилпарцер „Бедният музикант“. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 84: | Ред 84: | ||
* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/grillparzer.htm Die LYRIKwelt] |
* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/grillparzer.htm Die LYRIKwelt] |
||
* {{икона|de}} [http://www.franzgrillparzer.at/index.html Franz Grillparzer-Website] |
* {{икона|de}} [http://www.franzgrillparzer.at/index.html Franz Grillparzer-Website] |
||
* {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?query=Franz+Grillparzer&method=simpleSearch |
* {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?query=Franz+Grillparzer&method=simpleSearch От и за Франц Грилпарцер в Немската национална библиотека] |
||
* {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Franz_Grillparzer |
* {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Franz_Grillparzer Франц Грилпарцер в Personensuche] |
||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
Версия от 10:18, 28 февруари 2017
Франц Грилпарцер Franz Grillparzer | |
Франц Грилпарцер през 1841 г. | |
Роден | 15 януари 1791 г. |
---|---|
Починал | 21 януари 1872 г. |
Професия | писател |
Националност | Австрия |
Жанр | новела, драма, стихотворение |
Направление | романтизъм |
Подпис | |
Уебсайт | |
Франц Грилпарцер в Общомедия |
Франц Грилпарцер (Шаблон:Lang-de) е австрийски поет, новелист и драматург.
Биография
Франц Грилпарцер е роден във Виена на 15 януари 1791 г. в семейството на адвокат. След като завършва гимназия, изучава право във Виенския университет. През 1813 г. постъпва на държавна служба. През 1832 г. става директор на имперския архив. През 1847 г. е избран за член на имперската Академия на науките. През 1856 г. се пенсионира с чин придворен съветник. През 1864 г. става почетен гражданин на Виена.
Годините, през които Франц Грилпарцер израства като писател, съвпадат с епохата на Френската революция и политическата дейност на Наполеон. Творческите му стремежи са повлияни от немското литературно течение „Бурни устреми“ и от класиката. Грилпарцер поддържа близки отношения с поетите Хайнрих Хайне и Лудвиг Бьорне, а също с композиторите Лудвиг ван Бетховен и Франц Шуберт.
Поради световната популярност – преди всичко на неговите пиеси – Франц Грилпарцер е определен за австрийски национален поет.
Библиография
Пиеси
- Blanka von Kastilien (1807–1809)
- Die Ahnfrau (1817)
- Sappho (1818)
- Das goldene Vlies (1819)
- 1. Teil: Der Gastfreund
- 2. Teil: Die Argonauten
- 3. Teil: Medea
- Melusina (1822/23)
- König Ottokars Glück und Ende (1825)
- Ein treuer Diener seines Herrn (1830)
- Des Meeres und der Liebe Wellen (1831)
- Der Traum ein Leben (1834)
- Weh dem, der lügt! (1838)
- Libussa (1848)
- Ein Bruderzwist in Habsburg (1848)
- Esther (1848)
- Die Jüdin von Toledo (1855)
Новели
- Das Kloster bei Sendomir (1827)
- Der arme Spielmann (1847)
Признание
- Улици на името на Франц Грилпарцер има във Виена, Грац, Линц, Залцбург, Инсбрук, Фрайбург, Мюнхен, Манхайм и Хамбург.
- Ликът на Грилпарцер е изписан върху 100-шилинговата банкнота от 1954 г.
- Австрийската поща издава четири пъти (1931, 1947, 1972 и 1991) специална пощенска марка с образа на Грилпарцер.
- В чест на писателя е учредена литературната награда „Грилпарцер“.
- Астероид 30933 е наречен на името на Грилпарцер.
Грилпарцер в България
През 1896 г. у нас е преведена новелата на Франц Грилпарцер „Манастирът от Сендомир“ и тази първа среща с неговото творчество е причина с течение на времето Грилпарцер да стане един от най-популярните австрийски писатели и драматурзи в България.
Психологическите любовни трагедии на Грилпарцер „Сафо“ и „Вълните на морето и на любовта“ са публикувани през 1942 г. в превод на Димитър Стоевски.
През 1980 г. в сборника „Немски романтици“ е включена новелата на Франц Грилпарцер „Бедният музикант“.
Източници
- Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Франц Грилпарцер
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((de)) Franz Grillparzer-Website
- ((de)) От и за Франц Грилпарцер в Немската национална библиотека
- ((de)) Франц Грилпарцер в Personensuche
|