Кръвен данък: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Bloodtax.jpg|мини|Събиране на кръвен данък, османска миниатюра]]
[[Файл:Bloodtax.jpg|мини|Събиране на кръвен данък, османска миниатюра]]


'''Кръвният данък''' ('''девширме''') е периодично събиране в [[Османската империя]] на [[Християнство|християнски]] момчета, които са използвани в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] и на други държавни служби.
'''Кръвният данък''' ('''девширме''') е периодично събиране в [[Османската империя]] на [[Християнство|християнски]] момчета, които са използвани в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] и на други държавни служби. За част от семействата това се превръща в трагедия, но не са малко и случаите на доброволно предаване на християнски деца. Това е с оглед на големите перспективи за бъдещето им с оглед на получаване на образование и възможност за израстване в имперската администреция. Често, бедни мюсюлмани предлагат на съседите си християни да си разменят децата при събиране на този данък със същите мотиви.<ref>Philip Mansel. Constantinople, City of the World’s Desire, 1453—1924. John Murrey Publishers. 1995, p. 17, ISBN 978-0-7195-6880-0.</ref>


Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]], е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като [[Цариград]], [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Родос]], са освободени от този данък.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|36 – 40}}</ref>
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]], е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като [[Цариград]], [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Родос]], са освободени от този данък.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|36 – 40}}</ref>
Ред 7: Ред 7:
Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000 – 2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7 – 10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък<ref name="снегаров"/>.
Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000 – 2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7 – 10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък<ref name="снегаров"/>.


След насилственото им отнемане момчетата се изпращат в определени за тях центрове в Цариград, Галата и [[Одрин]]. Те се [[Обрязване|обрязват]] и получават [[ислям]]ско възпитание. Разделят се на 2 групи – [[ишоглан]]и и [[аджемоглан]]и. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях стават еничари<ref name="снегаров"/>.
След отнемане момчетата се изпращат в определени за тях центрове в Цариград, Галата и [[Одрин]]. Те се [[Обрязване|обрязват]] и получават [[ислям]]ско възпитание. Разделят се на 2 групи – [[ишоглан]]и и [[аджемоглан]]и. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях стават еничари<ref name="снегаров"/>.



Кръвният данък се счита от поробените народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него<ref name="снегаров"/>. Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на XVIII век.
Кръвният данък се счита от поробените народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него<ref name="снегаров"/>. Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на XVIII век.

Версия от 07:44, 4 март 2017

Събиране на кръвен данък, османска миниатюра

Кръвният данък (девширме) е периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби. За част от семействата това се превръща в трагедия, но не са малко и случаите на доброволно предаване на християнски деца. Това е с оглед на големите перспективи за бъдещето им с оглед на получаване на образование и възможност за израстване в имперската администреция. Често, бедни мюсюлмани предлагат на съседите си християни да си разменят децата при събиране на този данък със същите мотиви.[1]

Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на Балканите и в Мала Азия. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан Баязид I Йълдъръм, е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като Цариград, Галата и Родос, са освободени от този данък.[2]

Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000 – 2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7 – 10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък[2].

След отнемане момчетата се изпращат в определени за тях центрове в Цариград, Галата и Одрин. Те се обрязват и получават ислямско възпитание. Разделят се на 2 групи – ишоглани и аджемоглани. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях стават еничари[2].


Кръвният данък се счита от поробените народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него[2]. Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на XVIII век.

Вижте също

Бележки

  1. Philip Mansel. Constantinople, City of the World’s Desire, 1453—1924. John Murrey Publishers. 1995, p. 17, ISBN 978-0-7195-6880-0.
  2. а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 36 – 40.