Поликарп Теологидис: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
Роден е в серското село [[Провища]], тогава в Османската империя със светското име '''Теологидис''' (''Θεολογίδης''). Замонашва се в [[Серски манастир|Серсия манастир]] и затова носи прякора '''Продромски''' (''Προδρομίτης''). В 1891 година се дипломира с много добър успех от [[Халкинска семинария|Халкинската семинария]]. Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на синода заминава да учи сръбски език в Белградски богословски институт. Остава в Белград три години, след което се завръща в Цариград и става главен свещеник на „[[Свети Николай Дзивалски]]“.<ref name="Γαλάνη">{{cite book |title= Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία) |last=Γαλάνη |first=Ζωή |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=79 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/123460/files/Galani%20zoi.pdf |accessdate=2015-08-25}}</ref> |
Роден е в серското село [[Провища]], тогава в Османската империя със светското име '''Теологидис''' (''Θεολογίδης''). Замонашва се в [[Серски манастир|Серсия манастир]] и затова носи прякора '''Продромски''' (''Προδρομίτης''). В 1891 година се дипломира с много добър успех от [[Халкинска семинария|Халкинската семинария]]. Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на синода заминава да учи сръбски език в Белградски богословски институт. Остава в Белград три години, след което се завръща в Цариград и става главен свещеник на „[[Свети Николай Дзивалски]]“.<ref name="Γαλάνη">{{cite book |title= Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία) |last=Γαλάνη |first=Ζωή |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=79 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/123460/files/Galani%20zoi.pdf |accessdate=2015-08-25}}</ref> |
||
На 6 февруари 1900 година митрополитите [[Константий Исаакидис|Константий Берски]], [[Гервасий Сумелидис (халдийски митрополит)|Гервасий Халдийски]] и [[Константий Матулопулос|Константий Сервийски]] го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за [[Дебърско-кичевска епархия|дебърски и велешки митрополит]].<ref name="Γαλάνη"/> [[Български търговски агентства в Османската империя|Българският търговски агент]] в [[Битоля]] [[Андрей Тошев]] през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва: {{цитат|Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиян]]<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324.</ref>|}} |
На 6 февруари 1900 година митрополитите [[Константий Исаакидис|Константий Берски]], [[Гервасий Сумелидис (халдийски митрополит)|Гервасий Халдийски]] и [[Константий Матулопулос|Константий Сервийски]] го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за [[Дебърско-кичевска епархия|дебърски и велешки митрополит]].<ref name="Γαλάνη"/> [[Български търговски агентства в Османската империя|Българският търговски агент]] в [[Битоля]] [[Андрей Тошев]] през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва: {{цитат|Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиян]]<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324 - Доклад на Тошев от 14 януари 1904 г.</ref>|}} |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 13:56, 4 март 2017
Поликарп Πολύκαρπος | |
гръцки духовник | |
Роден |
1868 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Халкинска семинария |
Поликарп (Шаблон:Lang-el) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.
Биография
Роден е в серското село Провища, тогава в Османската империя със светското име Теологидис (Θεολογίδης). Замонашва се в Серсия манастир и затова носи прякора Продромски (Προδρομίτης). В 1891 година се дипломира с много добър успех от Халкинската семинария. Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на синода заминава да учи сръбски език в Белградски богословски институт. Остава в Белград три години, след което се завръща в Цариград и става главен свещеник на „Свети Николай Дзивалски“.[1]
На 6 февруари 1900 година митрополитите Константий Берски, Гервасий Халдийски и Константий Сервийски го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за дебърски и велешки митрополит.[1] Българският търговски агент в Битоля Андрей Тошев през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва:
„ | Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния Фирмилиян[2] | “ |
Бележки
- ↑ а б Γαλάνη, Ζωή. Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή, 2009. с. 79. Посетен на 2015-08-25.
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324 - Доклад на Тошев от 14 януари 1904 г.
Антим | → | дебърски и велешки митрополит (6 февруари 1900 – 1907) |
→ | Партений |