Разлика между версии на „Шарнхорст (линеен кораб, 1936)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
м
През втората половина на 1943 г. британското Адмиралтейство отстъпва на молбите на руснаците и от [[1 ноември]] възобновява арктическите конвои до [[Архангелск]] и [[Мурманск]]. До 5 декември без проблеми минават 3 източни (JW-54A, JW-54B и JW-55A) и два западни конвоя (RA-54A и RA-54B). На 19 декември адмирал Дьониц съобщава на Хитлер, че „Шарнхорст“ ще атакува следващия конвой, минаващ през [[Баренцово море]], заедно с 4-та флотилия ескадрени миноносци. След двудневни дискусии Хитлер разрешава операцията ([[операция Остфронт]] – от [[немски език|немски]]: „Източен фронт''"), давайки последен шанс на надводните кораби да се докажат. Временно командващия съединението контраадмирал [[Ерих Бей]] на 22 декември получава заповед да премине в бойна готовност. За командващия „Шарнхорст“ – капитан I ранг [[Фриц Хинце]], назначен на поста на 13 октомври, това ще е първото излизане в морето на новата длъжност.
 
На 22 декември, конвой JW-55B (отплавал на 20-ти от Лох Ю) е забелязан от немската авиация на 400 мили западно от норвежкото пристанище [[Тромсьо]]. Конвоят се състои от 19 транспортни кораба и танкера и е ескортиран от 10 ескадрени миноносеца, 4 корвети и 3 миночистача, както и от ''Съединение 2'' (в състав линейния кораб „[[Йоркски херцог]]“, лекия крайцер „[[ЯмайкаДжамайка (лек крайцер, 1940)|Ямайка]]“ и 4 миноносеца – норвежкия „Сторд“ и
британските „Скорпион“, „Сомарез“ и „Савидж“) под командването на адмирал [[Брус Фрейзър]]. По същото време от СССР отплава конвой RA-55A, съпровождан от 10 миноносеца, 3 корвети и миночистач. Към него се присъединява и ''Съединение 1'' ( тежкия крайцер „[[Норфолк (крайцер)|Норфолк]]“ и леките „[[Белфаст (лек крайцер, 1938)|Белфаст]]“ и „[[Шефилд (лек крайцер, 1936)|Шефилд]]“), командвани от вицеадмирал [[Робърт Бърнет]].
 

Навигация