Махмуд II: Разлика между версии
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Константинопол]]. Умира от [[туберкулоза]]. |
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Константинопол]]. Умира от [[туберкулоза]]. |
||
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]]. |
Идва на власт по една щастлива за него случайност и в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]]. |
||
Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. [[реформи на Махмуд II]]. |
Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. [[реформи на Махмуд II]]. |
Версия от 22:58, 9 март 2017
Махмуд II محمود ثانى | |
Султан на Османската империя | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Тюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция |
Религия | ислям |
Семейство | |
Род | Османска династия |
Баща | Абдул Хамид I |
Майка | Накшидил валиде султан |
Братя/сестри | Мустафа IV |
Съпруга | Безмиалем Пертевниял валиде султан |
Деца | Абдул Меджид I Абдул Азис |
Подпис | |
Махмуд II в Общомедия |
Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 август 1808 до 1 юли 1839 г. Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Умира от туберкулоза.
Идва на власт по една щастлива за него случайност и в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV.
Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II.
Баща му е Абдул Хамид I (1725 – 1789), майка — Накшидил валиде султан (1766 – 1817). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.
Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи "началото на края" на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източния въпрос касаещ наследството на "болния човек" край Босфора.
Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.
Вижте също