Махмуд II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 7816591 на 89.215.129.53 (б.)
Ред 8: Ред 8:
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Константинопол]]. Умира от [[туберкулоза]].
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Константинопол]]. Умира от [[туберкулоза]].


Идва на власт по една щастлива за него случайност и в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]].
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]].


Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. [[реформи на Махмуд II]].
Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. [[реформи на Махмуд II]].
Баща му е [[Абдул Хамид I]] ([[1725]] – [[1789]]), майка [[Накшидил валиде султан]] ([[1766]] – [[1817]]). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното [[кърджалии|кърджалийско време]] от края на [[XVIII век]] и началото на [[XIX век]]. През [[1826]] г. по негова заповед е [[Ликвидиране на еничарския корпус|ликвидиран еничарския корпус]]. Премахва остарялата [[тимар|тимарска система]]. Създава Министерски съвет на мястото на [[Диван]]а.


Баща му е [[Абдул Хамид I]] ([[1725]] – [[1789]]), майка – [[Накшидил валиде султан]] ([[1766]] – [[1817]]). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното [[кърджалии|кърджалийско време]] от края на [[XVIII век]] и началото на [[XIX век]]. През [[1826]] г. по негова заповед е [[Ликвидиране на еничарския корпус|ликвидиран еничарския корпус]]. Премахва остарялата [[тимар|тимарска система]]. Създава Министерски съвет на мястото на [[Диван]]а.
Неговото реформаторско и революционно за [[ориента]]лските представи и възприятия управление бележи "началото на края" на Османската империя и династия. На [[Веронски конгрес|Веронския конгрес]], последвал [[Виенски конгрес|Виенския]], е дефиниран като [[казус]] [[източен въпрос|източния въпрос]] касаещ наследството на "болния човек" край [[Босфор]]а.


Неговото реформаторско и революционно за [[ориента]]лските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На [[Веронски конгрес|Веронския конгрес]], последвал [[Виенски конгрес|Виенския]], е дефиниран като [[казус]] [[източен въпрос|източния въпрос]] касаещ наследството на „болния човек“ край [[Босфор]]а.
Наследен е от синовете си [[Абдул Меджид I]] и [[Абдул Азис]], управлявали империята до избухването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в българските земи.

Наследен е от синовете си [[Абдул Меджид I]] и [[Абдул Азис]], управлявали империята до избухването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в българските земи.


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Великолепният век]]
* [[Великолепният век]]



{{Пост списък|Султан на Османската империя|34}}
{{Пост списък|Султан на Османската империя|34}}

Версия от 06:39, 10 март 2017

Махмуд II
محمود ثانى
Султан на Османската империя

Роден
Починал
1 юли 1839 г. (53 г.)
ПогребанТюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция

Религияислям
Семейство
РодОсманска династия
БащаАбдул Хамид I
МайкаНакшидил валиде султан
Братя/сестриМустафа IV
СъпругаБезмиалем
Пертевниял валиде султан
ДецаАбдул Меджид I
Абдул Азис
Подпис
Махмуд II в Общомедия

Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 август 1808 до 1 юли 1839 г. Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Умира от туберкулоза.

Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV.

Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II.

Баща му е Абдул Хамид I (17251789), майка – Накшидил валиде султан (17661817). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.

Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източния въпрос касаещ наследството на „болния човек“ край Босфора.

Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.

Вижте също

Шаблон:Турция-мъниче