Георги Милушев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 30: Ред 30:
[[Категория:Генерал-майори от НРБ]]
[[Категория:Генерал-майори от НРБ]]
[[Категория:Генерали от Държавна сигурност]]
[[Категория:Генерали от Държавна сигурност]]
[[Категория:Завършили УНСС]]
[[Категория:Възпитаници на УНСС]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]]
[[Категория:Хора от област Хасково]]
[[Категория:Хора от област Хасково]]

Версия от 00:52, 11 март 2017

Георги Милушев
български офицер

Роден
20 юни 1937 г. (86 г.)

Учил вНационален военен университет
Академия на МВР
Университет за национално и световно стопанство
ПартияБългарска комунистическа партия (1962 г.)[1]

Георги Стефанов Милушев е български офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 20 юни 1937 година в хасковското село Капитан Андреево. Завършва специалност „икономика и външна търговия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, днес УНСС. Завършва Народното военно училище „Васил Левски“ през 1958, а впоследствие и Висшата школа при МВР. Първоначално започва като служител на Второ главно управление на Държавна сигурност, а впоследствие е младши-разузнавач на КПП „Капитан Андреево“. От 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ при БКП в МВР, а от 1979 година е заместник-началник на Секретариата на МВР[2]. От 1980 е началник на окръжното управление на МВР в Хасково. През май 1986 е назначен за заместник-началник на Второ главно управление. След самоубийството на началника на УБО Илия Кашев през същата година е назначен за началник на службата.[3] От 13 декември 1988 година е член на ЦК на БКП.[4]. След 10 ноември 1989 година е сменен от генералния секретар на БКП Петър Младенов и изпратен за търговски представител във Виетнам. На 1 юни 1990 година се пенсионира. След това започва свой частен бизнес и създава търговската верига „Зора“. Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана.“[5] Награждаван е с орден „Народна република България“, I степен два пъти, като първия е за „принос към Възродителния процес“[6].

Военни звания

  • 1958 г. – лейтенант;
  • 1961 г. – старши лейтенант;
  • 1965 г. – капитан от ДС;
  • 1965 г. – майор от ДС;
  • 1974 г. – подполковник от ДС;
  • 1979 г. – полковник от ДС;
  • 1985 г. – генерал-майор от ДС;

Източници

  1. Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. Лично кадрово дело на генерал Стефан Милушев
  3. Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 189
  4. Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 93, Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г. (IIІ том), с. 1 – 16.
  5. Биография на Георги Милушев
  6. Лично кадрово дело на генерал Стефан Милушев