Атанас Шопов (дипломат): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
снтимка
Ред 34: Ред 34:


В 1887 и 1891 година предприема пътувания из [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]] и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.<ref>А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995</ref><ref>Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855 – 1922). Пазарджик, 1998</ref>
В 1887 и 1891 година предприема пътувания из [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]] и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.<ref>А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995</ref><ref>Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855 – 1922). Пазарджик, 1998</ref>
[[Файл:Macedonia by Ofeikoff 1885.jpg|дясно|мини|250п|{{cite book |title=Македония въ време на хилядагодишнината на Св. Методия |last=Офейковъ |first= |authorlink= |coauthors= |year=1885 |publisher=Печатница на Ед. Дионне |location=Пловдивъ}}]]

[[File:Narodnostta i Ezika na Makedontsite.JPG|мини|250п|„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888]]
[[File:Narodnostta i Ezika na Makedontsite.JPG|мини|250п|„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888]]
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.</ref>. Умира през 1922 година.
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.</ref>. Умира през 1922 година.

Версия от 07:09, 11 март 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Шопов.

Атанас Шопов
български книжовник и дипломат

Роден
Починал
7 април 1922 г. (67 г.)
Семейство
Подпис
Атанас Шопов в Общомедия

Атанас Петров Шопов е изтъкнат български дипломат, учен, публицист и преводач.

Биография

Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград. След Априлското въстание от 1876 година прекъсва учението. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вестник „Стара планина“ подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.

Паметна плоча на Атанас Шопов в родното му Панагюрище.

След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 – 1897), български търговски агент (1897 – 1908) и генерален консул в Солун (1909 – 1913).

През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.[1]

В 1887 и 1891 година предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.[2][3]

Офейковъ. Македония въ време на хилядагодишнината на Св. Методия. Пловдивъ, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888

След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с Тодор Павлов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България[4]. Умира през 1922 година.

Съчинения

Външни препратки

Бележки

  1. Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
  2. А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995
  3. Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855 – 1922). Пазарджик, 1998
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.