Контактна мрежа: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 217.79.83.161 (б.), към версия на Ket
Lozan9813 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:


Верижните контактни мрежи се различават една от друга по следните основни конструктивни решения:
Верижните контактни мрежи се различават една от друга по следните основни конструктивни решения:
* начина, по който контактния проводник е окачен към носещото въже;
* начина, по който контактният проводник е окачен към носещото въже;
* начина за регулиране на натягането на контактния проводник и носещото въже;
* начина за регулиране на натягането на контактния проводник и носещото въже;
* взаимното разположение на носещото въже и контактния проводник в план;
* взаимното разположение на носещото въже и контактния проводник в план;

Версия от 22:06, 12 март 2017

Контактната мрежа представлява специална електропреносна мрежа ползваща въздушни линии (ВЛ)[1], с приложение в железопътния и градския транспорт. Тя има за задача да пренесе електрическата енергия от тяговите подстанции до електрическия подвижен състав и да му я предаде чрез непосредствен контакт с неговия токоприемник. Тя се поставя встрани или над пътя, като го следва по цялата му дължина. По трамвайната и тролейбусната контактна мрежа тече ток с напрежение 660 V, а по контактната мрежа на железопътния транспорт - ток с напрежение 20 - 25 kV или от 20 000 до 25 000 V. При трамвайната мотриса и железопътния локомотив токоснемащото устройство се нарича пантограф и представлява подвижно рамо( или две рамена съединени във върховете им) на върха на което е поставена дебела метална пръчка със закрепени на нея графитни плочки.Пантографът може да бъде симетричен или асиметричен.

Тя може да бъде с проста или сложна конструкция.

Верижната контактна мрежа има сложна конструкция, при която се избягват недостатъците на простата конструкция на (КМ).

Верижните контактни мрежи се различават една от друга по следните основни конструктивни решения:

  • начина, по който контактният проводник е окачен към носещото въже;
  • начина за регулиране на натягането на контактния проводник и носещото въже;
  • взаимното разположение на носещото въже и контактния проводник в план;
  • типа на струните и носещите конструкции.

Според начина на окачване на контактния проводник към носещото въже верижните (КМ) се разделят на две групи:

  • I-ва група – към тази група се отнасят единичните верижни контактни мрежи. При тях контактният проводник се окачва към носещото въже посредством струни, като може да се използва и ресорна струна
  • II-ра група – към тази група се отнасят двойните и тройните верижни контактни мрежи. Разликата е, че при този вид КМ към носещото въже посредством струни се окачват спомагателни въжета, а след това и контактният проводник.

В зависимост от начина, по който се регулира натягането на проводниците, верижните контактни мрежи биват следните видове:

  • некомпенсирани – при тях контактният проводник и носещото въже са анкеровани твърдо и нямат устройство за автоматично регулиране на натягането
  • полукомпенсирани – при тях се монтира устройство за автоматично регулиране на натягането само на носещото въже или само на контактния проводник
  • компенсирани – при тях на всички проводници на верижната (КМ) се монтират устройства за автоматично регулиране на натягането.

В зависимост от разположението на проводниците от верижната (КМ) в план тези мрежи биват:

  • вертикална верижна контактна мрежа – при която проводниците са в една вертикална равнина
  • коса верижна контактна мрежа – при която носещото въже е изместено значително спрямо контактния проводник.

Верижната контактна мрежа има следната конструкция:

  • носещо въже – то се окачва на носещите конструкции и е по цялата дължина на контактния проводник
  • звеневи струни – те служат за окачване на носещото въже към контактния проводник
  • контактен проводник

Основните геометрични параметри на верижните КМ са:

  • дължина на междустълбието “l”- разстоянието между две съседни точки, на които се окачва носещото въже
  • конструктивна височина “h” –разстоянието от контактния проводник до носещото въже в точката на окачването
  • стрела на провеса на носещото въже “F” – разстоянието от най-ниската точка на носещото въже в междустълбието до правата, прекарана между две точки, в които е окачено въжето
  • стрела на провеса на контактния проводник “fx” – разстоянието между най-ниската точка от контактния проводник до правата, прекарана между точките на окачване на контактния проводник
  • междуструнно разстояние “С” – разстоянието между две съседни струни
  • дължина на струната “s” – разстоянието между точката, в която струната е монтирана към носещото въже или друг елемент и точката, в която струната се монтира.

Източници

Шаблон:Електротехника-мъниче