Кристоф Мартин Виланд: Разлика между версии

Кристоф Мартин Виланд
Christoph Martin Wieland
	Кристоф Мартин Виланд Christoph Martin Wieland
	Портрет на Кристоф Мартин Виланд от 1805 г.
Роден	5 септември 1733 г. Оберхолцхайм, Германия
Починал	20 януари 1813 г. (79 г.) Ваймар, Германия
Националност	Германия
Активен период	1752 – 1805
Жанр	роман, поема, драма
Направление	Просвещение
Дебютни творби	„Природата на нещата“, дидактическа поема (1752)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Кристоф Мартин Виланд в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:28, 13 март 2017

Кристоф Мартин Виланд (Шаблон:Lang-de) е немски писател, поет, драматург и преводач на Шекспир. Виланд е сред най-значимите писатели на немското Просвещение и е най-възрастният член на класическото съзвездие от ваймарски творци наред с Йохан Готфрид Хердер, Йохан Волфганг Гьоте и Фридрих Шилер. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия образователен роман „Историята на Агатон“ (1766-1767), както и с поемата си „Оберон“, залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от Карл Мария фон Вебер.

Биография

Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах, най-северния град на немската провинция Баден-Вюртемберг.

Бащата на Виланд е пастор и полага много грижи да даде на сина си добро образование. След градското училище в Биберах Виланд на 12-годишна възраст постъпва в гимназията на бенедиктинския манастир Бреге край Магдебург. Когато завършва през 1749 г., той свободно чете латинските класици и водещите съвременни френски автори. Любимите му немски поети са Брокес и Клопщок.

През лятото на 1750 г. Виланд се влюбва в братовчедка си Софи Гутерман и това го вдъхновява да напише първата си амбициозна творба – дидактическата поема в шест книги „Природата на нещата“ (1752).

През 1750 г. Виланд става студент по право в Тюбингенския университет, но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент – „Херман“ (1751) (незавършена), „Дванадесет моралистични писма в стихове“ (1752) и „Анти-Овидий или Изкуството да обичаме“ (1752) – са издържани в духа на пиетизма и издават влиянието на Клопщок.

Тези поеми привличат вниманието на швейцарския писател и литературен реформатор Йохан Якоб Бодмер, който кани Виланд да го посети в Цюрих през лятото на 1752 г. Виланд остава в Швейцария до 1760 г., като последната година прекарва в Берн, където си намира работа като частен учител.

Творчество

Литературно значение

Библиография

Die Natur der Dinge, Lehrgedicht, 1752
Lobgesang auf die Liebe, 1751
Hermann, Epenfragment, 1751 (Erstdruck 1882)
Zwölf moralische Briefe in Versen, 1752
Der Frühling, 1752
Anti-Ovid oder die Kunst zu lieben, 1752
Erzählungen, 1752
Briefe von Verstorbenen an hinterlassene Freunde, 1753
Der geprüfte Abraham, 1753
Erinnerungen an eine Freundin, 1754
Hymnen, 1754
Ode auf die Geburt des Erlösers, 1754
Ankündigung einer Dunciade für die Deutschen, 1755
Gespräch des Socrates mit Timoclea, von der scheinbaren und wahren Schönheit, 1756
Sympathien, 1756
Empfindungen eines Christen, 1757
Lady Johanna Gray. Ein Trauerspiel, 1758
Theages oder Unterredungen von Schönheit und Liebe, 1758
Cyrus, 1759
Araspes und Panthea. Eine moralische Geschichte in einer Reihe von Unterredungen, 1760
Clementina von Porretta. Ein Trauerspiel, 1760
Der Sieg der Natur über die Schwärmerei oder die Abenteuer des Don Sylvio von Rosalva, Roman, 1764
Comische Erzählungen, 1765
Geschichte des Agathon, Roman, 1766-1767, Urfassung.
Musarion, oder die Philosophie der Grazien, Versdichtung, 1768
Idris und Zenide, 1768
Nadine. Leipzig 1769.
Die Geschichte des (Prinzen) Biribinker(s), 1769
Combabus, 1770
Die Grazien, 1770
Sokrates mainomenos oder die Dialoge des Diogenes von Sinope, 1770
Beiträge zur geheimen Geschichte des menschlichen Verstandes und Herzens, 1770
Der neue Amadis, 1771
Der goldne Spiegel oder die Könige von Scheschian, eine wahre Geschichte, Roman, 1772
Alceste, Deutsches Singspiel, 1773
Die Wahl des Herkules. Eine dramatische Cantate, 1773
Der verklagte Amor. Ein Gedicht, 1774
Stilpon oder die Wahl eines Oberzunftmeisters von Megara, 1774
Die Geschichte der Abderiten, Roman, 1774–1780
Das Urteil des Midas. Ein komisches Singspiel, 1775
Geschichte des Philosophen Danischmende, 1775
Der Mönch und die Nonne auf dem Mittelstein. Ein Gedicht in drei Gesängen, 1775
Titanomachia oder das neue Heldenbuch. Ein burleskes Gedicht, 1775
Das Wintermärchen, Verserzählung, 1776
Liebe um Liebe, 1776
Ein Fragment über den Charakter des Erasmus von Rotterdam, 1776
Geron, der Adlige. Eine Erzählung aus König Artus Zeit, 1777
Das Sommer-Märchen oder des Maultiers Zaum, 1777
Gedanken über die Ideale der Alten, 1777
An Olympia, 1777
Hann und Gulpenheh, Verserzählung, 1778
Der Vogelsang oder die drei Lehren, 1778
Fragmente von Beiträgen zum Gebrauch derer, die sie brauchen können oder wollen, 1778
Schach Lolo, Verserzählung, 1778
Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen, 1778–1796

Rosamund. Ein Singspiel, 1778
Briefe an einen jungen Dichter, 1782/84
Clelia und Sinibald. Eine Legende aus dem zwölften Jahrhundert, 1783/84
Oberon, Verserzählung, 1780
Dschinnistan, 3 Bände, 1786–1789.
Das Geheimnis des Kosmopolitenordens, 1788
Geheime Geschichte des Philosophen Peregrinus Proteus, Roman, 1788/89
Göttergespräche, 1790–1793
Die Wasserkufe oder der Einsiedler und die Seneschallin von Aquilegia, 1795
Agathodämon, Roman, 1796–1797
Aristipp und einige seiner Zeitgenossen, Briefroman, vier Bände, 1800–1802
Das Hexameron von Rosenhain, 1803–1805
Menander und Glycerion, Ein Liebesroman in Briefen, 1804
Krates und Hipparchia, 1805

Признание

През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от Наполеон с титлата Рицар на Ордена на почетния легион.
През 1808 г. Цар Александър I удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден Света Анна.
Няколко институции в Германия са посветени на живота и творчеството на Кристоф Мартин Виланд.
В град Биберах е създаден Архив Виланд и Музей Виланд.
В Биберах и Ваймар са издигнати паметници на Виланд.
През 1979 г. е учредена литературната награда „Кристоф Мартин Виланд“, давана два пъти годишно за изтъкнати художествени преводи.
Държавно основно училище във Ваймар носи името „Кристоф Мартин Виланд“.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Кристоф Мартин Виланд
((de)) Werke bei Projekt Gutenberg-DE
((de)) Werke bei Zeno.org
((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
((de)) Die LYRIKwelt

Christoph Martin Wieland bei Personensuche

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 | бележки          =
 }}
-'''Кристоф Мартин Виланд''' ({{lang-de|Christoph Martin Wieland}})  е немски [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и [[преводач]] на [[Шекспир]]. Виланд е сред най-значимите писатели на немското [[Просвещение]] и е най-възрастният член на класическото съзвездие от [[ваймар]]ски творци наред с [[Йохан Готфрид Хердер]], [[Йохан Волфганг Гьоте]] и [[Фридрих Шилер]]. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия ''[[образователен роман]]'' ''„Историята на Агатон“'' (1766-1767), както и с поемата си ''„Оберон“'', залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от [[Карл Мария фон Вебер]].
+'''Кристоф Мартин Виланд''' ({{lang-de|Christoph Martin Wieland}}) е немски [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и [[преводач]] на [[Шекспир]]. Виланд е сред най-значимите писатели на немското [[Просвещение]] и е най-възрастният член на класическото съзвездие от [[ваймар]]ски творци наред с [[Йохан Готфрид Хердер]], [[Йохан Волфганг Гьоте]] и [[Фридрих Шилер]]. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия ''[[образователен роман]]'' ''„Историята на Агатон“'' (1766-1767), както и с поемата си ''„Оберон“'', залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от [[Карл Мария фон Вебер]].
 == Биография ==
@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Бащата на Виланд е [[пастор]] и полага много грижи да даде на сина си добро образование. След градското училище в Биберах Виланд на 12-годишна възраст постъпва в гимназията на [[Бенедиктински орден|бенедиктинския]] манастир Бреге край [[Магдебург]]. Когато завършва през 1749 г., той свободно чете [[латински]]те класици и водещите съвременни [[френски]] автори. Любимите му немски поети са [[Бартолд Хайнрих Брокес|Брокес]] и [[Клопщок]].
-През лятото на 1750 г. Виланд се влюбва в братовчедка си Софи Гутерман и това го вдъхновява да напише първата си амбициозна творба - [[дидактика|дидактическата]] поема в шест книги ''„Природата на нещата“'' (1752).
+През лятото на 1750 г. Виланд се влюбва в братовчедка си Софи Гутерман и това го вдъхновява да напише първата си амбициозна творба – [[дидактика|дидактическата]] поема в шест книги ''„Природата на нещата“'' (1752).
-През 1750 г. Виланд става студент по [[право]] в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент - ''„Херман“'' (1751) (незавършена), ''„Дванадесет моралистични писма в стихове“'' (1752) и ''„Анти-[[Овидий]] или Изкуството да обичаме“'' (1752) - са издържани в духа на [[пиетизъм|пиетизма]] и издават влиянието на Клопщок.
+През 1750 г. Виланд става студент по [[право]] в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент – ''„Херман“'' (1751) (незавършена), ''„Дванадесет моралистични писма в стихове“'' (1752) и ''„Анти-[[Овидий]] или Изкуството да обичаме“'' (1752) – са издържани в духа на [[пиетизъм|пиетизма]] и издават влиянието на Клопщок.
 Тези поеми привличат вниманието на швейцарския писател и литературен реформатор [[Йохан Якоб Бодмер]], който кани Виланд да го посети в [[Цюрих]] през лятото на 1752 г. Виланд остава в [[Швейцария]] до 1760 г., като последната година прекарва в [[Берн]], където си намира работа като частен учител.