Разлика между версии на „Кристоф Мартин Виланд“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м
м
{{редактирам}}
{{писател
| име = Кристоф Мартин Виланд
'''Кристоф Мартин Виланд''' ({{lang-de|Christoph Martin Wieland}}) е немски [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и [[преводач]] на [[Шекспир]]. Виланд е сред най-значимите писатели на немското [[Просвещение]] и е най-възрастният член на класическото съзвездие от [[ваймар]]ски творци наред с [[Йохан Готфрид Хердер]], [[Йохан Волфганг Гьоте]] и [[Фридрих Шилер]]. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия ''[[образователен роман]]'' ''„Историята на Агатон“'' (1766-1767), както и с поемата си ''„Оберон“'', залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от [[Карл Мария фон Вебер]].
 
== Живот и творчество ==
== Биография ==
Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах – най-северния град на немската провинция [[Баден-Вюртемберг]].
 
През 1750 г. Виланд става студент по [[право]] в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент – ''„Херман“'' (1751) (незавършена), ''„Дванадесет моралистични писма в стихове“'' (1752) и ''„Анти-[[Овидий]] или Изкуството да обичаме“'' (1752) – са издържани в духа на [[пиетизъм|пиетизма]] и издават влиянието на Клопщок.
 
Виланд праща поемата си ''„Херман“'' на швейцарския писател и литературен реформатор [[Йохан Якоб Бодмер]], коятои тя привличат вниманието му. Бодмер кани Виланд да го посети в [[Цюрих]] през лятото на 1752 г. В [[Швейцария]] Виланд остава до 1760 г., като последната година прекарва в [[Берн]], където си намира работа като частен учител.
 
В този ранен творчески период (1752-1763) Виланд изгражда своя литературен стил. Тук спадат ''„Писма на мъртвите до оцелелите приятели“'' и ''„Изпитанието на Авраам“'' (1753), както и трагедията ''„Клементина от Порета“'' (1760), повлияна от [[Самюел Ричардсън]].
 
== Творчество ==
[[File:Christoph Martin Wieland von Anton Graff 1794.jpg|thumb|200px|Портрет на Виланд от 1794 г.]]
От средата на 1760 г. започва зрелият период в творчеството на Виланд (1764-1813), в който той се развива като писател в стила [[рококо]]. Пиетистката светонагласа вече е заменена от [[рационализъм]] и [[Хедонизъм|хедонистично настроение]]. Това проличава в романа ''„Победата на природата над мечтателството или Приключенията на Дон Силвио от Росалва“'' (1764), като и в творбата му ''„Идрис и Зениде“'' (1768).
 
В центъра на този период са трите най-важни произведения на Виланд: философският роман ''„Историята на Агатон“'' (1766-1794), който заедно с ''„Вилхелм Майстер“'' на Гьоте е смятан за най-значимият немски [[образователен роман]] на XVIII век. Виланд го е писал дълги години и в него развива възгледите си за съвършения човек като хармонично развита личност в духа на [[Шафтсбъри]], представляваща синтез между разум и страст, между добродетелите и потребностите на плътта.
== Литературно значение ==
 
Ако в ''„Агатон“'' Виланд разсъждава за съвършения човек, то романът му ''„Историята на абдерците“'' (1774–1780) е посветен на реални хора с техните недостатъци. В забавни истории за глупавите деянеия на гражданите на гръцкия град [[Абдера]] Виланд се разкрива като майстор на [[ирония]]та, което го уподобява с [[Волтер]], но най-вече със [[Суифт]]. Но докато Волтер разпростира своята ирония и дори [[скептицизъм]] в областта на социалната [[сатира]], Виланд се ограничава до лека насмешка над човешките пороци.
 
[[File:Wieland Oberon 1780.jpg|thumb|200px|Първото издание на епическата поема ''„[[Оберон (митология)|Оберон]]“ (1780)'']]
Съвършената творба на Виланд е фантастичният епос в стихове ''„Оберон“'' (1780). За него Гьоте казва: „Докато поезията е поезия, златото злато, а кристалът кристал, ''„Оберон“'' ще предизвиква всеобща любов и удивление като шедьовър на поетическото изкуство“. В тази творба най-добре се изявява същността на Виланд като поет в стила рококо с така характерните му любов към орнамента, игра с ярки цветове и развихрена фантазия.
 
В ''„Оберон“'' се редуват картини на селска простота и ориенталски разкош, градска суматоха и отшелнически живот, диви пустини и мирни ливади, рицарски битки и магически танци, весели празненства и страшни корабокрушения. Виланд може да бъде наречен най-големият орнаменталист в немското рококо. Той е забавен, елегантен, за него казват, че е придал на немския език френска лекота и гъвкавост. Още съвременниците му го смятат за изключителен майстор на стила.
 
Значителна е дейността на Виланд и като преводач: претворените от него драми на [[Шекспир]] са изиграли важна роля в историята на немската култура. Виланд превежда също произведения на [[Лукиан]], [[Хораций]] и [[Цицерон]].
 
== Библиография ==
[[File:Ch. M. Wieland Denkmal am Wieland-Platz.jpg|thumb|210px|Паметник на Виланд във Ваймар от 1857 г.]]
* ''Lobgesang auf die Liebe'', 1751
* ''Hermann'', Epenfragment, 1751 (Erstdruck 1882)
* ''Musarion, oder die Philosophie der Grazien'', Versdichtung, 1768
* ''Idris und Zenide'', 1768
* ''Nadine.'' Leipzig, 1769.
* ''Die Geschichte des (Prinzen) Biribinker(s)'', 1769
* ''Combabus'', 1770
* ''Schach Lolo'', Verserzählung, 1778
* ''Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen'', 1778–1796
[[File:Wieland Oberon 1780.jpg|thumb|200px|Първото издание на епическата поема „[[Оберон (митология)|Оберон]]“ (1780)]]
* ''Rosamund. Ein Singspiel'', 1778
* ''Briefe an einen jungen Dichter'', 1782/84
 
== Признание ==
[[File:Ch. M. Wieland Denkmal am Wieland-Platz.jpg|thumb|210px|Паметник на Виланд във Ваймар от 1857 г.]]
[[File:Ehrenlegion Dekret 1808.jpg|thumb|200px|Декрет на Наполеон за удостояване на Гьоте и Виланд с титлата Рицар на ''Ордена на почетния легион'', 1808 г.]]
* През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от [[Наполеон]] с титлата [[Рицар]] на [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]]''.
* През 1808 г. [[Александър I (Русия)|Цар Александър I]] удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден ''[[Света Анна]].
9913

редакции

Навигация