Проспер Мериме: Разлика между версии
+ 5 категории, дребни |
|||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| националност = {{FRA}} |
| националност = {{FRA}} |
||
| период = |
| период = |
||
| жанрове = |
| жанрове = пиеса, роман, разказ, новела |
||
| теми = |
| теми = |
||
| направление = |
| направление = |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Мериме е роден в [[Париж]] на [[28 септември]] [[1803]], а според други източници – на [[27 септември]] 1803. Завършва [[право]] в [[Сорбона]]та през [[1823]], а освен това учи и [[гръцки език|гръцки]], [[испански език|испански]], [[английски език|английски]] и [[руски език]]. Той е един от първите преводачи на [[руска литература]] ([[Александър Сергеевич Пушкин|Пушкин]], [[Николай Гогол|Гогол]] и [[Иван Тургенев|Тургенев]]) във [[Франция]]. |
Мериме е роден в [[Париж]] на [[28 септември]] [[1803]], а според други източници – на [[27 септември]] 1803. Завършва [[право]] в [[Сорбона]]та през [[1823]], а освен това учи и [[гръцки език|гръцки]], [[испански език|испански]], [[английски език|английски]] и [[руски език]]. Той е един от първите преводачи на [[руска литература]] ([[Александър Сергеевич Пушкин|Пушкин]], [[Николай Гогол|Гогол]] и [[Иван Тургенев|Тургенев]]) във [[Франция]]. |
||
Увлича се по [[мистицизъм|мистицизма]], [[история]]та и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър [[Уолтър Скот]] и жестокостта и психологическата драма в творчеството на [[Александър Сергеевич Пушкин]]. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в |
Увлича се по [[мистицизъм|мистицизма]], [[история]]та и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър [[Уолтър Скот]] и жестокостта и психологическата драма в творчеството на [[Александър Сергеевич Пушкин]]. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чужди държави, като писателя най-вече вдъхновяват [[Испания]] и [[Русия]]. |
||
През [[1830]] е назначен на работа като главен инспектор по историческите [[монумент]]и. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки. |
През [[1830]] е назначен на работа като главен инспектор по историческите [[монумент]]и. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки. |
||
Ред 58: | Ред 58: | ||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Мериме, Проспер}} |
{{СОРТКАТ:Мериме, Проспер}} |
||
[[Категория:Френски писатели]] |
[[Категория:Френски писатели]] |
||
[[Категория:Френски писатели на исторически романи]] |
|||
[[Категория:Писатели-фантасти]] |
|||
[[Категория:Френски драматурзи]] |
[[Категория:Френски драматурзи]] |
||
[[Категория:Френски историци]] |
[[Категория:Френски историци]] |
||
[[Категория:Френски преводачи]] |
|||
[[Категория:Преводачи от руски език]] |
|||
[[Категория:Парижки университет]] |
|||
[[Категория:Членове на Френската академия]] |
[[Категория:Членове на Френската академия]] |
||
[[Категория:Парижани]] |
[[Категория:Парижани]] |
Версия от 05:14, 21 март 2017
Проспер Мериме Prosper Mérimée | |
Роден | 28 септември 1803 г. |
---|---|
Починал | 23 септември 1870 г. |
Професия | писател, драматург, историк, археолог |
Националност | Франция |
Жанр | пиеса, роман, разказ, новела |
Награди | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Проспер Мериме в Общомедия |
Проспер Мериме (Шаблон:Lang-fr, 1803 – 1870) е френски драматург, историк, археолог и автор на литературни разкази (новели). Една от неговите новели служи като основа за операта Кармен. Член е на Френската академия от 1845.
Биография
Мериме е роден в Париж на 28 септември 1803, а според други източници – на 27 септември 1803. Завършва право в Сорбоната през 1823, а освен това учи и гръцки, испански, английски и руски език. Той е един от първите преводачи на руска литература (Пушкин, Гогол и Тургенев) във Франция.
Увлича се по мистицизма, историята и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър Уолтър Скот и жестокостта и психологическата драма в творчеството на Александър Сергеевич Пушкин. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чужди държави, като писателя най-вече вдъхновяват Испания и Русия.
През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите монументи. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.
Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през 1830. Когато Евгения, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става сенатор.
Умира в Кан на 23 септември 1870.
Избрано творчество
- Cromwell (1822) – първата му пиеса.
- Le Théâtre de Clara Gazul (1825)
- La Guzla (Гусла, 1827)
- La Jacquerie (1828)
- La Chronique du temps de Charles IX (Летопис за Карл IX, 1829) – роман за придворния живот във Франция.
- Mosaïque (1833) – сборник от разкази.
- Notes de voyages (1835 – 40) – пътеписи от Гърция, Испания, Турция и Франция.
- Colomba (Коломба, 1840) – първата му известна новела, в която млада корсиканка принуждава брат си да извърши убийство заради вендета.
- Carmen (Кармен, 1846) – друга известна новела, която разказва историята на невярна циганка, убита от влюбен в нея войник. Кармен по-късно е направена на опера от Жорж Бизе през 1875.
- Lokis (1869) – произведение за свръхестественото.
- La Chambre bleue (1872) – също със свръхестествена нотка.
- Lettres à une inconnue (1874) – сборник от писма от Мериме до Жени Дакин, публикуван посмъртно.
Външни препратки
|