Проспер Мериме: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ 5 категории, дребни
Ред 10: Ред 10:
| националност = {{FRA}}
| националност = {{FRA}}
| период =
| период =
| жанрове =
| жанрове = пиеса, роман, разказ, новела
| теми =
| теми =
| направление =
| направление =
Ред 30: Ред 30:
Мериме е роден в [[Париж]] на [[28 септември]] [[1803]], а според други източници – на [[27 септември]] 1803. Завършва [[право]] в [[Сорбона]]та през [[1823]], а освен това учи и [[гръцки език|гръцки]], [[испански език|испански]], [[английски език|английски]] и [[руски език]]. Той е един от първите преводачи на [[руска литература]] ([[Александър Сергеевич Пушкин|Пушкин]], [[Николай Гогол|Гогол]] и [[Иван Тургенев|Тургенев]]) във [[Франция]].
Мериме е роден в [[Париж]] на [[28 септември]] [[1803]], а според други източници – на [[27 септември]] 1803. Завършва [[право]] в [[Сорбона]]та през [[1823]], а освен това учи и [[гръцки език|гръцки]], [[испански език|испански]], [[английски език|английски]] и [[руски език]]. Той е един от първите преводачи на [[руска литература]] ([[Александър Сергеевич Пушкин|Пушкин]], [[Николай Гогол|Гогол]] и [[Иван Тургенев|Тургенев]]) във [[Франция]].


Увлича се по [[мистицизъм|мистицизма]], [[история]]та и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър [[Уолтър Скот]] и жестокостта и психологическата драма в творчеството на [[Александър Сергеевич Пушкин]]. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чуждестранни държави като [[Испания]] и [[Русия]] вдъхновяват писателя най-вече.
Увлича се по [[мистицизъм|мистицизма]], [[история]]та и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър [[Уолтър Скот]] и жестокостта и психологическата драма в творчеството на [[Александър Сергеевич Пушкин]]. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чужди държави, като писателя най-вече вдъхновяват [[Испания]] и [[Русия]].


През [[1830]] е назначен на работа като главен инспектор по историческите [[монумент]]и. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.
През [[1830]] е назначен на работа като главен инспектор по историческите [[монумент]]и. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.
Ред 58: Ред 58:


{{Нормативен контрол}}
{{Нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Мериме, Проспер}}
{{СОРТКАТ:Мериме, Проспер}}
[[Категория:Френски писатели]]
[[Категория:Френски писатели]]
[[Категория:Френски писатели на исторически романи]]
[[Категория:Писатели-фантасти]]
[[Категория:Френски драматурзи]]
[[Категория:Френски драматурзи]]
[[Категория:Френски историци]]
[[Категория:Френски историци]]
[[Категория:Френски преводачи]]
[[Категория:Преводачи от руски език]]
[[Категория:Парижки университет]]
[[Категория:Членове на Френската академия]]
[[Категория:Членове на Френската академия]]
[[Категория:Парижани]]
[[Категория:Парижани]]

Версия от 05:14, 21 март 2017

Проспер Мериме
Prosper Mérimée
Роден28 септември 1803 г.
Починал23 септември 1870 г. (66 г.)
Професияписател, драматург, историк, археолог
Националност Франция
Жанрпиеса, роман, разказ, новела
НаградиВелик офицер на Ордена на Почетния легион
Подпис
Уебсайт
Проспер Мериме в Общомедия

Проспер Мериме (Шаблон:Lang-fr, 1803 – 1870) е френски драматург, историк, археолог и автор на литературни разкази (новели). Една от неговите новели служи като основа за операта Кармен. Член е на Френската академия от 1845.

Биография

Мериме е роден в Париж на 28 септември 1803, а според други източници – на 27 септември 1803. Завършва право в Сорбоната през 1823, а освен това учи и гръцки, испански, английски и руски език. Той е един от първите преводачи на руска литература (Пушкин, Гогол и Тургенев) във Франция.

Увлича се по мистицизма, историята и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър Уолтър Скот и жестокостта и психологическата драма в творчеството на Александър Сергеевич Пушкин. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чужди държави, като писателя най-вече вдъхновяват Испания и Русия.

През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите монументи. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.

Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през 1830. Когато Евгения, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става сенатор.

Умира в Кан на 23 септември 1870.

Избрано творчество

  • Cromwell (1822) – първата му пиеса.
  • Le Théâtre de Clara Gazul (1825)
  • La Guzla (Гусла, 1827)
  • La Jacquerie (1828)
  • La Chronique du temps de Charles IX (Летопис за Карл IX, 1829) – роман за придворния живот във Франция.
  • Mosaïque (1833) – сборник от разкази.
  • Notes de voyages (1835 – 40) – пътеписи от Гърция, Испания, Турция и Франция.
  • Colomba (Коломба, 1840) – първата му известна новела, в която млада корсиканка принуждава брат си да извърши убийство заради вендета.
  • Carmen (Кармен, 1846) – друга известна новела, която разказва историята на невярна циганка, убита от влюбен в нея войник. Кармен по-късно е направена на опера от Жорж Бизе през 1875.
  • Lokis (1869) – произведение за свръхестественото.
  • La Chambre bleue (1872) – също със свръхестествена нотка.
  • Lettres à une inconnue (1874) – сборник от писма от Мериме до Жени Дакин, публикуван посмъртно.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за