Талиши

Толъшите (още наричани талиши) са етнос, обитаващ северен Иран и югоизточен Азербайджан. В Азербайджан обитават областите Астара, Ленкоран, Лерик, Ярдъмлъ и частично Масалъ. Говорят толъшки език от иранската езикова група. По-голямата част от толъшите са мюсюлмани шиити, а останалите са сунити.

История

Толъшите са потомци на древните мидийци. Държавата Мидия съществувала от 7 до 4 век пр.Хр. Изследванията^{[източник?]} показват, че още тогава тук е имало развита култура с градове, дворци и т.н.; страната е била земеделска. Следи от древната култура се виждат и днес – това са исполински остатъци от изкуствени канали, могили и пр. Страбон пише, че този край се сравнява по култура с Месопотамия или Древен Египет. По късно на тази територия съществуват две мощни държави: Кавказка Албания (Алвания) или Аран (от 4 век пр.Хр. до 9 век сл.Хр.), и Атропатена. По време на арабските завоевания тази територия е наречена Азербайджан (т.е. "земя на вечно горящите огньове", от "зар" – светлина, огън, заря). В началото на 19 век Талъшкото ханство (основано през 17 век) влиза в състава на Руската империя.

Религия

Освен догматическия мюсюлмански пантеон, у толъшите е запазен и култът към редица местни богове от домюсюлманския период и свързаната с тях система от вярвания. Към тях принадлежи например Сийах-Галеш – божество покровител на едрия рогат добитък. Сред толъшите шиити му съответства Хезер-Наби (Свети Сергий, на арменски Сурб Саргис). Толъшите особено почитат пророк Мойсей, който е един от главните персонажи на техния фолклор и с чието име е свързан цял комплекс от различни предания, разпространени сред тях. Приблизително 80% процента от толъшите спазват принципите и догмите на исляма.

Култура и бит

За традиционния бит са характерни патриархалните институции (взаимопомощ, кръвно отмъщение, гостоприемство). До днес са запазени толъшки сватбени и трудови песни. През 1928 г. въз основа на латиницата е създадена толъшката азбука. През 20-те и 30-те години на 20 век излизат общо 19 периодични издания на толъшки език^{[източник?]}, оттогава до днес такава практика не съществува. В училищата се преподава на езика азери (в Азербайджан) и на фарси (в Иран). Днес толъшката общност в Азербайджан изпитва голямо влияние на езика азери и базираната върху него култура. Аналогична е ситуацията и в Иран.

Поминък

Традиционни поминъци са земеделието (пшеница, ориз, чай, цитруси, зеленчуци, овошки), животновъдство (едър рогат добитък), бубарство, тъкачество (коприна и памук). И днес аграрно-промишленият комплекс е основа на икономиката на региона. Природно-икономическите условия са много подходящи за развитието на селското стопанство – това са влажният субтропичен климат, плодородните почви, наличието на водни запаси и достатъчното количество работна ръка. Преобладават ранните посеви, зеленчукопроизводството, отглеждането на чай, лозарството. 99% от чая и повече от половината зеленчуци и бостанска продукция, произвеждани в Азербайджан, са от Ленкоран-Астаринския регион^{[източник?]}.