Втора френска империя: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (без интервал преди запетая)
Редакция без резюме
С названието '''Втора империя''' (на френски: ''Le Second Empire'') се обозначават френската държава и периодът от 1852 до 1870 г. в историята на [[Франция]].
 
Втората империя (наричана така за разлика от Първата, съществувала по времето на [[Наполеон Бонапарт]], през 1804- – 1815 г.) възниква сравнително скоро след [[Февруарска революция (1848)|Февруарската революция]] от 1848 г., в резултат на която [[крал]] [[Луи Филип]] е принуден да абдикира. При последвалите социални размирици и политическа нестабилност през ноември същата година е приета републиканска конституция. Тя задава държавна уредба начело с еднокамарен парламент и президент. За такъв през декември е избран Луи Бонапарт, племенник на [[Наполеон I]]. Три години по-късно (декември 1851 г.) той извършва държавен преврат, като разтуря камарата на депутатите, която отказва да му даде нов управленски мандат. След още една година (декември 1852 г.) Луи Наполеон е провъзгласен с [[плебисцит]] за [[император]] под името [[Наполеон III]]<ref>Киндер, Х., Хилгеман, В. ''Атлас „Световна история“'', Том 2: От Френската революция до наши дни, Изд. „Летера“, Пловдив 1999, ISBN 954-516-159-0, стр. 333</ref>.
 
При Наполеон III във Франция се развиват търговията, промишлеността и финансите. Столицата [[Париж]] се разраства вследствие на мащабно строителство. Въпреки икономическото засилване на страната, социалното напрежение от предходните години се запазва заради тежките условия за труд на работническата прослойка<ref name="ASI349">Киндер, Х., Хилгеман, В. ''Атлас „Световна история“'', Том 2: От Френската революция до наши дни, Изд. „Летера“, Пловдив 1999, ISBN 954-516-159-0, стр. 349</ref>.
 
Втората империя води мащабна колониална политика в Северна Африка ([[Алжир]]), Близкия и Далечния изток ([[Сирия]], [[Китай]], [[Индокитай]]). Опитът за подчиняване на [[Мексико]] (1861- – 1867 г.) завършват с поражение. В първите години на управлението си Наполеон III води почти непрекъснати войни в Европа. През 1854- – 1856 г. в [[Кримска война|Кримската война]] Франция воюва заедно с [[Османска империя|Османската империя]], [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Великобритания]] и [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] срещу [[Руска империя|Русия]]. През 1859 г. помага на Сардиния (Пиемонт) да победи [[Австрия]]. Тази война води до обединение на голяма част от [[Италия]] под ръководството на Пиемонт. Франция получава от Австрия областта [[Ломбардия]] (Североизточна Италия), но я предава на Италия в замяна на [[Ница]] и [[Савоя]].<ref name="ASI349"/>
 
Въпреки тези победи Наполеон III не успява да попречи на постепенното обединяване на Германия под ръководството на [[Прусия]]. Скоро след избухването на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] френската армия е разгромена при [[Седан]], а императорът е пленен. Само два дни след това поражение, на 4 септември 1870 г., властта във Франция е поета от правителство на националната отбрана. Обявена е [[Трета френска република|република]], с което е сложен край на Втората империя.<ref name="ASI349"/>

Навигация