Разлика между версии на „Иван Александър“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]]), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332]]), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]]) [[Пловдив]] и 8 крепости в [[Родопи]]те.
 
През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]]. Иван Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но турският емир на [[Измир|Смирна]] заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „поради старото приятелство и близостта на рода“. По-късната съдба на този Шишман не е известна, но Иван Александър вдига войските си при [[Сливен]]. Най-вероятно среща турско-византийската армия при [[Одрин]]. Накрая е сключен мирен договор.
 
При избухването на поредната гражданска война във Византия, Иван Александър взима страната на Алексий Апокавк, обръщайки гръб на Йоан Кантакузин и османските му съюзници. През 1341 напада Византия, а войската му станува по поречието на река Марица.Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на Умур бег. Иван Александър се оттегля в Търново и с посредничество през 1342 сключва договор с Кантакузин.

Навигация