Брижит Бардо

Брижит Бардо Brigitte Bardot
Брижит Бардо през 1968 г.
Родена	28 септември 1934 г. (1934-09-28) Париж, Франция
Активност	1952 – 1973
Уебсайт	Страница в IMDb
Брижит Бардо в Общомедия

Брижит Бардо (Шаблон:Lang-fr, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на 21 век Бриджит Бардо) е френска актриса, певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Родена е в Париж на 28 септември 1934 г. в семейството на индустриалец. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години. Бардо е амбициозна балерина в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през 1952 г. След като се появява в 16 комедийни филми, които са имали ограничено международно издаване, тя става световно известна през 1957 г., след участието си в противоречивия филм "И бог създаде жената". Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на Симон дьо Бовоар - "Синдрома на Лолита", където Бардо е представанеа като "локомотив на женската история" и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през 1973 г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на Ордена на Почетния легион през 1985 г., но отказа да го приеме. След пенсионирането си, тя се утвърждава като активист за правата на животните. През 2000 г., тя поражда полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.

Ранен живот

Бардо е родена в Париж, дъщеря на Луис Бардо (1896-1975) и Ан-Мари Бардо (1912-1978). Луис има инженерна степен и работи с баща си, Чарлз Бардо, в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 г. Бардо е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките й е Лесли Карон. По покана на познат на майка й, тя участва в модно шоу през 1949 г. През същата година, тя позира за модното списание  "Jardin des Modes", управлявана от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през 1950 и е забелязана от един млад кинорежисьор Роже Вадим, докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за Les lauriers sont coupés. Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство й с Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера.

Брижит Бардо през 2002 г.

Избрана филмография

• „Дон Жуан-73“ (1973)
• „Булевардът на рома“ (1971)
• „Петролотърсачките“ (1971)
• „Новобранците“ (1970)
• „Шалако“ (1968)
• „Вива Мария!“ (1965)
• „Папараци“ (1964)
• „Презрението“ (1963)
• „Частен живот“ (1961)
• „Истината“ (1960)
• „Искате ли да танцувате с мен?“ (1959)
• „Бабет отива на война“ (1959)
• „Жената и куклата“ (1959)
• „В случай на нещастие“ (1958)
• „Бижутерите на лунна светлина“ (1958)
• „Парижанката“ (1957)
• „И бог създаде жената“ (1956)
• „Големите маневри“ (1955)
• „Нормандската дупка“ (1952)

Външни препратки

• Брижит Бардо в Internet Movie Database
• A Tribute to Gainsbourg, zoom sur Brigitte Bardot