Континент: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Ред 156: Ред 156:
{{Основна|Родиния}}
{{Основна|Родиния}}
''Роди́ния'' (от руското „Родина“<ref>[http://wiki.vspu.ru/doku.php?id=workroom:iteach2007:ivanovama_petrovaea:родиния Статья о Родинии на портале образовательных ресурсов]</ref> или от „раждане“<ref>Li, Z. X.; Bogdanova, S. V.; Collins, A. S.; Davidson, A.; B. De Waele, R. E. Ernst, I. C. W. Fitzsimons, R. A. Fuck, D. P. Gladkochub, J. Jacobs, K. E. Karlstrom, S. Lul, L.M. Natapov, V. Pease, S. A. Pisarevsky, K. Thrane and V. Vernikovsky (2008). „Assembly, configuration, and break-up history of Rodinia: A synthesis“. ''Precambrian Research'' '''160:''' 179—210</ref>) е суперконтинент, който вероятно съществува през [[протерозой|протерозоя]] – [[Еон (геология)|еон]] от [[докамбрий|докамбрия]]. Възниква около преди 1,1 милиарда години и се разпада преди около 750 милиона години. По това време Земята се състои от една огромна част суша и един гигантски океан, известен под името [[Мировия]], също от руски език. Родиния често се счита за най-стария известен суперконтинент, макар че позицията и очертанията му все още са предмет на спор. След разпадането на Родиния, континентите успяват още един път да се обединят в суперконтинент.
''Роди́ния'' (от руското „Родина“<ref>[http://wiki.vspu.ru/doku.php?id=workroom:iteach2007:ivanovama_petrovaea:родиния Статья о Родинии на портале образовательных ресурсов]</ref> или от „раждане“<ref>Li, Z. X.; Bogdanova, S. V.; Collins, A. S.; Davidson, A.; B. De Waele, R. E. Ernst, I. C. W. Fitzsimons, R. A. Fuck, D. P. Gladkochub, J. Jacobs, K. E. Karlstrom, S. Lul, L.M. Natapov, V. Pease, S. A. Pisarevsky, K. Thrane and V. Vernikovsky (2008). „Assembly, configuration, and break-up history of Rodinia: A synthesis“. ''Precambrian Research'' '''160:''' 179—210</ref>) е суперконтинент, който вероятно съществува през [[протерозой|протерозоя]] – [[Еон (геология)|еон]] от [[докамбрий|докамбрия]]. Възниква около преди 1,1 милиарда години и се разпада преди около 750 милиона години. По това време Земята се състои от една огромна част суша и един гигантски океан, известен под името [[Мировия]], също от руски език. Родиния често се счита за най-стария известен суперконтинент, макар че позицията и очертанията му все още са предмет на спор. След разпадането на Родиния, континентите успяват още един път да се обединят в суперконтинент.

=== Евроамерика ===
{{Основна|Евроамерика}}
''Евроамерика (Лаврусия)'' – [[палеозой]]ски суперконтинент, образуван в резултат на сблъсъка на [[Североамериканска платформа|североамериканския]] древен континент [[Лаврентия (континент)|Лаврентия]]) и [[Източноевропейска платформа|източноевропейския]] древен континент [[Балтика (континент)|Балтика]], по време на [[Каледонска орогенеза|Каледонската орогенеза]]. Известен е и с названията ''Каледония'', ''Древният червен континент'', ''Континента на стария червен пясъчник''. През пермския период се съединява с Пангея и става негова съставна част. След разпадането на Пангея става част от [[Лавразия]]. Разпада се през [[палеоген]]а.

=== Гондвана ===
[[File:Laurasia-Gondwana-mk.svg|thumb|250px|Изчезнали континенти]]
{{Основна|Гондвана}}
''Гондва́на'' в [[палеогеография]]та е древен суперконтинент, възникнал преди около 750—530 млн. години, дълго време намиращ се около Южния полюс. Включва в себе си на практика цялата суша, в наше време разположена в южното полукълбо ([[Африка]], [[Южна Америка]], [[Антарктида]] и [[Австралия]]), както и тектоничните плочи [[Индустан]] и [[Арабски полуостров|Арабия]]. По-късно се премества в северното полукълбо и става част от [[Евразия]]. През ранния [[Палеозойская эра|палеозой]] Гондвана постепенно се изрества на север и преди около 360 милиона години се съединява със североамериканско-[[Скандинавия|скандинавския]] материк в гигантския протоконтинент [[Пангея]].

=== Пангея ===
[[File:Пангея.png|thumb|250px|Пангея, обграден от Панталаса]]
{{Основна|Пангея}}
''Панге́я'' ({{lang-grc|Πανγαῖα}} – ''цялата земя'') – име, дадено от [[Алфред Вегенер]] на протоконтинента, възникнал в епохата на палеозоя. Гигантският океан, обкръжаващ Пангея (от [[силур|силурския период]] на палеозоя до ранния мезозой включително), получава името [[Панталаса]] ({{lang-grc|παν-}} „цяло-“ и {{lang-grc2|θάλασσα}} „море“). Пангея е образувана през пермския период, и се разпада в края на триас (преди около 200—210 милиона години) на два континента: северен континент – [[Лавразия]] и южен континент – [[Гондвана]]. В процеса на формиране на Пангея от по-стари континенти, на местата на техните сблъсъци възникват планински системи, някои от които съществуват и до наше време, например [[Урал (планина)|Урал]] или [[Апалачи]]. Тези ранни планини са доста по-стари от относително младите системи на ([[Алпи]]те в Европа, [[Кордилери]]те в Северна Америка, [[Анди]]те в Южна Америка или [[Хималаи]]те в Азия. Поради действащата милиони години [[ерозия]], Урал и Апалачите са ерозирали ниски планини.

=== Казахстания ===
{{Основна|Казахстания}}
''Казахста́ния'' – среднопалеозойски континент, който се е намирал между [[Лаврусия]] и [[Сибирска платформа|Сибирската платформа]]. Простирал се е от [[Тургайска долина|Тургайската долина]] и [[Туранска низина|Туранската низина]] до пустинята [[Гоби]] и [[Такла-Макан]].

=== Лавразия ===
{{Основна|Лавразия}}
'''Лавра́зия''' е суперконтинент, съществувал като северната част от разпадането на протоконтинента [[Пангея]] (южната е Гондвана) в епохата на късния мезозой. Обединява голяма част от тези територии, които днес съставят съществуващите континент на северното полукълбо – Евразия и Северна Америка, на свой ред отделили се един от друг преди около 135-200 милиона години.<ref>{{cite web|last=Houseman|first=Greg|url=http://homepages.see.leeds.ac.uk/~eargah/Gond.html|title=Dispersal of Gondwanaland|publisher=[[University of Leeds]]|accessdate=21 Oct 2008|archiveurl=http://www.webcitation.org/65CJNU6kc|archivedate=2012-02-04}}</ref>

== Пангея Ултима ==
{{Основна|Пангея Ултима}}
Предполага се, че в бъдеще време континентите още един път ще се съберат в суперконтинент, на който учените са дали названието Пангея Ултима.

== Население и територия ==
[[Файл:ContinentStatistics.svg|520п|ляво|thumb|Сравнение на територията и населението на седемте континента.]]
{{Br}}
{| class="wikitable sortable" style="text-align:right"
|-
! Континент
! Територия (км<sup>2</sup>)
! Население<br />2002
! Процент от<br />цялото население
|-
! [[Стар свят|Африка-Евразия]]
| 84,360,000 || 5,400,000,000 || 86%
|-
! [[Евразия]]
| 53,990,000 || 4,510,000,000 || 72%
|-
! [[Азия]]
| 43,810,000 || 3,800,000,000 || 60%
|-
! [[Америка]]
| 42,330,000 || 886,000,000 || 14%
|-
! [[Африка]]
| 30,370,000 || 890,000,000 || 14%
|-
! [[Северна Америка]]
| 24,490,000 || 515,000,000 || 8%
|-
! [[Южна Америка]]
| 17,840,000 || 371,000,000 || 6%
|-
! [[Антарктида]]
| 13,720,000 || 1,000 || 0.00002%
|-
! [[Европа]]
| 10,180,000 || 710,000,000 || 11%
|-
! [[Океания]]
| 9,010,000 || 33,552,994 || 0.6%
|-
! [[Австралия (континент)|Австралия-Нова Гвинея]]
| 8,500,000 || 30,000,000 || 0.5%
|-
! [[Австралия (континент)|Австралия]]
| 7,600,000 || 21,000,000 || 0.3%
|}

Общата територия на всички континенти е 148&nbsp;647&nbsp;000 km², или около 29.1% от земната повърхност.

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
{{commons|Continents}}
* [[Суперконтинент]]
* [[Континентален шелф]]
* [[Геология]]


[[Категория:Континенти| ]]
[[Категория:Континенти| ]]

Версия от 07:52, 8 април 2017

Тази статия е за частта от сушата. За българския вестник вижте Континент (вестник).
Континентите са оцветени в следните цветове:
  Северна и Южна Америка
  Европа
  Африка
  Азия
  Австралия
  Антарктида

Континент (от латински continere, „задържам заедно“) е огромна по площ сухоземна маса, изцяло или почти изцяло заобиколена от водни басейни (морета, океани). Друго използвано име е материк (от френски език). На земята има седем континента: Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Европа, Австралия (подредени от най-големия към най-малкия).[1]

Тектониката на континенталните плочи е геоложки процес, включващ движението, сблъскването и отдалечаването на континентите един от друг, известно още като континентален дрейф.

Във Великобритания названието „Континентът“ се отнася за континентална Европа без британските острови. [2]

Континентални модели

Различните страни в света оценяват броя на континентите по различен начин.

Брой на континентите според различните традиции
С цветове са отделени частите на сушата, описвани като континенти в различните култури
4 континента[3]
Афроевразия
Америка
Антарктида
Австралия
5 континента
[4][5]
Африка
Евразия
Америка
Антарктида
Австралия
6 континента[6]
Африка
Европа
Азия
Америка
Антарктида
Австралия
6 континента
[7]
Африка
Евразия
Северна Америка
Южна Америка
Антарктида
Австралия
7 континента
[8][9][10][11][12][13]
Африка
Европа
Азия
Северна Америка
Южна Америка
Антарктида
Австралия
  • Моделът със седем континента е популярен в Китай, Индия, отчасти в Западна Европа и в англоговорящите страни.
  • Моделът с шест континента (като Америка се смята за един континент) е популярен в испаноговорящите страни[14] и в някои части от Източна Европа. Например в Гърция се използва модел с пет населени континента. [6]

Границите между някои континенти са условни. Например за граница между Европа и Азия се смята планината Урал за граница между Азия и Африка — Суецкият канал, за граница между Северна и Южна Америка — Панамският канал.

Алтернативни определения за континентите:

  • Европа и Азия понякога се смятат за един континент с име Евразия.
  • Африка, Европа и Азия се обединяват под едно название — „Старият свят“.
  • Северна и Южна Америка се смятат за един континент, наричан само Америка или „Новият свят“.

В символиката на олимпийското движение единственият континент без постоянно население Антарктида се изпуска, а Америка се приема за един континент. Затова емблемата на олимпийското движение съдържа пет кръга, символизиращи петте континента.

Евразия

Евразия
 Основна статия: Евразия

Евра́зия е най-големият материк на земята и единственият, разположен на четири океана: на юг — Индийския, на изток — Тихия, на запад — Атлантическия, а на север — Северния ледовит океан. Континентът се намира в Северното полукълбо между 9° з. д. и 169° и. д., като само малка част от островите на Евразия са разположени в Южното полукълбо. Голяма част от континентална Евразия е в Източното полукълбо, само най-западната и най-източната част на материка се намират в Западното полукълбо. От запад на изток Евразия се простира на 10500 км, а от север на юг — на 5300 км. Площта на Евразия е 53 600 000 км². Това е над 1/3 от площта на цялата суша на планетата. Площта на островите е приблизително 2 750 000 км².

Евразия се състои от две части на света — Европа и Азия. Границата им минава по източните склонове на Уралските планини, река Урал, река Емба, северозападното крайбрежие на Каспийско море, река Кума, Кумо-Маничката падина, река Манич, източното и после южното крайбрежие на Черно море, пролива Босфор, Мраморно море и пролива Дарданели. Това разделение е исторически наложено. В природно отношение рязка граница между Европа и Азия няма. Континентът е обединен от непрекъсната суша, тектонична консолидираност към настоящия момент и еднаквите многобройни климатични процеси.

Северна Америка

Северна Америка
 Основна статия: Северна Америка

Се́верна Аме́рика (Шаблон:Lang-en, Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-es, Шаблон:Lang-nah) е един от континентите на планетата Земя, разположени в северната част на Западното полукълбо. Северна Америка е обградена от Тихия океан с Берингово море, заливите Аляска и Калифорнийски на запад, от изток – от Атлантическия океан (с моретата Лабрадор, Карибско, заливите Свети Лаврентий и Мексикански), от север – от Северния ледовит океан (с моретата Бофорт, Бафин, Гренландския и Хъдсъновия заливи. От запад континентът е отделен от Евразия от Беринговия пролив. На юг границата между Северна и Южна Америка преминава през Панамския провлак.

В състава на Северна Америка се включват многоблойни големи острова: Гренландия, Канадски арктически архипелаг, Алеутски острови, остров Ванкувър, архипелаг Александър и други. Площта на Северна Америка заедно с островите е 24,25 млн. km², а без островите – 20,36 млн. km².

Южна Америка

Южна Америка
 Основна статия: Южна Америка
.

Ю́жна Аме́рика (Шаблон:Lang-es, Шаблон:Lang-pt, Шаблон:Lang-en, Шаблон:Lang-nl, Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-gn, Шаблон:Lang-qu) е южен континент в Америка, разположен основно в Западното и [[Южното полукълба на планетата Земя, като малка част от континента се намира и в Северното. На запад граничи с Тихия океан, на изток — с Атлантическия, на север се свързва със Северна Америка, като границата преминава по Панамския провлак и Карибско море.

В състава на Южна Америка влизат различни острови, по-голямата част от които принадлежи на страни от континента. Карибските територии се отнасят към Северна Америка. Страните от Южна Америка, които граничат с Карибско море – Колумбия, Венецуела, Гайана, Суринам и Френска Гвиана, са известни като Карибска Южна Америка.

Най-важните речни системи в Южна Америка са Амазонка, Ориноко и Парана, чиито общ басейн е 7 000 000 km² ([цялата площ на Южна Америка е 17 800 000 km²). По-голямата част от езерата на континента се намират в Андите – тук е най-високото в света плавателно езеро – Титикака, на границата между Боливия и Перу. Най-голямото по площ е Маракайбо във Венецуела – то също така е и едно от най-старите на планетата.

В Южна Америка се намира най-високия водопад в света – Анхел. На материка е и най-мощния сред всички водопади – Игуасу.

Африка

Африка
 Основна статия: Африка

А́фрика е вторият по площта материк след Евразия. Граничи със Средиземно море на север, Червено море – на североизток, Атлантическия океан на запад и Индийския океан – на изток и юг.

Африканският континент е пресечен от екватора и има няколко климатични зони; това е единствения континент, простиращ се от северния субтропичен климатичен пояс до южния субтропичен.

Австралия

Австралия
 Основна статия: Австралия

Австра́лия (от Шаблон:Lang-la – „южен“) е континент, разположен в Източното и Южното полукълба на Земята. Цялата територия на материка е основната част на държавата Австралийски съюз. Материкът влиза в частта на света, наречена Австралия и Океания. Северното и източното крайбрежия на Австралия граничат със следните морета на Тихия океан: Арафурско, Коралово, Тасманово и Тиморско; западното и южното – с Индийския океан. Близо до Австралия са разположени големите острови Нова Гвинея и Тасмания. Покрай североизточното крайбрежие на Австралия, на над 2 000 km дължина, се простира най-големия в света коралов риф – Големият бариерен риф.[15]

Антарктида

Антарктида
 Основна статия: Антарктида

Антаркти́да (Шаблон:Lang-el – противоположност на Арктида) е континент, разположен на самия юг на Земята, като центъра на континента примерно съвпада с южния географски полюс. Антарктида граничи с Южния океан. Антарктидоа се нарича и частта на света, състояща се от материка Антарктида и прилежащите му острови.

Товй е най-високият материк – неговата средна височина е 2 040 m. На континента се намират около 85 % от ледниците на планетата. Постоянно население на Антарктида няма, но има над 40 научни станции, принадлежащи на различни държави и предназначени за изследване и детайлно изучаване на особеностите на континента.

Антарктида почти напълно е покрита с ледена покривка, чиято средна дебелина превишава 2 500 m. Съществува и голямо количество езера под леда (над 140), най-голямото от които е открито от руски учени през 1990-те години – езерото Восток.

Разделяне на континентите

Идеалният критерий, според който всеки континент представлява огромна част от сушата оградена с море обикновено се пренебрегва в полза на по-произволни исторически конвенции. От седемте континента най-отчетливи по този признак са само Антарктида и Австралия.

Няколко континента не са определени като абсолютно отделни части, а като „повече или по-малко отделни маси на Земята“ [16]. Азия и Африка са свързани със Суецкия провлак, а Северна и Южна Америка от Панамския провлак. И двата географски обекта са много тесни, в сравнение с по-голямата част от заобикалящата ги земна повърхност, и двата обекта са прорязани от изкуствени канали (Суецки и Панамски канал), които ефективно обособяват границите на съседните континенти.

Разделението на сушата на Евразия в континентите Азия и Европа представлява аномалия. Причината е, че няма море, което да ги разделя. Алтернативният поглед, че Евразия е един континент, води след себе си до твърдението, че на планетата има шест континента. Това мнение се поддържа от някои географи и е удобно за Русия (която се простира на двата континента), страните от Източна Европа и Япония. Разделянето на Евразия на Европа и Азия се възприема от някои като остатък от евроцентризъм – От физическо, културно и историческо разнообразие, Китай и Индия са сравними с цяла днешна Европа, а не на една европейска държава. От друга страна например Франция може да се приравни към един средноголям индийски щат. Въпреки това поради исторически и културни причини Европа днес се разглежда като отделен континент.

Северна и Южна Америка днес се разглеждат като отделни континенти. Въпреки това в миналото те са разглеждани като един континент, известен с името Америка. В страните от Латинска Америка, Испания и Португалия континентите и днес се разглеждат като един. Според други Европа, Азия и Африка могат да бъдат разглеждани като един общ континент с името Афро-Евразия. В този случай континентите могат да се редуцират до четири – Афро-Евразия, Америка, Антарктида и Австралия.

Вследствие на отдръпване на океаните през ледниковите епохи, голяма част от морското дъно се оказва над нивото на океана. Така се образуват сухоземни мостове между по-големи земни масиви. Така, през последната ледена епоха, Австралия и Нова Гвинея са били суша, обединена в общ континент наречен Сахул. Подобно на тях, днешна Северна Америка също е била свързана с Азия посредством сухоземен път, намиращ се днес под Беринговия проток. Територията на днешния остров Великобритания е бил част от огромната суша, наречена условно Афро-Евразия-Америка. Освен този суперконтинент, през последната ледена епоха са съществували още два, далеч по-малки – Антарктика и Австралия-Нова Гвинея (Сахул).

Продължения на континентите

В тесния смисъл на определението континента представлява непрекъсната суша с обособена брегова линия. Така терминът континентална Европа изключва островите Великобритания, Ирландия и Исландия, а континентална Австралия изключва Тасмания и Нова Гвинея. По аналогия терминът за континентални САЩ се отнася за 48 щата намиращи се в Централна Северна Америка, макар че Аляска е част от континента Северна Америка и е отделена единствено от Канада. Щат Хавай е единственият, който е отделен от основния континент.

От гледна точка на геологията или физическата география, границите на континентите могат да се разширяват извън пределите на същинската суша и да включват плитки участъци в прилежащите морета и океани, наречени континентален шелф,[17] а също и островите, разположени в близост (континентална острови). Причината за това е, че те са структурната част на континента.[18] В този смисъл островите Британия и Ирландия са част на Европа, а Австралия и Нова Гвинея заедно формират един континент (понякога наричан Сахул или Австралия-Нова Гвинея).

В културно отношение един континент може да излиза извън границите на континенталния шелф и да включва океанските острови и континентални фрагменти. По този начин Исландия се счита за част от Европа, а Мадагаскар – за част на Африка. Така и Австралия може да бъде обединена със съседните острови в Тихия океан в един континент, наречен Океания. Въпреки географската си принадлежност към Африка, от културна и исторически гледни точки Малта се смята за част от Европа.

Това позволява цялата повърхност на Земята да бъде разделена на квази-континенти.[19]

Субконтиненти

Територията на Индия някога е представлявала самостоятелен континент, който се сблъскал с Азия, като под натиска им са се образували Хималаите. Индийската континентална плоча продължава да се движи на север и заради това често се нарича субконтинент. По слаба аналогия, с термина субконтинент се наричат и други големи полуострови, например Арабия. Тук обаче разграничението е не толкова географско, колкото културно-историческо, какъвто е случаят и с разграничаването на Европа и Азия.

Исторически континенти

Кенорланд

 Основна статия: Кенорланд

Кенорланд е хипотетичен суперконтинент, съществувал по мнението на геофизиците в неоархая (преди около 2,75 млрд. години).[20] Името произлиза от Кеноранската сгъвателна фаза. Палеомагнитни изследвания показват, че Кенорланд се е намирал в малките географски ширини.

Нуна

 Основна статия: Нуна

Нуна (Колумбия, Хъдсънланд) – суперконтинент, съществувал в периода от преди 1,8 до 1,5 млрд. години (максималната граница е 1,8 млрд.[20]). Предположение за неговото съществуване изказват Дж. Роджърс и М. Сантош през 2002 г.[21] Времето на съществуване на Нуна се отнася към палеопротерозойската ера,[22], което го прави предположително най-старият суперконтинент. Той се състои от плато – предшественик на древните платформи, влизащи в състава на ранните континенти Лаврентия, Феносарматия, Украински щит, Амазония, Австралия и, много възможно, Сибир, Сино-Корейската и Калахарската платформи. Съществуването на континента Колумбия е основано на геологически[22][23] и палеомагнитни данни.[24][25]

Родиния

 Основна статия: Родиния

Роди́ния (от руското „Родина“[26] или от „раждане“[27]) е суперконтинент, който вероятно съществува през протерозоя – еон от докамбрия. Възниква около преди 1,1 милиарда години и се разпада преди около 750 милиона години. По това време Земята се състои от една огромна част суша и един гигантски океан, известен под името Мировия, също от руски език. Родиния често се счита за най-стария известен суперконтинент, макар че позицията и очертанията му все още са предмет на спор. След разпадането на Родиния, континентите успяват още един път да се обединят в суперконтинент.

  1. ↑ Continents: What is a Continent? // National Geographic. Посетен на 2010-08-01. „Most people recognize seven continents—Asia, Africa, North America, South America, Antarctica, Europe and Australasia, from largest to smallest—although sometimes Europe and Asia are considered a single continent, Eurasia.“
  2. ↑ Encarta World English Dictionary // Bloomsbury Publishing Plc., 2007. Архивиран от оригинала на 2009-10-31. Посетен на 2010-08-01.
  3. ↑ 'continents' – Encyclopedia of World Geography, Volume 1 // And since Africa and Asia are connected at the Suez Peninsula, Europe, Africa, and Asia are sometimes combined as Afro-Eurasia or Eurafrasia.
  4. ↑ Océano Uno, Diccionario Enciclopédico y Atlas Mundial, „Continente“, page 392, 1730. ISBN 84-494-0188-7
  5. ↑ Los Cinco Continentes (The Five Continents), Planeta-De Agostini Editions, 1997. ISBN 84-395-6054-0
  6. ↑ а б [1] official Greek Paedagogical Institute 6th grade Geography textbook, 5+1 continents combined-America model, Pankosmios Enyklopaidikos Atlas, CIL Hellas Publications, ISBN 84-407-0470-4, page 30, 5+1 combined-America continents model, Neos Eikonographemenos Geographikos Atlas, Siola-Alexiou, 6 continents combined-America model, Lexico tes Hellenikes Glossas, Papyros Publications, ISBN 978-960-6715-47-1, lemma continent(epeiros), 5 continents model, [2] Lexico Triantaphyllide online dictionary, Greek Language Center (Kentro Hellenikes Glossas), lemma continent(epeiros), 6 continents combined-America model, Lexico tes Neas Hellenikes Glossas, G.Babiniotes, Kentro Lexikologias(Legicology Center) LTD Publications, ISBN 960-86190-1-7, lemma continent(epeiros), 6 continents combined-America model.Note and clarification on the above: the sometimes used in Greece 5 and 5+1 continents models mentioned above are equivalent to the 6 (inhabited) continents combined-America model excluding/including (separately mentioning) the uninhabited and once lesser-known or unknown Antarctica (just like the Olympic Circles-Logo); they don’t refer to some other 5 or other number continent modeling scheme.
  7. ↑ „Continent“. The Columbia Encyclopedia. 2001. New York: Columbia University Press – Bartleby.
  8. ↑ World, National Geographic – Xpeditions Atlas. 2006. Washington, DC: National Geographic Society.
  9. ↑ The World – Continents, Atlas of Canada
  10. ↑ „Continent“. Encyclopædia Britannica. 2006. Chicago: Encyclopædia Britannica, Inc.
  11. ↑ The New Oxford Dictionary of English. 2001. New York: Oxford University Press.
  12. ↑ „Continent“. MSN Encarta Online Encyclopedia 2006.. Archived 2009-10-31.
  13. ↑ „Continent“. McArthur, Tom, ed. 1992. The Oxford Companion to the English Language. New York: Oxford University Press; p. 260.
  14. ↑ [3]
  15. ↑ UNEP World Conservation Monitoring Centre. Protected Areas and World Heritage – Great Barrier Reef World Heritage Area // Department of the Environment and Heritage, 1980. Посетен на 31-03-2008.
  16. ↑ Lewis, Martin W. и др. The Myth of Continents: a Critique of Metageography. Berkeley, University of California Press, 1997. с. 35.
  17. ↑ "continent [2, n] 6" (1996) Webster's Third New International Dictionary, Unabridged. ProQuest Information and Learning. „a large segment of the earth's outer shell including a terrestrial continent and the adjacent continental shelf“
  18. ↑ Monkhouse, F. J. и др. A Dictionary of the Natural Environment. London, Edward Arnold, 1978. с. 67–68. structurally it includes shallowly submerged adjacent areas (continental shelf) and neighbouring islands
  19. ↑ Lewis, Martin W. и др. The Myth of Continents: a Critique of Metageography. Berkeley, University of California Press, 1997. ISBN 0-520-20742-4, ISBN 0-520-20743-2. с. 40. The joining of Australia with various Pacific islands to form the quasi continent of Oceania ...
  20. ↑ а б Н. В. Лубнина: „Восточно-европейский кратон от неоархея до палеозоя по палеомагнитным данным“
  21. ↑ Rogers, J.J.W. and Santosh, M., 2002, Configuration of Columbia, a Mesoproterozoic supercontinent. Gondwana Research, v. 5, pp. 5-22
  22. ↑ а б Zhao, Guochun и др. Review of global 2.1–1.8 Ga orogens: implications for a pre-Rodinia supercontinent // Earth-Science Reviews 59. 2002. с. 125–162. Посетен на 2007-01-07.
  23. ↑ Zhao, Guochun и др. A Paleo-Mesoproterozoic supercontinent: assembly, growth and breakup // Earth-Science Reviews 67. 2004. с. 91–123. Посетен на 2007-01-08.
  24. ↑ Pesonen, Lauri J. и др. Paleomagnetic Configuration of Continents During the Proterozoic (PDF) // {{{journal}}}. November 2004. Архивиран от оригинала на 2011-07-20. Посетен на 2006-03-11.
  25. ↑ Bispo-Santos, Franklin и др. Columbia revisited: Paleomagnetic results from the 1790 Ma colider volcanics (SW Amazonian Craton, Brazil) Precambrian Research, v. 164, p. 40-49-162 // {{{journal}}}. June 2008. Посетен на 2007-01-07.
  26. ↑ Статья о Родинии на портале образовательных ресурсов
  27. ↑ Li, Z. X.; Bogdanova, S. V.; Collins, A. S.; Davidson, A.; B. De Waele, R. E. Ernst, I. C. W. Fitzsimons, R. A. Fuck, D. P. Gladkochub, J. Jacobs, K. E. Karlstrom, S. Lul, L.M. Natapov, V. Pease, S. A. Pisarevsky, K. Thrane and V. Vernikovsky (2008). „Assembly, configuration, and break-up history of Rodinia: A synthesis“. Precambrian Research 160: 179—210
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Континент&oldid=7859617“.