Карибски регион: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокаре регион |
|||
⚫ | |||
| карта = Caribbean-1.png |
|||
| площ = 239 681 |
|||
| население = 43 489 000 |
|||
| гъстота = 181 |
|||
| държави = 14 |
|||
| територии = 17 |
|||
| език1 = [[Испански език|испански]] |
|||
| език2 = [[Френски език|френски]] |
|||
| език3 = [[Английски език|английски]] |
|||
| град1 = [[Хавана]] |
|||
| град2 = [[Порт-о-Пренс]] |
|||
| град3 = [[Санто Доминго]] |
|||
| град4 = [[Кингстън]] |
|||
| град5 = [[Сан Хуан]] |
|||
}} |
|||
⚫ | |||
Архипелагът на Антилските острови е съставен от следните острови: |
|||
Регионът на Карибите се състои от три островни групи:<ref name="Gifford">{{cite book|author=К. Джифърд|title=Енциклопедия „География на света“|page=98|isbn=954-625-359-6|year=2005}}</ref> |
|||
⚫ | |||
*[[Бахамски острови (архипелаг)|Бахамски острови]]: [[Бахами]] и [[Търкс и Кайкос]]; |
|||
⚫ | |||
*[[Малки Антили]]: [[Американски Вирджински острови]], [[Британски Вирджински острови]], [[Ангуила]], [[Синт Мартен]], [[Кюрасао]], [[Саба]], [[Бонер]], [[Синт Еустациус]], [[Аруба]], [[Сейнт Китс и Невис|Сейнт Китс]], [[Сейнт Китс и Невис|Невис]], [[Антигуа и Барбуда|Барбуда]], [[Антигуа и Барбуда|Антигуа]], [[Редонда]], [[Монтсерат]], [[Гваделупа]], [[Сен Бартелми]], [[Доминика]], [[Мартиника]], [[Сейнт Лусия]], [[Барбадос]], [[Сейнт Винсент]], [[Гренадини]], [[Гренада]], [[Тринидад и Тобаго|Тринидад]], [[Тринидад и Тобаго|Тобаго]], [[Маргарита (остров)|Маргарита]], [[Тортуга]]. |
*[[Малки Антили]]: [[Американски Вирджински острови]], [[Британски Вирджински острови]], [[Ангуила]], [[Синт Мартен]], [[Кюрасао]], [[Саба]], [[Бонер]], [[Синт Еустациус]], [[Аруба]], [[Сейнт Китс и Невис|Сейнт Китс]], [[Сейнт Китс и Невис|Невис]], [[Антигуа и Барбуда|Барбуда]], [[Антигуа и Барбуда|Антигуа]], [[Редонда]], [[Монтсерат]], [[Гваделупа]], [[Сен Бартелми]], [[Доминика]], [[Мартиника]], [[Сейнт Лусия]], [[Барбадос]], [[Сейнт Винсент]], [[Гренадини]], [[Гренада]], [[Тринидад и Тобаго|Тринидад]], [[Тринидад и Тобаго|Тобаго]], [[Маргарита (остров)|Маргарита]], [[Тортуга]]. |
||
Островите започват от [[Флорида]] ([[Съединени американски щати|САЩ]]) и свършват край [[Венецуела]]. |
Островите започват от [[Флорида]] ([[Съединени американски щати|САЩ]]) и свършват край [[Венецуела]]. |
||
Климатът в региона е горещ и влажен [[Тропичен климат|тропичен]], а [[ураган]]ите са често явление. |
|||
== История == |
== История == |
||
Ред 14: | Ред 35: | ||
Отначало Карибите принадлежат на [[Испания]], но заради слабия ѝ интерес към тях (и най-вече към [[Малките Антили]]) скоро са превзети от [[Англия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Стават стартова позиция за нови завоевания в областта. |
Отначало Карибите принадлежат на [[Испания]], но заради слабия ѝ интерес към тях (и най-вече към [[Малките Антили]]) скоро са превзети от [[Англия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Стават стартова позиция за нови завоевания в областта. |
||
Регионът носи името на карибите – [[индианци|индиански]] народи с общ език и култура, които населяват островите преди те да бъдат открити от европейците. |
Регионът носи името на карибите – [[индианци|индиански]] народи с общ език и култура, които населяват островите преди те да бъдат открити от европейците.<ref name="Gifford"/> |
||
През [[1492]] г. мореплавателите от експедицията на [[Христофор Колумб]] са първите европейци, достигнали до [[Бахамските острови]]. До края на живота си Христофор Колумб е убеден, че е достигнал до [[Азия]], затова нарича региона „Западни Индии“, а местното население |
През [[1492]] г. мореплавателите от експедицията на [[Христофор Колумб]] са първите европейци, достигнали до [[Бахамските острови]]. До края на живота си Христофор Колумб е убеден, че е достигнал до [[Азия]], затова нарича региона „Западни Индии“, а местното население – „индианци“ („indios“ на испански, същата дума, която означава и „[[индийци]]“). |
||
== Галерия с картинки == |
== Галерия с картинки == |
||
Ред 31: | Ред 52: | ||
[[:Image:Tectonic plates.png|Tectonic plates of the world]]]] |
[[:Image:Tectonic plates.png|Tectonic plates of the world]]]] |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
{{Региони в света}} |
{{Региони в света}} |
Версия от 23:07, 9 април 2017
Карибски регион | |
Площ | 239 681 km² |
---|---|
Население | 43 489 000 души |
Гъстота | 181 души/km² |
Държави | 14 |
Зав. територии | 17 |
Езици | испански, френски, английски и други |
Градове | Хавана, Порт-о-Пренс, Санто Доминго, Кингстън, Сан Хуан и други |
Карибски регион в Общомедия |
Карибският регион (също Кариби) е географска област, която обхваща Карибско море, Антилските острови и съседните брегове на Централна и Южна Америка.
Регионът на Карибите се състои от три островни групи:[1]
- Големи Антили: Куба, Ямайка, Испаньола (Хаити и Доминиканската република), Пуерто Рико и Кайманови острови;
- Малки Антили: Американски Вирджински острови, Британски Вирджински острови, Ангуила, Синт Мартен, Кюрасао, Саба, Бонер, Синт Еустациус, Аруба, Сейнт Китс, Невис, Барбуда, Антигуа, Редонда, Монтсерат, Гваделупа, Сен Бартелми, Доминика, Мартиника, Сейнт Лусия, Барбадос, Сейнт Винсент, Гренадини, Гренада, Тринидад, Тобаго, Маргарита, Тортуга.
Островите започват от Флорида (САЩ) и свършват край Венецуела.
Климатът в региона е горещ и влажен тропичен, а ураганите са често явление.
История
Отначало Карибите принадлежат на Испания, но заради слабия ѝ интерес към тях (и най-вече към Малките Антили) скоро са превзети от Англия, Франция и Нидерландия. Стават стартова позиция за нови завоевания в областта.
Регионът носи името на карибите – индиански народи с общ език и култура, които населяват островите преди те да бъдат открити от европейците.[1]
През 1492 г. мореплавателите от експедицията на Христофор Колумб са първите европейци, достигнали до Бахамските острови. До края на живота си Христофор Колумб е убеден, че е достигнал до Азия, затова нарича региона „Западни Индии“, а местното население – „индианци“ („indios“ на испански, същата дума, която означава и „индийци“).
Галерия с картинки
Източници
- ↑ а б К. Джифърд. Енциклопедия „География на света“. 2005. ISBN 954-625-359-6. с. 98.
|