Разлика между версии на „Емона (залив в Антарктика)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (без right/дясно в картинки (x3))
{{coord|-62.626389|-60.372222|display=title}}
[[File:Livingston-Island-location-map.png|thumb|Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови]]
[[File:Ohridski-2.jpg|мини|Залив Емона]]
[[File:Emona.jpg|thumb|Заливът Емона сниман от връх [[Лясковец (връх)|връх Лясковец]] в планината Тангра.]]
[[File:Emona-Greenpeace.jpg|мини|Заливът Емона сниман от базата Свети Климент Охридски]]
'''Заливът Емона''' ({{lang-en|''Emona Anchorage''}}) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров [[Ливингстън (остров)|ивингстън]], използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската [[Свети Климент Охридски (база) | база Св. Климент Охридски]]. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на [[Перуника (ледник) | ледника Перуника]], и на северозапад от [[Пимпирев бряг]] в частта му североизточно от [[Смолян (нос) | нос Смолян]]. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при [[Алеко (нос) | нос Алеко]] и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век.
[[Координати]]те му са: {{coord|62|37|35|S|60|22|20|W|}}
Наименуван на селището [[Емона]] в Източна България. Името е официално дадено на [[16 март]] [[1994]] г.
 
Българско топографско проучване през 1994/1995 г., 1995/1996 г., [[Тангра 2004/05]] и 2009/2010 г. Британско картографиране от 1968 г., чилийско от 1971 г., аржентинско от 1980 г., испанско от 1991 г., българско от 2005 г., 2009 г., и 2010 г. (водната част прилежаща към българската база).
 
[[File:Livingston-Island-Overview-Map.tif|thumb|Карта на о. Ливингстън]]
* Л.Л. Иванов, [[:commons:Image:Ohridski-Map.jpg|Св. Климент Охридски, о. Ливингстън]], топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта)
* L.L. Ivanov. [[:commons:File:Central-Eastern-Livingston-Map.png|Livingston Island: Central-Eastern Region]]. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996.
* Isla Livingston: Península Hurd. Mapa topográfico de escala 1:25 000. Madrid: Servicio Geográfico del Ejército, 1991
* L.L. Ivanov et al, [[:commons:Image:Livingston-Greenwich-map.jpg|Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands]] (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005.
* L.L. Ivanov. [http://apcbg.org/image023.jpg Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands]. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2009. ISBN 978-954-92032-6-4
* Л.Л. Иванов. [[:commons:File:Livingston-Island-Overview-Map.tif|Карта на остров Ливингстън]]. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18-19. ISBN 978-619-90008-1-6
 
* [http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските наименования в Антарктика]
* [http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/ SCAR Composite Antarctic Gazetteer]
* Л. Иванов и Н. Иванова. [http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3
 
 
[[Категория:България в Антарктика]]

Навигация