Разлика между версии на „Низам-и Джедид“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
дребни; advisor
м (дребни; advisor)
'''Низам-и Джедид''' ({{lang-ar|النظام الجديد}}, ''An-Niẓām Al-Jadīd'' - – ''нов ред'') са поредица военно-административни реформи в [[Османска империя|Османската империя]] отв края на XVIII -и началото на XIX век,. Целта им целящие едновременно да гарантират военна сигурност с успехи на бойното поле, както и да заменят [[еничарски корпус|еничарския корпус]] като носител на превратаджийски и метежнически настроения след сключения [[Кючуккайнарджийски мирен договор]] и настъпилото [[кърджалийско време]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи, стр. 186- – 188 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref>
 
Началото на Низам-и Джедид започвае дадено от султан [[Селим III]]. Първите стъпки в тази насока следват [[Яшки мирен договор|Яшкия мир]] и края на [[Руско-турска война (1787 – 1792)|руско-турска война (1787 – 1792)]], с която [[Крим]] е присъединен към [[Русия]]. Султанът обвинява [[еничари]]те за османския крах срещу руската армия на [[Александър Суворов]] - [[еничари]]те. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи, стр. 186- – 188 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref>
 
Формално началото на новия порядък в османските въоръжени сили е сложено през 1797 г. с налагането на европейски военни тактики сред еничарите, използването на нови оръжия и обучаващи офицери за обучение от новата постреволюционна и имперска Франция на [[Наполеон Бонапарт]]. До 1806 г. тази нова османска армия достига численост 25- – 26 хиляди и е облечена във френски униформи, въоръжена е с европейски оръжия и с най-модерната [[артилерия]] организирана в корпус. Наречена е "Нова„Нова армия"армия“ донякъде подигравателно с етимологията на произхода на [[еничари]]те. <ref>A history of the Modern Middle East, Cleveland and Bunton p. 57</ref>
 
По време на последвалата [[руско-турска война (1806 – 1812)]], султан [[Селим III]] не се решава да изпрати новата си армия на дунавския фронт, подпоради страх и от метеж с преврат. Такъв действително се случва, само че организиран под формата на [[бунт на ямаците]]. Последвалите събития водят до ликвидиране на низам-и джедид, а постфактумвпоследствие и до [[ликвидиране на еничарския корпус]].
 
След края на еничарското време остава само османската войска [[низам]].

Навигация