Лев Иванов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м източник Суриц
Ред 15: Ред 15:
С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. <ref name="био">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Биографический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>.
С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. <ref name="био">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Биографический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>.


През 1869 г. [[Мариус Петипа]] наследява [[Артур Сен-Леон]] като главен [[балетмайстор]] и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „[[Есмералда (балет)|Есмералда]]“, Солор в „[[Баядерка]]“, Конрад в „[[Корсар (балет)|Корсар]]“.<ref name="Суриц" /> С възхода на [[Павел Гердт]], Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.<ref name="enc">[http://www.ballet-enc.ru/html/i/ivanov.html Иванов в Энциклопедии балета]</ref>. От 1882 г. е режисьор<ref name="encspb" />, а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.<ref name="bse" />.
През 1869 г. [[Мариус Петипа]] наследява [[Артур Сен-Леон]] като главен [[балетмайстор]] и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „[[Есмералда (балет)|Есмералда]]“, Солор в „[[Баядерка]]“, Конрад в „[[Корсар (балет)|Корсар]]“.<ref name="Суриц" /> С възхода на [[Павел Гердт]], Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.<ref name="enc">[http://www.ballet-enc.ru/html/i/ivanov.html Иванов в Энциклопедии балета]</ref>.

От 1882 г. е режисьор<ref name="Суриц" /><ref name="encspb" />, а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.<ref name="Суриц" /><ref name="bse" />.За неговата музикалност се носят легенди - можел по слух за запомни и възстанови цели балетни постановвки.<ref name="Суриц" />


За последен път играе на сцена през 1893 г.<ref name="enc" /><ref name="Суриц" /> В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.<ref name="Суриц" />
За последен път играе на сцена през 1893 г.<ref name="enc" /><ref name="Суриц" /> В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.<ref name="Суриц" />
Ред 22: Ред 24:


== Постановки ==
== Постановки ==
* 1887 — „[[Омагьосаната гора]]“, [[Рикардо Дриго]]
* 1887 — „[[Омагьосаната гора]]“, муз. [[Рикардо Дриго]]<ref name="Суриц" />
* 1887 — „Гарлемский тюльпан“, [[Борис Фитингоф-Шел]], съвместно с Петипа<ref name="enc" />
* 1887 — „Гарлемский тюльпан“ (''Харлемско лале''), муз. [[Борис Фитингоф-Шел]], съвместно с Петипа<ref name="Суриц" /><ref name="enc" />
* 1888 — „Севильская красавица“, в Красное село
* 1888 — „Севильская красавица“, в Красное село
* 1890 — „Шалость амура“ [[Александър Фридман (композитор)|Александър Фридман]], в Красное Село, после в Мариински
* 1890 — „Шалость амура“, муз. [[Александър Фридман (композитор)|Александър Фридман]], в Красное Село, после в Мариински
* 1890 — „[[Половецки танци]]“, [[Александър Бородин]], (първа постановка)
* 1890 — „[[Половецки танци]]“, [[Александър Бородин]], (първа постановка)<ref name="Суриц" />
* 1891 — „Праздник лодочников“, Александър Фридман, в Красное Село
* 1891 — „Праздник лодочников“, муз. Александър Фридман, в Красное Село
* 1892 — славянски танци от първо и второ действие на операта-балет „Млада“, [[Николай Римский-Корсаков]]
* 1892 — славянски танци от първо и второ действие на операта-балет „Млада“, муз. [[Николай Римский-Корсаков]]
* 1892 — „[[Лешникотрошачката]]“, [[Пьотр Илич Чайковски]] <ref name="biograf2">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите.
* 1892 — „[[Лешникотрошачката]]“, муз. [[Пьотр Илич Чайковски]] <ref name="biograf2">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите. Танцът на снежинките, изпълнен от 60 балерини в бели туники, е знаков за времето си.<ref name="Суриц" />
* 1893 — [[Вълшебната флейта (балет)|Вълшебната флейта]], Рикардо Дриго
* 1893 — [[Вълшебната флейта (балет)|Вълшебната флейта]], муз. Рикардо Дриго
* 1893 — „[[Пепеляшка (балет)|Пепеляшка]]“, Борис Фитингоф-Шел (балът във второ действие)
* 1893 — „[[Пепеляшка (балет)|Пепеляшка]]“, муз. Борис Фитингоф-Шел (балът във второ действие)
* 1895 — „[[Лебедово езеро|Лебедово езеро]]“, Чайковски — сцените край езерото във 2. действие; в 4. действие съвместно с Петипа, вкл. танца на малките лебеди - едно от най-известните па-де-катр, венецианския танц и унгарския танц.
* 1895 — „[[Лебедово езеро|Лебедово езеро]]“, муз. Чайковски — сцените край езерото във 2. действие; в 4. действие съвместно с Петипа, вкл. танца на малките лебеди - едно от най-известните па-де-катр, венецианския танц и унгарския танц.
* 1896 — „Ацис и Галатея“, [[Андрей Кадлец]]
* 1896 — „Ацис и Галатея“, муз. [[Андрей Кадлец]]
* 1897 — „Дочь Микадо“, [[Василий Врангел]]
* 1897 — „Дочь Микадо“, муз. [[Василий Врангел]]
* 1900 — Унгарска рапсодия, [[Ференц Лист]]. Първоначално част от „[[Конче-вихрогонче]]“ на [[Цезар Пуни]], впоследтвие част от абсолвентсите концети на Академия „Ваганова“.
* 1900 — Унгарска рапсодия, муз. [[Ференц Лист]]. Първоначално част от „[[Конче-вихрогонче]]“ на [[Цезар Пуни]]<ref name="Суриц" />, впоследтвие част от абсолвентсите концети на Академия „Ваганова“.
* „Силвия“, [[Лео Делиб]] - постановката е довършен от Павел Гердт
* „Силвия“, муз. [[Лео Делиб]] - постановката е довършен от Павел Гердт.<ref name="Суриц" />
* „Египетски нощи“ - замислена от Иванов, изпълнена от [[Михаил Фокин]]<ref name="enc" />.
* „Египетски нощи“ - замислена от Иванов, изпълнена от [[Михаил Фокин]].<ref name="Суриц" /><ref name="enc" />


== Педагогическа дейност ==
== Педагогическа дейност ==

Версия от 21:27, 17 април 2017

Лев Иванов
руски балетист и балетмайстор
Роден
Починал
Семейство
Уебсайт
Лев Иванов в Общомедия

Лев Иванович Иванов (2 март 1834, Москва - 24 декември 1901, Санкт Петербург) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в Мариинския театър в Санкт Петербург. Полага началото на симфонизацията в танца. Поставил е балетите на Чайковски „Лебедово езеро“ (1895 г.) и „Лешникотрошачката“ (1892 г.)

Биография

Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в Москва[1]. Незаконороден (извънбрачно дете), до 3-годишна възраст расте във възптателен дом (дом за сираци), след което е осиновен.[2]

От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при Жан-Антоан Петипа, Александър Пименов, Пиер Фредерик Малаверн и Емил Гредлю.[3]. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на Имперския театър[1], а през 1860 - в Мариинския театър.[4] С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. [5].

През 1869 г. Мариус Петипа наследява Артур Сен-Леон като главен балетмайстор и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „Есмералда“, Солор в „Баядерка“, Конрад в „Корсар“.[2] С възхода на Павел Гердт, Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.[6].

От 1882 г. е режисьор[2][3], а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.[2][1].За неговата музикалност се носят легенди - можел по слух за запомни и възстанови цели балетни постановвки.[2]

За последен път играе на сцена през 1893 г.[6][2] В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.[2]

Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.

Постановки

Педагогическа дейност

От 1858 г. води класически танц в малките девически класове в Петербургското театрално училище[6][7]. Сред ученичките му са: Екатерина Вазем, Александра Вергина, Евгения Соколова, Мария Горшенкова, Варвара Никитина, Клавдия Куличевская, Олга Преображенская, Матилда Кшесинская, Агрипина Ваганова и много други бъдещи балерини и солистки на Мариинския театър.[2]

Източници

  1. ↑ а б в Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Суриц, Елизавета. Русский балет и его звезды. Борнмут, Паркстоун, 1998. ISBN 5-85270-135-1. с. 208.
  3. ↑ а б Энциклопедический словарь Петербурга
  4. ↑ Российская Информационная Сеть
  5. ↑ Биографический словарь. Иванов Лев Иванович
  6. ↑ а б в г д Иванов в Энциклопедии балета
  7. ↑ а б Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лев_Иванов&oldid=7870797“.