Съсловие: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 83.148.75.11 (б.), към версия на Ket |
Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
== Класическо разделение == |
== Класическо разделение == |
||
Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите: |
Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите: |
||
# [[аристокрация]]та |
# [[аристокрация]]та |
||
# [[духовенство]]то |
# [[духовенство]]то |
||
# обикновените хора |
# обикновените хора |
||
По време на [[стар ред|стария ред]] с [[просвещение]]то, във водещата европейска страна - Франция, последното съсловие става популярно като [[Третото съсловие]] и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. [[буржоазия]], т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация. |
По време на [[стар ред|стария ред]] с [[просвещение]]то, във водещата европейска страна - Франция, последното съсловие става популярно като [[Третото съсловие]] и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. [[буржоазия]], т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация. |
Версия от 07:57, 18 април 2017
Съсловията са основния социален ред на йерархичното общество, признат през Средните векове в християнска Европа. С развитието на феодализма през Средновековието, разделянето става все по-строго, а социалната мобилност между класите намалява. Френската революция дава силен тласък за отменяне на класовото разделение, а през 19 век, това разделение е отменено в повечето европейски страни.
Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от класите, съсловията имат обичаен произход, т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време.
Класическо разделение
Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите:
- аристокрацията
- духовенството
- обикновените хора
По време на стария ред с просвещението, във водещата европейска страна - Франция, последното съсловие става популярно като Третото съсловие и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. буржоазия, т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация.
На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят кастите. В САЩ, поради липсата на средновековна история на страната, такова разделение или разграничение липсва.
Съсловия в Древна Гърция
В книга VIII, "държавата", Платон предава за три класа древни гърци:
- владетели, философи;
- войни-стражи;
- демиург.
Съсловия в Древен Рим
Римският пример е следван и през средновековието, като местото на нобилите е заето от духовенството. В Англия третото съсловие формира т.нар. общинници (Шаблон:Lang-en) включващи и нисшето духовенство. Първите две са аристокрацията (Шаблон:Lang-en) и висшето духовенство (Шаблон:Lang-en).
Съсловия в Средновековна България
Съсловията в българските земи са били царските властели, божиите служители (духовенството) и простолюдието. Духовенството се числяло към "горното" съсловие и заедно с аристокрацията участвало в управлението на обществото. В дъното на йерархията стояли селяните и занаятчиите, които произвеждали благата, но били лишени от всякакви права в управлението.
Средновековното общество било разделено на 3 основни съсловия:
- Хора на меча- аристократи и войни
- Хора на църквата- духовници (епископи, прелати и абати)
- Хора на труда- селяни и занаятчии
Преминаването от едно съсловие в друго било рядкост, защото всеки в това строго подредено общество знаел своето място и задължения и малко хора се осмелявали да нарушат "свещения" ред и правила за поведение.
Съсловия в Русия
В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на Руското царство и Руската империя.
Първоначално са обособени две главни функционално - на тегобниците, т.е. на онези "обременени" с фиска и на дължащите служба на властта в лицето на царя (ангария).
Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация - болярите (виж Болярска дума), нисшата аристокрация наричана дворянство, а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците.
Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са крепостните селяни по силата на крепостното право и посадските люди, особено съсловие дължащо многобройни повинности.
В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на холопите.
В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление:
- Дворянство, което се е поделяло на потомствено и по лични заслуги;
- Духовенство;
- Почетни граждани;
- Купечество (търговците отговарящи на френската буржоазия);
- Разночинци;
- Мещанство (еснафите);
- Казачество;
- Селяни, които са се поделяли на лично свободни единодворци и държавни селяни, а също и на зависими от феодала отделени селяни (отроци) и същински напълно крепостни селяни.
Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески).
Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала.
Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора.
Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива:
- обитаващи и обработващи държавни земи;
- на помешници;
- на императорското семейство и на
- придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни).
Източници
- Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция - стр. 5-25;