Разлика между версии на „Киевска Рус“

Направо към навигацията Направо към търсенето
1988 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 217.79.45.216 (б.), към версия на StanProg)
|официално-име-бг = Киевска Рус
|официално-име = Киевская Русь
|кратко-име =
|статут =
|знаме =
|герб =
|национален_девиз =
|национален_химн =
|химн-файл =
|местоположение = Principalities of Kievan Rus' (1054-1132).jpg
|местоположение-лег = Киевска Рус 1015-1113 година
|най-голям град =
|език = [[Общоизточнославянски език|древноруски]]
|езици =
|неофициален-език =
|религия = [[християнство]]
|нац.празник =
|држ-глава =
|држ-глава-име =
|парламент-глава =
|парламент-глава-име =
|длъжност =
|управляващ_длъжност =
|длъжност2 =
|управляващ_длъжност2 =
|длъжност3 =
|управляващ_длъжност3 =
|епоха-вид =
|събития = Основаване
|събитие-дати5 = 12 век
|събития6 =
|събитие-дати6 =
|законодателна власт = [[Вече]]
|вид_камара =
|горна_камара =
|вид_камара1 =
|долна_камара1 =
|площ-общо = 1 330 000
|площ-год = 1000
|площ-общо2 =
|площ-год2 =
|площ-общо3 =
|площ-год3 =
|площ-общо4 =
|площ-год4 =
|население-ценз =
|население-ценз-година =
|население-ценз-място =
|население-градско =
|население-градско-място =
|население-гъстота =
|население-гъстота-място =
|валута = [[куна]]</br>[[гривна]]</br>[[ногата]]
|год =
|часова-зона =
|p1 = Руски каганат
|flag_p1 = Flag of None.svg
|p2 =
|flag_p2 =
|p3 =
|flag_p3 =
|p4 =
|flag_p4 =
|p5 =
|flag_p5 =
|p6 =
|flag_p6 =
|s1 = Киевско княжество
|s2 =
|s3 =
|s4 =
|s5 =
|s6 =
|s7 =
|s8 =
|s9 =
|flag_s1 = Alex K Kyiv Michael 2.svg
|flag_s2 =
|flag_s3 =
|flag_s4 =
|flag_s5 =
|flag_s6 =
|flag_s7 =
|flag_s8 =
|flag_s9 =
|днес_част = {{Русия}}</br>{{Украйна}}</br>{{Беларус}}
|бележки =
[[Картинка:Kiev gate 2001 07 09.jpg|мини|250п|Златната порта в Киев]]
 
'''Киевска Рус''' (''Киевская Русь'', ''Древнерусское государство'')(до 882 година '''Рус''') е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на [[източни славяни|източнославянската]] държава [[Рус]] (Киевска България) в [[Източна Европа]] от края на [[9 век]]<ref>Диба Юрій [https://www.academia.edu/30994416/Диба_Юрій._Формування_території_Руської_землі_ІХ_-_Х_ст._у_контексті_функціонування_трансєвропейського_торговельного_шляху_Булгар-Київ-Реґенсбурґ Формування території “Руської„Руської землі”землі“ ІХ - – Х ст. у контексті функціонування трансєвропейського торговельного шляху Булгар-Київ-Реґенсбурґ]</ref><ref>Диба Юрій [https://www.academia.edu/31776586/Диба_Юрій._Географія_початкової_русі_за_східними_джерелами_Княжа_доба_історія_і_культура._Львів_Б._в._2016._Вип._10_Святий_Володимир_Великий_1015-2015._С._9_58 Географія початкової русі за східними джерелами]</ref>, като резултат от пренасянето на столицата от [[Стара Ладога|Ладога]] в [[Киев]] (през 882 г. от [[Олег]]) и обединението под властта на князете от династията [[Рюриковичи]] на 2-та главни центъра на източните славяни и [[руси]]те – [[Новгород]] и [[Киев]], (а също на земите, разположени покрай пътя към [[Византия]]) до падането на Киев под натиска на [[Златна орда|татарите]]. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през [[Средновековие]]то.
 
== Възникване на държавността ==
В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.
* Норманската следва праволинейно текста на "[[Начална руска летопис|Повест за миналите години]]", според която държавността е била привнесена от външни източници - – [[викинги]]те ([[Рюрик]], [[Синеус и Трувор]]), през [[862]] г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Байер, [[Милер Фридрих]] и [[Август Шльоцер]];
* [[Антинорманизъм|Антинорманската теория]] се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе от вън. Основоположник на тази теория е [[Михаил Ломоносов]].
 
Въпросите за това бил ли е "[[варяги|варяга]]" [[Рюрик]] - – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните "[[варяги]]", свързано ли е с тях името ''Рус'', продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука.
 
== Хронология ==
[[Картинка:Nicholas Roerich, Guests from Overseas.jpg|ляво|мини|250п|"[[Варяги]]" -“ – картина на [[Николай Рьорих]], 1899]]
 
За основатели на [[Киев]] и първи вождове на племето [[поляни]] летописната легенда смята братята [[Кий]], [[Щек]] и [[Хорив]]. Някои източници отнасят тяхната дейност към [[9 век]], обаче според археологическите данни Киев е по-стар.
 
Първите сведения за държава на славяни по [[Днепър|днепровска]] (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на [[9 век]]. От това време става известен и етнонимът "''Русь''".
 
През [[860]] г., при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], войските на древната Рус провеждат първия известен набег на [[Константинопол]], завършил със сключване на руско-византийски договор за "''мир и любов''". [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]] приписва този поход на управляващите в Киев [[варяги]] [[Асколд]] и [[Дир]], независими от Рюрик, и го датира в по-късно време ([[866]]). Походът довежда до така наричаното [[първо кръщаване на Русия|първо кръщаване на Рус]], известно по византийски източници.
 
През [[882]], по летописната хронология, полулегендарният [[княз]] [[Олег]], без да е роднина на Рюрик, завладява [[Киев]], убива Асколд и Дир и обявява Киев за [[столица]] на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]]. Сключени са първите писменни договори с [[Византия]] през [[907]] и [[911]] г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата [[велик княз]], управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник – [[Игор I|Игор]], син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около [[912]] г. и управлява до [[945]] г.
 
Игор извършва 2 военни похода срещу [[Византия]]. Първият, през [[941]] г., завършва неуспешно. Походът през [[944]] г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.
 
След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син [[Светослав I]]. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор [[княгиня Олга]]. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел [[християнство]]то през [[957]] г.
 
Около [[962]] година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя [[Киев]] беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през [[972]] г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола ([[972]]—[[978]] или [[980]]). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав [[Владимир I]].
 
=== Покръстване на Киевска Рус ===
При Владимир, управлявал в периода между [[978]] и [[1015]] г., официална религия на Древноруската държава през [[988]] г. става [[християнство]]то. В градовете, най-старите, от които наред с [[Киев]] и [[Новгород]], са Стара Ладога, Белоозеро, [[Ростов Велики]], [[Суздал]], [[Псков]], [[Полоцк]], се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като ([[Новгородски кодекс|Новгородския кодекс]], [[Остромирово евангелие|Остромировото евангелие]], [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]], [[Житие|жития]]) и архитектурата - – ([[Десятинна църква|Десятинната църква]], [[Софийски събор (Киев)|Софийският събор в Киев]] и [[Софийски събор (Новгород)|едноименият събор в Новгород]]). Установяват се връзки с [[южни славяни|южните]] и западните славяни, [[Византия]], [[Западна Европа]], народите на [[Кавказ]] и [[Средна Азия]].
 
[[Картинка:Cathedral of St. Sophia, the Holy Wisdom of God in Novgorod, Russia.jpg|thumb|250px|Църквата св. София, премъдрост Божия, в [[Новгород]]]]
Киевската Рус постоянно се бори с набезите на [[номади|номадските племена]], каквито са [[печенеги]]те, [[тюрки]]те и [[кумани]]те.
 
Управлението на [[Ярослав Мъдри]] ([[1019]] - – [[1054]]) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони "[[Руска правда]]" и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в [[Европа]].
 
През втората половина на [[11 век]] княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете [[Владимир Мономах]] (управлявал в Киев през [[1113]] - – [[1125]]) и неговият син [[Мстислав Велики]] (управлявал през [[1125]] - – [[1132]]).
 
През втората четвърт на [[12 век]] Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на [[Новгородска република|Новгородската]] и [[Псковска република|Псковската]] републики.
 
== Старобългарски произход ==
През 9 век Източна България се разделила на Киевска България с център в Киев, която била наречена Урус-Рус, Киевска Рус, и Волжска България, която се наричала Ак Булгар, с центрове градовете Болгар, Буляр и Казан. През 10 век Волжска България приела исляма и всички символи от езичеството били забранени. Известно време българските царе запазили тризъбеца – “балтавар”„балтавар“, под предлог, че той символизира арабската буква “б”„б“ и означава “България”„България“. Към края на 10 век тризъбецът – “балтавар”„балтавар“, престанал да бъде официален герб на Волжска България. Но българските управници продължавали да смятат “балтавар”„балтавар“ за свой родов знак. Като символ на властта тризъбецът от хуните (авторът на версията отъждествява хуните с българите) преминал  при монголите.
 
Днешната Украйна, бившият български Кара-Саклан, влизала в границите на държавата Идел, поне до 3 век от н.е. След разпадането на “Черна„Черна България”България“ в средата на 9 век българският цар Хабдула Джилки получил Волжска България, а неговият по-малък брат Лачин – нейната западна част (Украинска България), която получила името на българския цар от началото на 9 век Урус Айдар – “Рус”„Рус“ или “Киевска„Киевска Рус”Рус“.
 
В Киевска Рус господствали българските боляри – тенгрианците, които почитали Биргюн (Перун). Великокняжеската династия от Киевска Рус смятала тризъбеца “балтавар”„балтавар“ за свой герб. Управниците на Рус запазили тризъбеца като герб за държавата си до 12 век. Великият княз Владимир (правнук на Лачин) изсичал тризъбеца на своите монети и след като Рус приела християнството –  през 988 г. В началото на 12 век великият княз Владимир Мономах разгромил българската култура в Киевска Рус заради  желанието си да ориентира държавата към християнството на Запада; той се опитал да премахне тризъбеца от герба на Киевска Рус. Владимир Мономах не само забранил българския тризъбец, но и подправил руските летописи. По негова заповед монасите летописци превърнали Лачин в “Рюрик”„Рюрик“, а сина на Лачин – Угер, в “Игор”„Игор“, но в други източници от това време киевските управници от 9-11 век се наричали с титула “каган”„каган““каган„каган Владимир”Владимир“, “каган„каган Ярослав”Ярослав“ (Мъдри) и пр.
 
Част от разпадналата се Велика България между Волга и Днепър била гъсто населена с български племена, беренджари-берендеи, баджанаци-печенези, каракалпаки – черни клобуки, хазари, племето харка, себери, или севери – “севрюки”„севрюки“, и др. Тези племена също съхранили тризъбеца като свой символ. В своята поема авторът на “Слово„Слово за полка на Игор”Игор“ осъжда Владимир Мономах за конфликтите му с южнобългарските племена. В това време цялата черниговска аристокрация се състояла от представители на знатните български родове – представители на едно от разклоненията на българската династия Дуло “Рюрикови”„Рюрикови“ (потомци на Лачин). През 4 век българските царе от потомците на Дуло пренесли столицата на Идел от Поволжието на Днепър и започнали настъпление срещу Византия. През 12-началото на 13 век жителите на Киевска Рус масово приемали християнството, тъй като за това киевските и черниговските князе им давали по-големи привилегии.
 
През Х век българските управници за охрана на южните земи в Крим, между Дон и Волга, започнали да създават отряди от наемници. Тези наемници българите наричали “чиркез”„чиркез“ (черкези), което на български означава “бродещ„бродещ, свободен човек”човек“. В Рус този етнос бил наречен “бродници”„бродници“. Повечето “чиркез”„чиркез“ били християни. След като  Волжска България отстъпила южните си земи на Монголската орда през 1242 г., “чиркез”„чиркез“ постъпили на служба на монголския хан Ногай. Когато Ногай загинал, черкезите останали на монголска служба; те охранявали пътищата, границите, монголските търговци, чиновници, посланици. “Чиркез”„Чиркез“ живеели в  горите и степите  в малки общини и охотно приемали в редиците си украинци казаци. Постепенно за “чиркез”„чиркез“ името “казаци”„казаци“ станало второ, а след това и основно  име, а казашкият тризъбец станал техен герб.
 
През 1242 г. Украйна била подчинена на Монголската орда. Българският цар Гази Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да сформира специален корпус от български воини от Украйна, за охрана на търговския път от Киев до Болгар, и дал на корпуса тризъбеца като герб и името “казаци”„казаци“. Батий се съгласил  и такъв корпус бил създаден и действал под общото българско-монголско командване до средата на 14 век. По-късно монголският хан Убек, който приел исляма, разпуснал казашкия корпус, тъй като той се състоял основно от българи християни. Останалите без работа казаци се влели в отрядите на черкезите.
 
Когато през 1362 г. Литва завзела Киев и нейните владения стигнали до горите и степите,  украинските казаци чиркези незабавно обявили своята независимост от Монголската орда. Център на независмото украинско казачество, възстановило в свое лице Киевско-руската държава (Рус), станал  остров Хортица. От това време българо-казашкият тризъбец отново се върнал при украинския народ като всеукарински символ.
 
== Търговия ==
Най-важните търговски пътища на Древна Рус са:
* [[Волжки път|Големият Волжки път]], започващ от [[Стара Ладога]] към [[Каспийско море]] и нататък към [[Хорезъм]] в [[Средна Азия]], [[Персия]] и [[Закавказие]]то;
* пътят [[Път от варягите към гърците|"От„От варягите към гърците"гърците“]], започващ от [[Балтийско море|Варяжкото море]], по река [[Ладога]], по реките [[Волхов (река)|Волхов]] и [[Днепър]], водещ в [[Черно море]] и Дунавска [[България]] и [[Византия]] (по този път през [[Дунав]] може да се стигне до [[Велика Моравия]]);
* сухопътният път, започващ в [[Прага]] и през Киев водещ до [[Волга]] и по-нататък в Азия.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://web.archive.org/web/20031013170324/http://rus-hist.on.ufanet.ru/ От древней Руси до Империи Российской]
* [http://www.museum.com.ua/expo/kiev_ru.html Монеты времен Киевской Руси] на сайте [[Одесский музей нумизматики]]
 
== Бележки ==
 
[[Категория:Киевска Рус| ]]

Навигация