Тюркски каганат: Разлика между версии
м →Организация: replaced: В следствие → Вследствие редактирано с AWB |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:First Turk Khaganate(600).PNG|мини|Тюркският хаганат ок. 600 г.]] |
[[File:First Turk Khaganate(600).PNG|мини|Тюркският хаганат ок. 600 г.]] |
||
'''Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат''' |
'''Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат''' е [[Гьоктюрки|тюркско]] племенно обединение възникнало във Вътрешна [[Азия]] (северна [[Монголия]]) към средата на [[VI век]]. В разцвета си обхваща [[Централна Азия]], [[Монголия]] и северен [[Китай]] (провинции Кси-Ян и [[Манджурия]]). Основан е през [[552]] г. от [[гьоктюрки]]те начело с [[Бумън]] хан от рода [[Ашина]]. |
||
== Образуване == |
== Образуване == |
||
⚫ | В началото на [[VI век ]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила – тюрките. От средата на [[V век]] до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на [[жоужан]] и на [[тиелъ]]. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права във конфедерацията. Към [[520]] г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от Бумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг. |
||
⚫ | В началото на [[VI век ]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила |
||
== Експанзия == |
== Експанзия == |
||
⚫ | Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, [[Хефталити]]те в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска [[Персия]], която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя ([[Византия]]). В тази обстановка Бумън побеждава жоужан, тиелъ и [[огузи]]те и през 552 г. се обявява за ''ил-каган'' ([[цар]] на царете), но скоро след това неочаквано умира. |
||
⚫ | Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, [[Хефталити]]те в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска [[Персия]], която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя ([[Византия]]). В тази обстановка Бумън побеждава жоужан, тиелъ и [[огузи]]те и през 552 г. се обявява за ''ил-каган'' ([[цар]] на царете), но скоро след това неочаквано умира. |
||
== Организация == |
== Организация == |
||
До каква степен тюрките упражнявали контрол върху градските центрове в империята и какви са били точните им взаимоотношния с уседналите народи не е съвсем ясно. Някои източници подсказват, че градовете трявбало да плащат данъци и репарации на тюркските кагани, да приемат тюркски гарнизони и заселници и да оказват административна и финансова помощ на тюрките. В замяна, тюрките не се месели във вътрешните им дела и защитавали керваните по регионалните и международните търговски пътища. Вследствие настъпва разцвет на търговията по древния път на коприната. |
До каква степен тюрките упражнявали контрол върху градските центрове в империята и какви са били точните им взаимоотношния с уседналите народи не е съвсем ясно. Някои източници подсказват, че градовете трявбало да плащат данъци и репарации на тюркските кагани, да приемат тюркски гарнизони и заселници и да оказват административна и финансова помощ на тюрките. В замяна, тюрките не се месели във вътрешните им дела и защитавали керваните по регионалните и международните търговски пътища. Вследствие настъпва разцвет на търговията по древния път на коприната. |
||
== Разпадане == |
== Разпадане == |
||
След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му [[Мукан]] |
След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му [[Мукан]] (упр. [[553]] – [[572]] г.) и брат му [[Истеми]] (упр. [[552]] – [[575]] г.). Първият приема титлата ''каган'' и поема управлението на същинската, западна част на империята, където са традиционните територии на тюрките, а вторият става управител на новозавладените земи в Централна Азия и носи титлата ''ябгу''. |
||
След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около [[580]] г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до [[745]] г., когато се разпада окончателно и [[Източнотюркски хаганат |Източнотюрския хаганат]]. [[Западнотюркски хаганат|Западнотюрският хаганат]] престава да съществува 5 години по рано. |
След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около [[580]] г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до [[745]] г., когато се разпада окончателно и [[Източнотюркски хаганат |Източнотюрския хаганат]]. [[Западнотюркски хаганат|Западнотюрският хаганат]] престава да съществува 5 години по рано. |
||
== Значение == |
== Значение == |
||
В началото на [[VII век]] българите населяват териториите северно от [[Кавказ]], които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През [[632]] г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, българите водени от [[Кубрат]] от рода [[Дуло]], успяват да извоюват своята независимост, създавайки [[Стара Велика България]] |
В началото на [[VII век]] българите населяват териториите северно от [[Кавказ]], които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През [[632]] г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, българите водени от [[Кубрат]] от рода [[Дуло]], успяват да извоюват своята независимост, създавайки [[Стара Велика България]] – племенна конфедерация на българските племена. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 19:20, 24 април 2017
Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат е тюркско племенно обединение възникнало във Вътрешна Азия (северна Монголия) към средата на VI век. В разцвета си обхваща Централна Азия, Монголия и северен Китай (провинции Кси-Ян и Манджурия). Основан е през 552 г. от гьоктюрките начело с Бумън хан от рода Ашина.
Образуване
В началото на VI век на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила – тюрките. От средата на V век до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на жоужан и на тиелъ. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права във конфедерацията. Към 520 г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от Бумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг.
Експанзия
Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, Хефталитите в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска Персия, която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя (Византия). В тази обстановка Бумън побеждава жоужан, тиелъ и огузите и през 552 г. се обявява за ил-каган (цар на царете), но скоро след това неочаквано умира.
Организация
До каква степен тюрките упражнявали контрол върху градските центрове в империята и какви са били точните им взаимоотношния с уседналите народи не е съвсем ясно. Някои източници подсказват, че градовете трявбало да плащат данъци и репарации на тюркските кагани, да приемат тюркски гарнизони и заселници и да оказват административна и финансова помощ на тюрките. В замяна, тюрките не се месели във вътрешните им дела и защитавали керваните по регионалните и международните търговски пътища. Вследствие настъпва разцвет на търговията по древния път на коприната.
Разпадане
След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му Мукан (упр. 553 – 572 г.) и брат му Истеми (упр. 552 – 575 г.). Първият приема титлата каган и поема управлението на същинската, западна част на империята, където са традиционните територии на тюрките, а вторият става управител на новозавладените земи в Централна Азия и носи титлата ябгу.
След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около 580 г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до 745 г., когато се разпада окончателно и Източнотюрския хаганат. Западнотюрският хаганат престава да съществува 5 години по рано.
Значение
В началото на VII век българите населяват териториите северно от Кавказ, които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През 632 г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, българите водени от Кубрат от рода Дуло, успяват да извоюват своята независимост, създавайки Стара Велика България – племенна конфедерация на българските племена.
Източници
- The Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia , R. Abazov, New York, 2008. ISBN-10: 1403975426