Анастас Янков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| категория = военен
| категория = военен
| портрет = Anastas Yankov prav.JPG
| портрет = Anastas Yankov prav.JPG
| px = 240
| px = 240
| описание = български военен и революционер
| описание = български военен и революционер
| роден-място = [[Загоричани]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Загоричани]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Влахи]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Влахи]], [[Османска империя]]
}}
}}


'''Анастас Янков Динков'''<ref>Личното име на Янков може да се срещне и като Атанас, Атанаси, Анастасий.</ref>, наричан '''Македонския Гарибалди''' и '''Янко паша'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.62, 107</ref>, е [[българия|български]] [[Българско опълчение|опълченец]], [[офицер]] ([[полковник]]) и [[революция|революционер]], виден [[войвода]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].
'''Анастас Янков Динков'''<ref>Личното име на Янков може да се срещне и като Атанас, Атанаси, Анастасий.</ref>, наричан '''Македонския Гарибалди''' и '''Янко паша'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.62, 107</ref>, е [[българия|български]] [[Българско опълчение|опълченец]], [[офицер]] ([[полковник]]) и [[революция|революционер]], виден [[войвода]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].


==Биография==
== Биография ==
[[Файл:Anastas Yankov.JPG|мини|ляво|250п|Анастас Янков.]]
[[Файл:Anastas Yankov.JPG|мини|ляво|250п|Анастас Янков.]]
Анастас Янков е роден в голямото будно българско [[костурско]] село [[Загоричани]], днес Василиада, [[Гърция]]. Брат е на българския общественик [[Яков Янков]]. Анастас Янков учи в родното си село, а по-късно в българско училище в [[Цариград]], което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в [[Одеса]].
Анастас Янков е роден в голямото будно българско [[костурско]] село [[Загоричани]], днес Василиада, [[Гърция]]. Брат е на българския общественик [[Яков Янков]]. Анастас Янков учи в родното си село, а по-късно в българско училище в [[Цариград]], което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в [[Одеса]].


Участва като доброволец в сръбската армия в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]], в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след [[Битка при Гредетин|битката при Гредетин]]<ref name="DM">Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 - 3.8.10 г., стр.10</ref>. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е доброволец в V- а дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при [[Шипка (битка, август 1877)|Шипка]] и [[Шейново (битка)|Шейново]], където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/macedonia/opalchenci.html Опълченци от Македония]</ref>
Участва като доброволец в сръбската армия в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]], в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след [[Битка при Гредетин|битката при Гредетин]]<ref name="DM">Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10</ref>. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] е доброволец в V дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при [[Шипка (битка, август 1877)|Шипка]] и [[Шейново (битка)|Шейново]], където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/macedonia/opalchenci.html Опълченци от Македония]</ref>


[[File:Anastas Yankov Portrait.jpg|мини|250п|Анастас Янков]]
[[File:Anastas Yankov Portrait.jpg|мини|250п|Анастас Янков]]
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. През 1896 година служи последователно като командир на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19<sup>-и</sup> пехотен шуменски полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21-и пехотен средногорски полк]], а накрая и като ротен командир в [[Добрич]]. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“: {{Цитат|Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.<ref name="DM"></ref>}}
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. През 1896 година служи последователно като командир на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19<sup>-и</sup> пехотен шуменски полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21-и пехотен средногорски полк]], а накрая и като ротен командир в [[Добрич]]. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“: {{Цитат|Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.<ref name="DM"></ref>}}
[[File:Anastas Yankov SMAC.jpg|мини|250п|Четата на Анастас Янков.]]
[[File:Anastas Yankov SMAC.jpg|мини|250п|Четата на Анастас Янков.]]
[[File:Yankov vastanie.jpg|мини|250px|Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица]]
[[File:Yankov vastanie.jpg|мини|250px|Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица]]
През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер [[Петър Гайков]], който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация [[ВМОРО]], която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] в Костурско Янков е подпомогнат от [[Петър Погончев]], [[Лазар Бицанов]], [[Коте Христов]] и [[Христо Силянов]]<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.249.</ref>. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]. Още на 6 юни в писмо пише: {{Цитат|Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.<ref>Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев - Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.</ref>}}
През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер [[Петър Гайков]], който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация [[ВМОРО]], която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] в Костурско Янков е подпомогнат от [[Петър Погончев]], [[Лазар Бицанов]], [[Коте Христов]] и [[Христо Силянов]]<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.249.</ref>. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]. Още на 6 юни в писмо пише: {{Цитат|Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.<ref>Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев – Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.</ref>}}


В 1902 година, в навечерието на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.<ref>{{cite journal | last = Янакиев | first = Николай | year = 1992 | title = Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание | journal = Македонски преглед | volume = XV | issue = 4 | pages = 119 | id = {{ISSN|0861 – 2277}} }}</ref>
В 1902 година, в навечерието на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.<ref>{{cite journal | last = Янакиев | first = Николай | year = 1992 | title = Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание | journal = Македонски преглед | volume = XV | issue = 4 | pages = 119 | id = {{ISSN|0861 – 2277}} }}</ref>
Ред 26: Ред 26:
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] е начело на чета от 400 души, която действа в [[Пирин]], влиза в щаба на въстанието в [[Разлог (област)|Разлог]] и командва нападението на [[Белица]]. Тогава негов четник е и [[Крум Петишев]].
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] е начело на чета от 400 души, която действа в [[Пирин]], влиза в щаба на въстанието в [[Разлог (област)|Разлог]] и командва нападението на [[Белица]]. Тогава негов четник е и [[Крум Петишев]].


На 1 март 1905 година серският консул [[Атанасиос Стурнарас]] докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на [[Давидко Милчев]], [[Юрдан Стоянов]] и [[Георги Янакиев]].<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 2014-12-05 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | език = | цитат = Προς το Υπουργείον Εξωτερικών. Λαμβάνω την τιμήν να φέρω είς γνώσιν της Υμετέρας Εξoχότητος ότι κατ' ειδήσεις εξ Άνω Τζουμαγιάς, τρείς πολυπληθείς Βουλγαρικαί συμμορίαι διήλθον τα τουρκοβουλγαρικά σύνορα εκ διαφόρων σημείων διευθυνόμεναι εις το εσωτερικόν της Μακεδονίας. Αρχηγός των συμμοριών τούτων είναι ο γνωστός Γιάγκωφ, ο Δαβίτκου και ο Γ. Πελτέκης. Μια εκ των συμμοριών τούτων εξ 80 ατόμων ανεφάνη είς το διαμέρισμα Καρσί Γιακά της Πετρίτσης υπό την αρχηγίαν του γνωστού εκ της πρoτριετίας επαναστάσεως της Κρέσνας, λοχαγού του Βουλγαρικού στρατού Στογιάνωφ, κατευθυνόμενη προς το τμήμα Θεσσαλονίκης.}}</ref>
На 1 март 1905 година серският консул [[Атанасиос Стурнарас]] докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на [[Давидко Милчев]], [[Юрдан Стоянов]] и [[Георги Янакиев (революционер)|Георги Янакиев]].<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 2014-12-05 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | цитат = Προς το Υπουργείον Εξωτερικών. Λαμβάνω την τιμήν να φέρω είς γνώσιν της Υμετέρας Εξoχότητος ότι κατ' ειδήσεις εξ Άνω Τζουμαγιάς, τρείς πολυπληθείς Βουλγαρικαί συμμορίαι διήλθον τα τουρκοβουλγαρικά σύνορα εκ διαφόρων σημείων διευθυνόμεναι εις το εσωτερικόν της Μακεδονίας. Αρχηγός των συμμοριών τούτων είναι ο γνωστός Γιάγκωφ, ο Δαβίτκου και ο Γ. Πελτέκης. Μια εκ των συμμοριών τούτων εξ 80 ατόμων ανεφάνη είς το διαμέρισμα Καρσί Γιακά της Πετρίτσης υπό την αρχηγίαν του γνωστού εκ της πρoτριετίας επαναστάσεως της Κρέσνας, λοχαγού του Βουλγαρικού στρατού Στογιάνωφ, κατευθυνόμενη προς το τμήμα Θεσσαλονίκης.}}</ref>


Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Поляна на село [[Влахи]] през април 1906 година.
Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Поляна на село [[Влахи]] през април 1906 година.
Ред 36: Ред 36:
[[Георги Константинов Бистрицки]] пише за него:
[[Георги Константинов Бистрицки]] пише за него:


{{цитат|Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде - където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот - целия си мъченически живот.<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref>}}
{{цитат|Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде – където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот – целия си мъченически живот.<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref>}}


Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева - Футекова, сестра на [[Райна Княгиня]], и е баща на дееца на [[Българска комунистическа партия|БКП]] [[Коста Янков]].
Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева – Футекова, сестра на [[Райна Княгиня]], и е баща на дееца на [[Българска комунистическа партия|БКП]] [[Коста Янков]].


==Източници==
== Източници ==
[[File:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Янков (13-и в третата колона).]]
[[File:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Янков (13-и в третата колона).]]
* Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.
* Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.

Версия от 18:11, 27 април 2017

Анастас Янков
български военен и революционер
Роден
Починал
15 април 1906 г. (48 г.)
Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
Братя/сестриЯков Янков
Натанаил Янков
ДецаКоста Янков
Анастас Янков в Общомедия

Анастас Янков Динков[1], наричан Македонския Гарибалди и Янко паша[2], е български опълченец, офицер (полковник) и революционер, виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Анастас Янков.

Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Брат е на българския общественик Яков Янков. Анастас Янков учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в Одеса.

Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876), в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след битката при Гредетин[3]. През Руско-турската война (1877 – 1878) е доброволец в V дружина на Българското опълчение. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.[4]

Анастас Янков

След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва Военното училище и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война (1885). Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“ IV степен. През 1896 година служи последователно като командир на 19-и пехотен шуменски полк, 21-и пехотен средногорски полк, а накрая и като ротен командир в Добрич. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“:

„ Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.[3] “
Четата на Анастас Янков.
Файл:Yankov vastanie.jpg
Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица

През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер Петър Гайков, който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев в Костурско Янков е подпомогнат от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов[5]. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в Горноджумайското въстание. Още на 6 юни в писмо пише:

„ Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.[6] “

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[7]

През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Тогава негов четник е и Крум Петишев.

На 1 март 1905 година серският консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на Давидко Милчев, Юрдан Стоянов и Георги Янакиев.[8]

Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Поляна на село Влахи през април 1906 година.

Върховисткият деец Михаил Думбалаков пише за него:

„ По едно рядко съчетание в тоя суров и дисциплиниран войник се бе настанил благият и добродушен характер на една душа, чиято простота и безизкуственост се простираше до трогателна наивност, примесена със сляпата вяра в тържеството на правдата...[9] “

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„ Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде – където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот – целия си мъченически живот.[10] “

Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева – Футекова, сестра на Райна Княгиня, и е баща на дееца на БКП Коста Янков.

Източници

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Янков (13-и в третата колона).
  • Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Личното име на Янков може да се срещне и като Атанас, Атанаси, Анастасий.
  2. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.62, 107
  3. ↑ а б Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10
  4. ↑ Опълченци от Македония
  5. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.249.
  6. ↑ Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев – Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.
  7. ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  8. ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-12-05. Προς το Υπουργείον Εξωτερικών. Λαμβάνω την τιμήν να φέρω είς γνώσιν της Υμετέρας Εξoχότητος ότι κατ' ειδήσεις εξ Άνω Τζουμαγιάς, τρείς πολυπληθείς Βουλγαρικαί συμμορίαι διήλθον τα τουρκοβουλγαρικά σύνορα εκ διαφόρων σημείων διευθυνόμεναι εις το εσωτερικόν της Μακεδονίας. Αρχηγός των συμμοριών τούτων είναι ο γνωστός Γιάγκωφ, ο Δαβίτκου και ο Γ. Πελτέκης. Μια εκ των συμμοριών τούτων εξ 80 ατόμων ανεφάνη είς το διαμέρισμα Καρσί Γιακά της Πετρίτσης υπό την αρχηγίαν του γνωστού εκ της πρoτριετίας επαναστάσεως της Κρέσνας, λοχαγού του Βουλγαρικού στρατού Στογιάνωφ, κατευθυνόμενη προς το τμήμα Θεσσαλονίκης.
  9. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 179.
  10. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.

Открийте още информация за Анастас Янков в нашите сродни проекти:

     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анастас_Янков&oldid=7882574“.