Международна система единици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни кор., форматиране: 13x тире-числа, 6x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:SI base unit.svg|мини|upright=1.2|Схема на седемте основни единици на SI - [[келвин]], [[секунда]], [[метър]], [[килограм]], [[кандела]], [[мол]] и [[ампер]] - и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и килограмът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.]]
[[Файл:SI base unit.svg|мини|upright=1.2|Схема на седемте основни единици на SI – [[келвин]], [[секунда]], [[метър]], [[килограм]], [[кандела]], [[мол]] и [[ампер]] – и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и килограмът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.]]


'''Международната система единици''' (международно означение '''SI''', {{lang-fr|на=от|Système international d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната [[Системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.
'''Международната система единици''' (международно означение '''SI''', {{lang-fr|на=от|Système international d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната [[Системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.


Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 година, са резултат от процес, започнал през 1948 година, и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.
Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.


Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, [[Генерална конференция по мерки и теглилки|Генералната конференция по мерки и теглилки]] (CGPM), организация, създадена с [[Метрична конвенция|Метричната конвенция]] през 1875 година, успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.
Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, [[Генерална конференция по мерки и теглилки|Генералната конференция по мерки и теглилки]] (CGPM), организация, създадена с [[Метрична конвенция|Метричната конвенция]] през 1875 г., успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.


Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В [[Съединени американски щати|Съединените щати]] метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във [[Великобритания]] и [[Канада]] Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват [[имперски единици]].
Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В [[Съединени американски щати|Съединените щати]] метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във [[Великобритания]] и [[Канада]] Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват [[имперски единици]].


== История ==
== История ==
[[Файл:Alter Grenzstein Pontebba 01.jpg|мини|upright|Граничен камък на границата между [[Австро-Унгария]] и [[Италия]] през XIX век, надписът на който използва остарялата днес единица [[мириаметър]], равен на 10 km{{hrf|spasslernen.de|2011}}{{hrf|Malaisé|1842|307-322}}]]
[[Файл:Alter Grenzstein Pontebba 01.jpg|мини|upright|Граничен камък на границата между [[Австро-Унгария]] и [[Италия]] през XIX век, надписът на който използва остарялата днес единица [[мириаметър]], равен на 10 km{{hrf|spasslernen.de|2011}}{{hrf|Malaisé|1842|307 – 322}}]]


[[Метрична система|Метричната система]] е въведена за първи път по време на [[Френска революция|Френската революция]], като първоначално включва само [[метър]]а и [[килограм]]а като стандарти за [[дължина]] и [[маса (величина)|маса]]. През 30-те години на XIX век [[Карл Фридрих Гаус]] поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и [[време]]. През 60-те години група учени, работещи за [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]], формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на [[Електричество|електрически]] единици до 1900 година, когато [[Джовани Джорджи]] установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.
[[Метрична система|Метричната система]] е въведена за първи път по време на [[Френска революция|Френската революция]], като първоначално включва само [[метър]]а и [[килограм]]а като стандарти за [[дължина]] и [[маса (величина)|маса]]. През 30-те години на XIX век [[Карл Фридрих Гаус]] поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и [[време]]. През 60-те години група учени, работещи за [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]], формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на [[Електричество|електрически]] единици до 1900 г., когато [[Джовани Джорджи]] установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.


Междувременно през 1875 година [[Метрична конвенция|Метричната конвенция]] прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 година Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 година.
Междувременно през 1875 г. [[Метрична конвенция|Метричната конвенция]] прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 г. Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 г.


През 1948 година е започната мащабна ревизия на метричната система, която разработва ''Практическа система единици'' - тя е публикувана през 1960 година под името Международна система единици. През 1954 година X-тата Генерална конференция по мерки и теглилки определя [[електрически ток|електрическия ток]] като четвърта основна величина на Практическата система единици и добавя две нови основни величини - [[температура]] и [[интензитет на светлината]], с което основните величини стават шест, а съответните им основни единици са метър, килограм, [[секунда]], [[ампер]], [[келвин]] и [[кандела]]. През 1971 година е добавена и седма величина, [[количество вещество]], представяна с единицата [[мол]].
През 1948 г. започва мащабна ревизия на метричната система, която разработва ''Практическа система единици'' – тя е публикувана през 1960 г. под името Международна система единици. През 1954 г. X-тата Генерална конференция по мерки и теглилки определя [[електрически ток|електрическия ток]] като четвърта основна величина на Практическата система единици и добавя две нови основни величини – [[температура]] и [[интензитет на светлината]], с което основните величини стават шест, а съответните им основни единици са метър, килограм, [[секунда]], [[ампер]], [[келвин]] и [[кандела]]. През 1971 г. е добавена и седма величина [[количество вещество]], представяна с единицата [[мол]].


Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от [[Международно бюро за мерки и теглилки|Международното бюро за мерки и теглилки]] (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в [[Париж]].{{hrf|BIPM|2014b}}
Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от [[Международно бюро за мерки и теглилки|Международното бюро за мерки и теглилки]] (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в [[Париж]].{{hrf|BIPM|2014b}}


=== Некоординирано развитие ===
=== Некоординирано развитие ===
През 1791 г. във [[Франция]] [[Учредително събрание|Националното събрание]] и крал [[Луи XVI]] възлагат на специален комитет на [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] разработването на унифицирана и рационална система за измерване.{{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2006}} Групата, сред участниците в която са химикът [[Антоан Лавоазие]] и математиците [[Пиер-Симон Лаплас]] и [[Адриан-Мари Льожандр]]{{hrf|Alder|2002|89}}, прилага принципите за свързване на дължина, обем и маса, изложени от английския духовник [[Джон Уилкинс]] през 1668 година,{{hrf|Quinn|2012|xxvii}}{{hrf|Wilkins|1668|190-194}} както и концепцията за използване на дължината на земния [[меридиан]] като основа на дефиницията на единица за дължина, предложена през 1670 година от французина [[Габриел Мутон]].{{hrf|encyclopedia.com|2008}}{{hrf|University of St Andrews, Scotland|2004}}
През 1791 г. във [[Франция]] [[Учредително събрание|Националното събрание]] и крал [[Луи XVI]] възлагат на специален комитет на [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] разработването на унифицирана и рационална система за измерване.{{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2006}} Групата, сред участниците в която са химикът [[Антоан Лавоазие]] и математиците [[Пиер-Симон Лаплас]] и [[Адриан-Мари Льожандр]]{{hrf|Alder|2002|89}}, прилага принципите за свързване на дължина, обем и маса, изложени от английския духовник [[Джон Уилкинс]] през 1668 г.,{{hrf|Quinn|2012|xxvii}}{{hrf|Wilkins|1668|190 – 194}} както и концепцията за използване на дължината на земния [[меридиан]] като основа на дефиницията на единица за дължина, предложена през 1670 г. от французина [[Габриел Мутон]].{{hrf|encyclopedia.com|2008}}{{hrf|University of St Andrews, Scotland|2004}}


[[Файл:Carl Friedrich Gauss.jpg|мини|upright|ляво|Карл Фридрих Гаус (1777-1855) описва земното гравитационно поле в абсолютни единици]]
[[Файл:Carl Friedrich Gauss.jpg|мини|upright|ляво|Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855) описва земното гравитационно поле в абсолютни единици]]


На 30 март 1791 година Националното събрание приема предложените от комитета принципи на новата десетична система за измерване и организира геодезични измервания между [[Дюнкерк]] и [[Барселона]], за да се определи дължината на меридиана. На 11 юли 1792 година комитетът предлага наименованията „метър“, „[[ар]]“, „[[литър]]“ и „[[грав]]“ за единиците за дължина, площ, обем и маса. Комитетът предлага и имената на производните единици да се образуват чрез добавяне на десетични представки, като „[[санти-]]“ за една стотна и „[[кило-]]“ за хиляда.{{hrf|Tavernor|2007|82}}
На 30 март 1791 г. Националното събрание приема предложените от комитета принципи на новата десетична система за измерване и организира геодезични измервания между [[Дюнкерк]] и [[Барселона]], за да се определи дължината на меридиана. На 11 юли 1792 г. комитетът предлага наименованията „метър“, „[[ар]]“, „[[литър]]“ и „[[грав]]“ за единиците за дължина, площ, обем и маса. Комитетът предлага и имената на производните единици да се образуват чрез добавяне на десетични представки, като „[[санти-]]“ за една стотна и „[[кило-]]“ за хиляда.{{hrf|Tavernor|2007|82}}


{{multiple image
{{multiple image
Ред 31: Ред 31:
| image1 = William Thomson 1st Baron Kelvin.jpg
| image1 = William Thomson 1st Baron Kelvin.jpg
| alt1 = Уилям Томсън (лорд Келвин)
| alt1 = Уилям Томсън (лорд Келвин)
| caption1 = Уилям Томсън (1824-1907)
| caption1 = Уилям Томсън (1824 – 1907)
| width2 = 153
| width2 = 153
| image2 = PSM V78 D529 James Clerk Maxwell.png
| image2 = PSM V78 D529 James Clerk Maxwell.png
| alt2 = Джеймс Кларк Максуел
| alt2 = Джеймс Кларк Максуел
| caption2 = Джеймс Кларк Максуел (1831-1879)
| caption2 = Джеймс Кларк Максуел (1831 – 1879)
| footer = Уилям Томсън и Джеймс Кларк Максуел играят важна роля за разработването на принципа за кохерентност и при определянето на имена на много от единиците.{{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2012}}{{hrf|Tunbridge|1992|42-46}}{{hrf|Everett|1874|222-225}}{{hrf|Page|1975|12}}{{hrf|Maxwell|1873|242-245}}
| footer = Уилям Томсън и Джеймс Кларк Максуел играят важна роля за разработването на принципа за кохерентност и при определянето на имена на много от единиците.{{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2012}}{{hrf|Tunbridge|1992|42 – 46}}{{hrf|Everett|1874|222 – 225}}{{hrf|Page|1975|12}}{{hrf|Maxwell|1873|242 – 245}}
}}
}}


Закон от 7 април 1795 година дефинира единиците [[грам]] и килограм, които заменят дотогавашните граве и грав, а на 22 юни 1799 година, след като [[Пиер Мешен]] и [[Жан-Батист Жозеф Дьоламбр]] завършват измерването на меридиана, в [[Национален архив|Националния архив]] са поставени стандартните образци за метър и килограм. На 10 декември 1799 година, месец след [[преврат от 18 брюмер|преврата от 18 брюмер]], е приет законът, с който във Франция окончателно се въвежда [[метрична система|метричната система]].{{hrf|Bigourdan|2012|176}}{{hrf|Smeaton|2000|125-134}}
Закон от 7 април 1795 г. дефинира единиците [[грам]] и килограм, които заменят дотогавашните граве и грав, а на 22 юни 1799 г., след като [[Пиер Мешен]] и [[Жан-Батист Жозеф Дьоламбр]] завършват измерването на меридиана, в [[Национален архив|Националния архив]] са поставени стандартните образци за метър и килограм. На 10 декември 1799 г., месец след [[преврат от 18 брюмер|преврата от 18 брюмер]], е приет законът, с който във Франция окончателно се въвежда [[метрична система|метричната система]].{{hrf|Bigourdan|2012|176}}{{hrf|Smeaton|2000|125 – 134}}


През първата половина на XIX век няма особена последователност в избора на множители на основните единици – например мириаметърът (10 000 метра) се използва широко както във Франция, така и в части от [[Германия]], докато за маса се използва килограм (1000 грама), а не мириаграм.{{hrf|spasslernen.de|2011}}
През първата половина на XIX век няма особена последователност в избора на множители на основните единици – например мириаметърът (10 000 m) се използва широко както във Франция, така и в части от [[Германия]], докато за маса се използва килограм (1000 g), а не мириаграм.{{hrf|spasslernen.de|2011}}


През 1832 година германецът [[Карл Фридрих Гаус]] със съдействието на [[Вилхелм Вебер]] имплицитно дефинира секундата като основна единица, изразявайки земното магнитно поле в милиметри, грамове и секунди.{{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2012}} Дотогава интензивтетът на земното магнитно поле е описван само в относителни единици. Техниката, използвана от Гаус, е да уравновеси [[Момент на сила|момента на силата]], предизвиквана от земното магнитно поле в окачен магнит с известна маса, с момента, предизвикван от земното притегляне върху еквивалентна система.{{hrf|Gauss|1995|}}
През 1832 г. германецът [[Карл Фридрих Гаус]] със съдействието на [[Вилхелм Вебер]] имплицитно дефинира секундата като основна единица, изразявайки земното магнитно поле в милиметри, грамове и секунди.{{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2012}} Дотогава интензитетът на земното магнитно поле е описван само в относителни единици. Техниката, използвана от Гаус, е да уравновеси [[Момент на сила|момента на силата]], предизвиквана от земното магнитно поле в окачен магнит с известна маса, с момента, предизвикван от земното притегляне върху еквивалентна система.{{hrf|Gauss|1995|}}


През 60-те години на XIX век група на [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]], включваща [[Джеймс Кларк Максуел]] и [[Уилям Томсън]], надгражда постигнатото от Гаус и дефинира формално концепцията за кохерентна система единици, съдържаща основни и производни единици. Принципът на кохерентност е използван успешно за дефинирането на единици, базирани на [[Система сантиметър-грам-секунда|Системата „Сантиметър-грам-секунда“]], като [[ерг]] за [[енергия]], [[дина]] за [[сила]], [[бария]] за [[налягане]], [[поаз]] за динамичен [[вискозитет]] и [[стоукс]] за кинематичен вискозитет.{{hrf|Page|1975|12}}
През 60-те години на XIX век група на [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]], включваща [[Джеймс Кларк Максуел]] и [[Уилям Томсън]], надгражда постигнатото от Гаус и дефинира формално концепцията за кохерентна система единици, съдържаща основни и производни единици. Принципът на кохерентност е използван успешно за дефинирането на единици, базирани на [[Система сантиметър-грам-секунда|Системата „Сантиметър-грам-секунда“]], като [[ерг]] за [[енергия]], [[дина]] за [[сила]], [[бария]] за [[налягане]], [[поаз]] за динамичен [[вискозитет]] и [[стоукс]] за кинематичен вискозитет.{{hrf|Page|1975|12}}
Ред 364: Ред 364:
* {{cite web | publisher = Bureau International des Poids et Mesures | year = 2014b | url = http://www.bipm.org/fr/convention/cgpm/ | title = Conférence générale des poids et mesures | work = bipm.org | accessdate = 2014-01-27 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Bureau International des Poids et Mesures | year = 2014b | url = http://www.bipm.org/fr/convention/cgpm/ | title = Conférence générale des poids et mesures | work = bipm.org | accessdate = 2014-01-27 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = encyclopedia.com | year = 2008 | url = http://www.encyclopedia.com/doc/1G2-2830903071.html | title = Mouton, Gabriel | work = Complete Dictionary of Scientific Biography | accessdate = 2012-12-30 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = encyclopedia.com | year = 2008 | url = http://www.encyclopedia.com/doc/1G2-2830903071.html | title = Mouton, Gabriel | work = Complete Dictionary of Scientific Biography | accessdate = 2012-12-30 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Everett (ed.) | journal = Report on the Forty-third Meeting of the British Association for the Advancement of Science held at Bradford in September 1873 | year = 1874 | title = First Report of the Committee for the Selection and Nomenclature of Dynamical and Electrical Units | publisher = British Association for the Advancement of Science | pages = 222–225 | quote = „Special names, if short and suitable, would ... be better than the provisional designation 'C.G.S. unit of ...'.“ | url = http://www.biodiversitylibrary.org/item/94452 | accessdate = 2013-08-28 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Everett (ed.) | journal = Report on the Forty-third Meeting of the British Association for the Advancement of Science held at Bradford in September 1873 | year = 1874 | title = First Report of the Committee for the Selection and Nomenclature of Dynamical and Electrical Units | publisher = British Association for the Advancement of Science | pages = 222 – 225 | quote = „Special names, if short and suitable, would ... be better than the provisional designation 'C.G.S. unit of ...'.“ | url = http://www.biodiversitylibrary.org/item/94452 | accessdate = 2013-08-28 | lang = en}}
* {{cite web | last = Gauss | first = Carl Friedrich | authorlink = Карл Фридрих Гаус | origyear = 1832 | year = 1995 | url = http://www.21stcenturysciencetech.com/translations/gaussMagnetic.pdf | title = The Intensity of the Earth's Magnetic Force Reduced to Absolute Measurement | work = 21stcenturysciencetech.com | publisher = 21stcenturysciencetech.com | accessdate = 2014-01-29 | lang = en}}
* {{cite web | last = Gauss | first = Carl Friedrich | authorlink = Карл Фридрих Гаус | origyear = 1832 | year = 1995 | url = http://www.21stcenturysciencetech.com/translations/gaussMagnetic.pdf | title = The Intensity of the Earth's Magnetic Force Reduced to Absolute Measurement | work = 21stcenturysciencetech.com | publisher = 21stcenturysciencetech.com | accessdate = 2014-01-29 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = ISO | year = 2009 | url = http://www.iso.org/iso/home/store/catalogue_ics/catalogue_detail_ics.htm?csnumber=30669 | title = ISO 80000-1:2009. Quantities and units -- Part 1: General | work = iso.org | accessdate = 2014-01-27 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = ISO | year = 2009 | url = http://www.iso.org/iso/home/store/catalogue_ics/catalogue_detail_ics.htm?csnumber=30669 | title = ISO 80000 – 1:2009. Quantities and units -- Part 1: General | work = iso.org | accessdate = 2014-01-27 | lang = en}}
* {{cite book | last = Malaisé | first = Ferdinand Malaisé | url = http://books.google.com/?id=TQgHAAAAcAAJ&printsec=frontcover | title = Theoretisch-practischer Unterricht im Rechnen | location = München | year = 1842 | accessdate = 2013-01-07 | lang = de}}
* {{cite book | last = Malaisé | first = Ferdinand Malaisé | url = http://books.google.com/?id=TQgHAAAAcAAJ&printsec=frontcover | title = Theoretisch-practischer Unterricht im Rechnen | location = München | year = 1842 | accessdate = 2013-01-07 | lang = de}}
* {{cite book | last = Maxwell | first = J C | year = 1873 | title = A treatise on electricity and magnetism | volume = 2 | publisher = Clarendon Press | location = Oxford | url = http://www.archive.org/stream/electricandmag02maxwrich | accessdate = 2011-05-12 | lang = en}}
* {{cite book | last = Maxwell | first = J C | year = 1873 | title = A treatise on electricity and magnetism | volume = 2 | publisher = Clarendon Press | location = Oxford | url = http://www.archive.org/stream/electricandmag02maxwrich | accessdate = 2011-05-12 | lang = en}}
* {{cite book | last = Page | first = Chester H. | year = 1975 | url = http://books.google.com/?id=nOG0SxxEu64C&pg=PA240 | title = The International Bureau of Weights and Measures 1875–1975: NBS Special Publication 420 | date = 20 May 1975 | coauthors = Paul Vigoureux (ed.) | publisher = National Bureau of Standards | location = Washington, D.C. | lang = en}}
* {{cite book | last = Page | first = Chester H. | year = 1975 | url = http://books.google.com/?id=nOG0SxxEu64C&pg=PA240 | title = The International Bureau of Weights and Measures 1875 – 1975: NBS Special Publication 420 | date = 20 May 1975 | coauthors = Paul Vigoureux (ed.) | publisher = National Bureau of Standards | location = Washington, D.C. | lang = en}}
* {{cite book | last = Quinn | first = Terry | year = 2012 | url = http://www.worldcat.org/title/from-artefacts-to-atoms-the-bipm-and-the-search-for-ultimate-measurement-standards/oclc/705716998/viewport | title = From artefacts to atoms : the BIPM and the search for ultimate measurement standards | publisher = Oxford University Press | quote = he [Wilkins] proposed essentially what became ... the French decimal metric system | isbn = 978-0-19-530786-3 | lang = en}}
* {{cite book | last = Quinn | first = Terry | year = 2012 | url = http://www.worldcat.org/title/from-artefacts-to-atoms-the-bipm-and-the-search-for-ultimate-measurement-standards/oclc/705716998/viewport | title = From artefacts to atoms : the BIPM and the search for ultimate measurement standards | publisher = Oxford University Press | quote = he [Wilkins] proposed essentially what became ... the French decimal metric system | isbn = 978-0-19-530786-3 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Smeaton | first = William A | year = 2000 | url = http://www.platinummetalsreview.com/article/44/3/125-134/ | accessdate = 2013-06-18 | title = The Foundation of the Metric System in France in the 1790s: The importance of Etienne Lenoir's platinum measuring instruments | location = Ely, Cambridgeshire, United Kingdom | journal = Platinum Metals Review | volume = 44 | pages = 125–134 | issue = 3 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Smeaton | first = William A | year = 2000 | url = http://www.platinummetalsreview.com/article/44/3/125-134/ | accessdate = 2013-06-18 | title = The Foundation of the Metric System in France in the 1790s: The importance of Etienne Lenoir's platinum measuring instruments | location = Ely, Cambridgeshire, United Kingdom | journal = Platinum Metals Review | volume = 44 | pages = 125 – 134 | issue = 3 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = spasslernen.de | year = 2011 | work = spasslernen.de | url = http://www.spasslernen.de/geschichte/groessen/mas1.htm | title = Amtliche Maßeinheiten in Europa 1842 | accessdate = 2011-03-26 | lang = de}}
* {{cite web | publisher = spasslernen.de | year = 2011 | work = spasslernen.de | url = http://www.spasslernen.de/geschichte/groessen/mas1.htm | title = Amtliche Maßeinheiten in Europa 1842 | accessdate = 2011-03-26 | lang = de}}
* {{cite book | last = Tavernor | first = Robert | year = 2007 | title = Smoot's Ear: The Measure of Humanity | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-12492-7 | lang = en}}
* {{cite book | last = Tavernor | first = Robert | year = 2007 | title = Smoot's Ear: The Measure of Humanity | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-12492-7 | lang = en}}
Ред 391: Ред 391:
* [[UTC]] (Координирано универсално време)
* [[UTC]] (Координирано универсално време)
* [[Представки SI|Представки за означаване на кратни и дробни величини]]
* [[Представки SI|Представки за означаване на кратни и дробни величини]]
* [[двоична представка|Двоични представки]] използвани за количествено изразяване на големи обеми цифрова [[информация]] (цифрови [[информация|данни]])
* [[двоична представка|Двоични представки]] – използвани за количествено изразяване на големи обеми цифрова [[информация]] (цифрови [[информация|данни]])
* [[Порядък на величините]]
* [[Порядък на величините]]


Ред 403: Ред 403:
* [http://www.aticourses.com/international_system_units.htm SI -- Its History and Use in Science and Industry]
* [http://www.aticourses.com/international_system_units.htm SI -- Its History and Use in Science and Industry]
* Nelson, Robert A., „''[http://www.aticourses.com/international_system_units.htm The International System of Units] Its History and Use in Science and Industry''“. Via Satellite, February 2000
* Nelson, Robert A., „''[http://www.aticourses.com/international_system_units.htm The International System of Units] Its History and Use in Science and Industry''“. Via Satellite, February 2000
* [http://science.nasa.gov/headlines/y2007/08jan_metricmoon.htm?list71358/ Метричната система - и на Луната! (на англ.)]
* [http://science.nasa.gov/headlines/y2007/08jan_metricmoon.htm?list71358/ Метричната система – и на Луната! (на англ.)]


''Конвертори''
''Конвертори''

Версия от 17:49, 28 април 2017

Схема на седемте основни единици на SI – келвин, секунда, метър, килограм, кандела, мол и ампер – и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и килограмът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.

Международната система единици (международно означение SI, Шаблон:Lang-fr[1]) е съвременната форма на метричната система и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.

Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата система метър-килограм-секунда (MKS), а не на конкурентната система сантиметър-грам-секунда (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.

Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM), организация, създадена с Метричната конвенция през 1875 г., успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.

Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В Съединените щати метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във Великобритания и Канада Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват имперски единици.

История

Граничен камък на границата между Австро-Унгария и Италия през XIX век, надписът на който използва остарялата днес единица мириаметър, равен на 10 km[2][3]

Метричната система е въведена за първи път по време на Френската революция, като първоначално включва само метъра и килограма като стандарти за дължина и маса. През 30-те години на XIX век Карл Фридрих Гаус поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и време. През 60-те години група учени, работещи за Британската асоциация за напредък на науката, формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на електрически единици до 1900 г., когато Джовани Джорджи установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.

Междувременно през 1875 г. Метричната конвенция прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 г. Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 г.

През 1948 г. започва мащабна ревизия на метричната система, която разработва Практическа система единици – тя е публикувана през 1960 г. под името Международна система единици. През 1954 г. X-тата Генерална конференция по мерки и теглилки определя електрическия ток като четвърта основна величина на Практическата система единици и добавя две нови основни величини – температура и интензитет на светлината, с което основните величини стават шест, а съответните им основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин и кандела. През 1971 г. е добавена и седма величина – количество вещество, представяна с единицата мол.

Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в Париж.[4]

Некоординирано развитие

През 1791 г. във Франция Националното събрание и крал Луи XVI възлагат на специален комитет на Френската академия на науките разработването на унифицирана и рационална система за измерване.[5] Групата, сред участниците в която са химикът Антоан Лавоазие и математиците Пиер-Симон Лаплас и Адриан-Мари Льожандр[6], прилага принципите за свързване на дължина, обем и маса, изложени от английския духовник Джон Уилкинс през 1668 г.,[7][8] както и концепцията за използване на дължината на земния меридиан като основа на дефиницията на единица за дължина, предложена през 1670 г. от французина Габриел Мутон.[9][10]

Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855) описва земното гравитационно поле в абсолютни единици

На 30 март 1791 г. Националното събрание приема предложените от комитета принципи на новата десетична система за измерване и организира геодезични измервания между Дюнкерк и Барселона, за да се определи дължината на меридиана. На 11 юли 1792 г. комитетът предлага наименованията „метър“, „ар“, „литър“ и „грав“ за единиците за дължина, площ, обем и маса. Комитетът предлага и имената на производните единици да се образуват чрез добавяне на десетични представки, като „санти-“ за една стотна и „кило-“ за хиляда.[11]

Уилям Томсън (лорд Келвин)
Уилям Томсън (1824 – 1907)
Джеймс Кларк Максуел
Джеймс Кларк Максуел (1831 – 1879)
Уилям Томсън и Джеймс Кларк Максуел играят важна роля за разработването на принципа за кохерентност и при определянето на имена на много от единиците.[12][13][14][15][16]

Закон от 7 април 1795 г. дефинира единиците грам и килограм, които заменят дотогавашните граве и грав, а на 22 юни 1799 г., след като Пиер Мешен и Жан-Батист Жозеф Дьоламбр завършват измерването на меридиана, в Националния архив са поставени стандартните образци за метър и килограм. На 10 декември 1799 г., месец след преврата от 18 брюмер, е приет законът, с който във Франция окончателно се въвежда метричната система.[17][18]

През първата половина на XIX век няма особена последователност в избора на множители на основните единици – например мириаметърът (10 000 m) се използва широко както във Франция, така и в части от Германия, докато за маса се използва килограм (1000 g), а не мириаграм.[2]

През 1832 г. германецът Карл Фридрих Гаус със съдействието на Вилхелм Вебер имплицитно дефинира секундата като основна единица, изразявайки земното магнитно поле в милиметри, грамове и секунди.[12] Дотогава интензитетът на земното магнитно поле е описван само в относителни единици. Техниката, използвана от Гаус, е да уравновеси момента на силата, предизвиквана от земното магнитно поле в окачен магнит с известна маса, с момента, предизвикван от земното притегляне върху еквивалентна система.[19]

През 60-те години на XIX век група на Британската асоциация за напредък на науката, включваща Джеймс Кларк Максуел и Уилям Томсън, надгражда постигнатото от Гаус и дефинира формално концепцията за кохерентна система единици, съдържаща основни и производни единици. Принципът на кохерентност е използван успешно за дефинирането на единици, базирани на Системата „Сантиметър-грам-секунда“, като ерг за енергия, дина за сила, бария за налягане, поаз за динамичен вискозитет и стоукс за кинематичен вискозитет.[15]

Метрична конвенция

Създаване на Международната система единици

Международният стандарт ISO/IEC 80000 (издаден съвместно от IEC и ISO) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.[20]

Разпространение на системата

Три държави не са приели SI като официална мерна система: Либерия, Мианмар и САЩ.

Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна, вкл. в България. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.

В България

Съгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани заедно със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.

До 90-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31 (по-късно заменени от ISO/IEC 80000). Същевременно се преработва Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в България (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.

Изписване на единиците

  • Означенията се изписват с малки латински или гръцки букви, освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на Блез Паскал (Blaise Pascal), е Pa, докато самата единица се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение, литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).
  • Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“) (отнася се за английския език).
  • Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например m за маса, l за дължина).
  • Между числата и означенията се оставя интервал: 2,21 kg, 7,3.10² m².
  • Между цифрите в групи по три се оставят интервали, например 1 000 000 или 342 142 (а не запетайки или точки като 1,000,000 или 1.000.000).
  • Дробната част на числото се отделя с десетична запетая. Числото „двадесет и четири цяло и петдесет и една стотни“ се изписва „24,51“. През 1997 г. Международният комитет за мерки и теглилки приема, че британската десетична точка може да се използва в текстове, написани на английски език („24.51“). За всички други езици официалният стандарт остава десетичната запетая.

Единици

Основни единици

В SI са дефинирани седем основни единици заедно с представки. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.

Много други единици, които не са част от SI (такава единица е например литърът), са приети да се използват заедно със SI.

Основни единици[21]
Име Означение Мярка за Определение
метър m Дължина Единицата за дължина е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299792458 от секундата.
килограм kg Маса Единицата за маса е равна на масата на международния прототип на килограма (цилиндър, изработен от сплав на платина и иридий), съхраняван в Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) в Париж.
секунда s Време Единицата за време е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133.
ампер A Електрически ток Единицата за електрически ток е постоянен електрически ток, който при протичане по два успоредни праволинейни проводника с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение, поставени на разстояние 1 метър един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10-7 нютона на всеки метър от тяхната дължина.
келвин K Термодинамична температура Единицата за термодинамична температура представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.
мол mol Количество вещество Единицата за количество вещество е количеството вещество на система, съдържаща толкова структурни единици (елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма въглерод 12 (структурните единици са 6,023×1023 или число на Авогадро).
кандела cd Интензитет на светлината Единицата за интензитет на светлината е силата на светлината в дадена посока от източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.1012 херца и интензитет на лъчението в тази посока 1/683 вата на стерадиан.

Допълнителни и производни единици

Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на BIMP).

Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени количества имат имена.

Единици за ъгъл
Име Означение Мярка за Определение
радиан rad Равнинен ъгъл Радиан е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността му дъга, равна на неговия радиус.
стерадиан sr Пространствен ъгъл Стерадиан е пространственият ъгъл на конус с връх в центъра на сфера с радиус r, който отрязва от повърхността на сферата площ, равна на площта на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата ().
Производни единици
Мярка за Име Означение Изразяване чрез основни единици
Честота херц Hz s-1
Сила нютон N kg.m/s ²
Енергия джаул J N.m = kg.m²/s²
Мощност ват W J/s = kg.m²/s3
Налягане, механично напрежение паскал Pa N/m² = kg/(m.s²)
Светлинен поток лумен lm cd.sr
Осветеност лукс lx cd sr/m²
Електрически заряд кулон C A.s
Електрически потенциал волт V J/C = kg m²/A s3
Електрическо съпротивление ом Ω V/A = kg.m²/s3.A²
Електрически капацитет фарад F A².s4/kg.m²
Магнитен поток вебер Wb kg m²/s² A
Магнитна индукция тесла T Wb/m² = kg/s² A
Индуктивност хенри H kg m²/s² A²
Електрическа проводимост сименс S Ω -1 = kg-1 m-2 s3
Активност на радиоактивен източник бекерел Bq s-1
Погълната доза (от йонизираща радиация) грей Gy J/kg = m²/s²
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) сиверт Sv J/kg = m²/s²

Представки

Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки, кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част.

Стандартни представки, използвани в SI
По-големи от основната единица Име дека- хекто- кило- мега- гига- тера- пета- екса- сета- йота-
Означение da h k M G T P E Z Y
Стойност 100 101 102 103 106 109 1012 1015 1018 1021 1024
 
По-малки от основната единица Име деци- санти- мили- микро- нано- пико- фемто- ато- септо- йокто-
Означение d c m µ n p f a z y
Стойност 100 10−1 10−2 10−3 10−6 10−9 10−12 10−15 10−18 10−21 10−24

Бележки

1) Единицата градус Целзий е друго (специално) наименование на единицата келвин. Температурата по Целзий се означава с „°С“ и се определя като разликата

t = Т – Т0

между двете термодинамични температури Т и Т0, където Т0 = 273,15 К. Температурен интервал или температурна разлика имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.

2) При използване на „мол“ видът на структурните единици (елементи) трябва да бъде определен и те могат да бъдат атоми, молекули, йони, електрони, други частици или определени групи от тях.

Източници

Цитирани източници

Литература

  • I. Mills, Tomislav Cvitas, Klaus Homann, Nikola Kallay, IUPAC: Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry, 2nd ed., Blackwell Science Inc 1993, ISBN 0-632-03583-8.

Вижте също

Външни препратки

Официални

Информация

Конвертори