Хърватска демократична общност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал преди запетая
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
}}
}}


'''Хърватски демократичен съюз''' ({{lang-hr|Hrvatska demokratska zajednica}}) e дясноцентристка [[Консерватизъм|консервативна]] политическа партия в [[Хърватия]]. Основана е през 1989 г.
'''Хърватският демократичен съюз''' ({{lang-hr|Hrvatska demokratska zajednica}}) e дясноцентристка [[Консерватизъм|консервативна]] политическа партия в [[Хърватия]]. Основана е през 1989 г.


През 1990 г. ХДС успява да спечели абсолютно мнозинство в първите многопартийни избори в [[Хърватия]]. Със своето мнозинство в хърватския парламент ХДС прокарва през декември 1990 г. нова конституция на републиката, която позволява малко по-късно да се проведе референдум за независимост на Хърватия.
През 1990 г. ХДС успява да спечели абсолютно мнозинство в първите многопартийни избори в [[Хърватия]]. Със своето мнозинство в хърватския парламент ХДС прокарва през декември 1990 г. нова конституция на републиката, която позволява малко по-късно да се проведе референдум за независимост на Хърватия.

Версия от 19:47, 29 април 2017

Хърватски демократичен съюз
Hrvatska demokratska zajednica
Ръководител(и)Андрей Пленкович
Основател(и)Франьо Туджман
Основана17 юни 1989 г.
СедалищеЗагреб, Хърватия
Членове208 277 души (2013)
Член наЦентристки демократичен интернационал
Международен демократически съюз
ИдеологияКонсерватизъм
Полит. позицияДесница
Хърватски събор
59 / 151
Европейски парламент
4 / 11
Сайтhttp://www.hdz.hr
Знаме на партията
Хърватски демократичен съюз в Общомедия

Хърватският демократичен съюз (Шаблон:Lang-hr) e дясноцентристка консервативна политическа партия в Хърватия. Основана е през 1989 г.

През 1990 г. ХДС успява да спечели абсолютно мнозинство в първите многопартийни избори в Хърватия. Със своето мнозинство в хърватския парламент ХДС прокарва през декември 1990 г. нова конституция на републиката, която позволява малко по-късно да се проведе референдум за независимост на Хърватия.

Хърватската политика по време на войната в Босна и Херцеговина води до появата на редица течения вътре в ХДС. Групата около Стипе Месич и Йосип Манолич се застъпва за бързо прекратяване на агресивната политика в Босна.

Така наречените технократи от партията считат за главен приоритет възстановяването на икономиката на Хърватско. Туджман заема позиция, която не удовлетворява групата на Месич и Манолич, което води образуването от последните двама на т.нар. Хърватски независими демократи. Смъртта на Франьо Туджман води до временна криза в ХДС, която е преодоляна от новия председател на партията Иво Санадер. На парламентарните избори през 2003 г. партията успява да спечели 66 от 152 места в хърватския парламент и отново поема управлението на страната. През 2007 г. Санадер е преизбран, но през 2009 г. отстъпва министър-председателския пост на Ядранка Косор. Изправено пред тежки корупционни скандали и резултатите от глобалната икономическа криза, нейното правителство губи популярност. На изборите през 2011 година ХДС участва в коалиция с две малки десни партии, която получава 24% от гласовете, и с 44 депутати за пръв път от 1990 година ХДС не е най-голямата парламентарна партия.

През 2015 година партията оглавява дясноцентристка коалиция, която е първа на изборите с 33% от гласовете, като Хърватският демократичен съюз получава 51 от 151 места в парламента. През 2016 година коалицията получава 36% от гласовете, партията има 59 от 151 места в парламента.