Индоевропейски езици: Разлика между версии

Индоевропейски езици
	Индоевропейски езици
	Съвременно разпространение на индоевропейските езици като майчини на картата на Евразия Албански Арменски Балтийски Германски Гръцки Индо-ирански Италийски (Романски) Келтски Славянски Неиндоевропейски езици
Разпространение	Централна Европа, Източна Европа, Русия
Говорени от	3 000 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
	Индоевропейски езици; Албански ; Анатолийски ; Арменски ; Балтийски ; Германски ; Гръцки ; Индо-ирански ; Италийски ; Келтски ; Славянски ; Тохарски
	Индоевропейски езици в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:06, 30 април 2017

Родословно дърво на индоевропейските езици

Индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански) са езиково семейство, обхващащо около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство са английски, испански, руски, португалски, френски и немски(всеки от тях е роден език на над сто милиона души).

Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за първи път от Уилям Джоунс, който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време – латински, гръцки, санскрит и персийски. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от Франц Боп, подкрепило тази теория.

Реконструираният език, от който се счита, че произлизат всички индоевропейски езици, се нарича индоевропейски праезик. Съществуват разногласия относно географския му произход, като най-често за негова родина се посочва Анатолия или териториите на север или северозапад от Черно море и Армения.

Различните групи на индоевропейското семейство включват:

Албански език – засвидетелстван от 16 век; понякога е поставян заедно с няколко изчезнали езика в отделна илирийска група;
Анатолийски езици – най-рано засвидетелстваният клон – 18 век пр.н.е.; изчезнал; най-значим език от тази група е хетският;
Арменски език – засвидетелстван от 5 век;
Балто-славянски езици - включват балтийски езици и славянски езици – най-старите свидетелства са за старобългарски език (9 век);
Германски езици – първи свидетелства в рунически надписи от 2 век; най-стари текстове – на готски от 4 век;
Гръцки езици – фрагментарни записи от микенски от 14 век пр.н.е.; старогръцки език добре засвидетелстван от 7 век пр.н.е.;
Индо-ирански езици – включително санскрит, засвидетелстван от 2 хил. пр.н.е., авестийски и персийски;
Италийски езици – включват латинския и неговите наследници, романските езици, засвидетелствани от 1 хил. пр.н.е.;
Келтски езици – галски надписи датират от 6 век пр.н.е.; стари ирландски текстове от 6 век;
Тохарски език – изчезнал език, с две разновидности, засвидетелствани около 6 век;
Трако-дакийски език – изчезнал език, състоящ се от тракийски език и дакийски език; фрагментарни сведения;
Фригийски език – изчезнал език на древна Фригия, фрагментарни сведения.

Сравнително изучаване на индо-европейските езици

Сравняване на германските и славянските езици

Сходства се забелязват още при разглеждането на тройката глаголи „лежа-лъжа-слагам“. Вижда се, например, че в английския, немския и българския и трите думи имат еднакъв индо-европейски корен.

Сравняване на германски и славянски езици
	Английски език	Немски език	Български език
1.	lie (lay, lain) < lien, liggen < licgan < ligjaną < leg^h-	liegen (lag, gelegen) < liggen < ligjaną < leg^h-	лежа (лежах, лежал) < лежати < ležati < leg^h-
2.	lie (lied, lied) < lien < lēogan < leuganą < lewg^h-	lügen (log, gelogen) < liogan < leuganą < lewg^h-	лъжа (лъга, лъгал) < лъгати < lъgati < lug- < *lug^h-
3.	lay (laid, laid) < layen, leggen < lecgan < lagjaną < ligjaną, legjaną< leg^h-	legen (legte, gelegt) < leggen < lagjaną < ligjaną, legjaną< leg^h-	слагам и лягам

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 }}
 [[Картинка:IndoEuropeanTree.svg|thumb|300px|Родословно дърво на индоевропейските езици]]
-'''Индоевропейските езици''' (в миналото наричани още ''индогермански'') са [[езиково семейство]], обхващащо около 443 [[Език (лингвистика)|език]]а и [[диалект]]а (оценка на [[SIL]]), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство, [[английски език|английски]], [[испански език|испански]], [[руски език|руски]], [[португалски език|португалски]], [[френски език|френски]] и [[немски език|немски]] (всеки от тях е роден език на над сто милиона души).
+'''Индоевропейските езици''' (в миналото наричани още ''индогермански'') са [[езиково семейство]], обхващащо около 443 [[Език (лингвистика)|език]]а и [[диалект]]а (оценка на [[SIL]]), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство са [[английски език|английски]], [[испански език|испански]], [[руски език|руски]], [[португалски език|португалски]], [[френски език|френски]] и [[немски език|немски]](всеки от тях е роден език на над сто милиона души).
-Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от [[Уилям Джоунс]], който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време&nbsp;– [[латински език|латински]], [[гръцки език|гръцки]], [[санскрит]] и [[персийски език|персийски]]. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от [[Франц Боп]] подкрепило тази теория.
+Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за първи път от [[Уилям Джоунс]], който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време&nbsp;– [[латински език|латински]], [[гръцки език|гръцки]], [[санскрит]] и [[персийски език|персийски]]. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от [[Франц Боп]], подкрепило тази теория.
 Реконструираният език, от който се счита, че произлизат всички индоевропейски езици, се нарича [[индоевропейски праезик]]. Съществуват разногласия относно [[география|географския]] му произход, като най-често за негова родина се посочва [[Анатолия]] или териториите на север или северозапад от [[Черно море]] и [[Армения]].
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 Различните групи на индоевропейското семейство включват:
-* [[Албански език]]&nbsp;– засвидетелстван от [[16 век]]; понякога е поставян, заедно с няколко изчезнали езика, в отделна [[илирийски езици|илирийска група]].
+* [[Албански език]]&nbsp;– засвидетелстван от [[16 век]]; понякога е поставян заедно с няколко изчезнали езика в отделна [[илирийски езици|илирийска група]];
-* [[Анатолийски езици]]&nbsp;– най-рано засвидетелстваният клон&nbsp;– [[18 век пр.н.е.]]; изчезнал, най-значим език от тази група е [[хетски език|хетският]].
+* [[Анатолийски езици]]&nbsp;– най-рано засвидетелстваният клон&nbsp;– [[18 век пр.н.е.]]; изчезнал; най-значим език от тази група е [[хетски език|хетският]];
-* [[Арменски език]]&nbsp;– засвидетелстван от [[5 век]].
+* [[Арменски език]]&nbsp;– засвидетелстван от [[5 век]];
-* [[Балто-славянски езици]], включват [[балтийски езици]] и [[славянски езици]]&nbsp;– най-старите свидетелства са на [[старобългарски език]] ([[9 век]]).
+* [[Балто-славянски езици]] - включват [[балтийски езици]] и [[славянски езици]]&nbsp;– най-старите свидетелства са за [[старобългарски език]] ([[9 век]]);
-* [[Германски езици]]&nbsp;– първи свидетелства в [[руни]]чески надписи от [[2 век]], най-стари текстове&nbsp;– на [[готски език|готски]] от [[4 век]].
+* [[Германски езици]]&nbsp;– първи свидетелства в [[руни]]чески надписи от [[2 век]]; най-стари текстове&nbsp;– на [[готски език|готски]] от [[4 век]];
-* [[Гръцки езици]]&nbsp;– фрагментарни записи от [[Микена|микенски]] от [[14 век пр.н.е.]]; [[старогръцки език]] добре засвидетелстван от [[7 век пр.н.е.]].
+* [[Гръцки езици]]&nbsp;– фрагментарни записи от [[Микена|микенски]] от [[14 век пр.н.е.]]; [[старогръцки език]] добре засвидетелстван от [[7 век пр.н.е.]];
-* [[Индо-ирански езици]]&nbsp;– включително [[санскрит]], засвидетелстван от [[2 хил. пр.н.е.]], [[авестийски език|авестийски]] и [[персийски език|персийски]].
+* [[Индо-ирански езици]]&nbsp;– включително [[санскрит]], засвидетелстван от [[2 хил. пр.н.е.]], [[авестийски език|авестийски]] и [[персийски език|персийски]];
-* [[Италийски езици]]&nbsp;– включват [[латински език|латинския]] и неговите наследници, [[романски езици|романските езици]], засвидетелствани от 1 хил. пр.н.е.
+* [[Италийски езици]]&nbsp;– включват [[латински език|латинския]] и неговите наследници, [[романски езици|романските езици]], засвидетелствани от 1 хил. пр.н.е.;
-* [[Келтски езици]]&nbsp;– [[гали|галски]] надписи датират от [[6 век пр.н.е.]]; стари [[ирландски език|ирландски]] текстове от [[6 век]].
+* [[Келтски езици]]&nbsp;– [[гали|галски]] надписи датират от [[6 век пр.н.е.]]; стари [[ирландски език|ирландски]] текстове от [[6 век]];
-* [[Тохарски езици|Тохарски език]]&nbsp;– изчезнал език, с две разновидности, засвидетелствани около [[6 век]].
+* [[Тохарски езици|Тохарски език]]&nbsp;– изчезнал език, с две разновидности, засвидетелствани около [[6 век]];
-* [[Трако-дакийски език]]&nbsp;– изчезнал език, състоящ се от [[тракийски език]] и [[дакийски език]]; фрагментарни сведения.
+* [[Трако-дакийски език]]&nbsp;– изчезнал език, състоящ се от [[тракийски език]] и [[дакийски език]]; фрагментарни сведения;
 * [[Фригийски език]]&nbsp;– изчезнал език на древна [[Фригия]], фрагментарни сведения.

	Английски език	Немски език	Български език
1.	lie (lay, lain) < lien, liggen < licgan < ligjaną < leg^h-	liegen (lag, gelegen) < liggen < ligjaną < leg^h-	лежа (лежах, лежал) < лежати < ležati < leg^h-
2.	lie (lied, lied) < lien < lēogan < leuganą < lewg^h-	lügen (log, gelogen) < liogan < leuganą < lewg^h-	лъжа (лъга, лъгал) < лъгати < lъgati < lug- < *lug^h-
3.	lay (laid, laid) < layen, leggen < lecgan < lagjaną < ligjaną, legjaną< leg^h-	legen (legte, gelegt) < leggen < lagjaną < ligjaną, legjaną< leg^h-	слагам и лягам