Глутатион: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 04:58, 4 май 2017

Глутатионът е един от основните антиоксиданти за растенията и за животните.

Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през 1888 г. При опитите си с дрожди и други растителни клетки той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна сяра и произвежда водороден сулфид (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича „филотион“ (от гръцки: φιλοσ – любов и θιοη – сяра). 36 години по-късно, през 1924 г., това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него глутатион (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през 1930 г., който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998).

Глутатионът не е ДНК-кодирана молекула и се синтезира с помощта на ензими в двустепенен, АТФ-зависим процес.

Физиологична функция на глутатиона

Антиоксидант – участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира водородния пероксид. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион пероксидаза и глутатион S-трансфераза.
Обезврежда ксенобиотици (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди, тежки метали и т.н.), чрез реакции на конюгация, при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза.
Резервна форма на редуцирана сяра.

Източници на глутатион

Храните с най-високи нива на глутатион в състава си са боровинки, авокадо, броколи, аспержи, картофи, зелен чай, домати, моркови, кисело мляко, портокали, пуешко месо, тиква, сьомга, спанак, соя, овесени ядки и други. Аспержите са най-добрият източник на глутатион от всички плодове и зеленчуци.

Външни препратки

Структура на глутатиона

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{повече източници}}
 [[Файл:Glutathione-3D-vdW.png|мини]]
 '''Глутатионът''' е един от основните [[антиоксидант]]и за растенията и за животните.
-Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през [[1888]] г. При опитите си с [[дрожди]] и други растителни [[Клетка|клетки]] той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна [[сяра]] и произвежда водороден [[сулфид]] (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича „''филотион”'' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''φιλοσ'' – любов и ''θιοη'' – сяра). 36 години по-късно, през [[1924]] г., това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него ''глутатион'' (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през [[1930]] г., който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998).
+Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през [[1888]] г. При опитите си с [[дрожди]] и други растителни [[Клетка|клетки]] той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна [[сяра]] и произвежда водороден [[сулфид]] (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича „''филотион“'' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''φιλοσ'' – любов и ''θιοη'' – сяра). 36 години по-късно, през [[1924]] г., това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него ''глутатион'' (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през [[1930]] г., който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998).
 Глутатионът не е [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК]]-кодирана [[молекула]] и се синтезира с помощта на [[ензими]] в двустепенен, АТФ-зависим процес.
 == Физиологична функция на глутатиона ==
-# Антиоксидант - участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира [[Водороден пероксид|водородния пероксид]]. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион [[пероксидаза]] и глутатион [[Трансфераза|S-трансфераза]].
+# Антиоксидант – участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира [[Водороден пероксид|водородния пероксид]]. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион [[пероксидаза]] и глутатион [[Трансфераза|S-трансфераза]].
 # Обезврежда [[Ксенобиотик|ксенобиотици]] (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: [[пестицид]]и, тежки метали и т.н.), чрез реакции на [[конюгация]], при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза.
 # Резервна форма на редуцирана сяра.
+== Източници на глутатион ==
+Храните с най-високи нива на глутатион в състава си са [[боровинки]], [[авокадо]], [[броколи]], [[аспержи]], картофи, зелен чай, домати, моркови, кисело мляко, портокали, пуешко месо, тиква, сьомга, спанак, соя, овесени ядки и други. Аспержите са най-добрият източник на глутатион от всички плодове и зеленчуци.
 == Външни препратки ==
-*[http://images21.snimka.bg/004042958.jpg Структура на глутатиона]
+* [http://images21.snimka.bg/004042958.jpg Структура на глутатиона]
 [[Категория:Антиоксиданти]]