Деяновци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 3: Ред 3:
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]]. Основателят на династията, [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина (Рашка)|Мария Палеологина]].
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]]. Основателят на династията, [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина (Рашка)|Мария Палеологина]].


Потомци на династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си [[фамилия]] Драгаш. Последните владетели на [[Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също се явяват потомци на фамилията Драгаш.
Потомци на династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на [[Деспотство Морея|Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също се явяват потомци на фамилията Драгаш.


След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]].
След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]].

Версия от 00:48, 10 май 2017

Деяновичи или Драгаши е българска [1], а според сръбската историография и други учени - сръбска[2] феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство. [3]

Владението и придобивките си получава по време на управлението на Стефан Душан. Основателят на династията, деспот Деян е бил женен за Теодора, която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му Стефан Дечански с Мария Палеологина.

Потомци на династията Драгаши са последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш, на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на Морея, както и последните Бранковичи също се явяват потомци на фамилията Драгаш.

След превземането на Константинопол, посредством Тома Палеолог и София Палеологина, Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски цар - Иван Грозни.

Източници

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 382. БАН., 1988.
  2. Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
  3. Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 312. БАН., 1988.

Вижте също