Любляна: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м ==Източници== <references/>; форматиране: заглавие-стил, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
От 1278 до 1918 г. градът е в пределите на [[Свещената римска империя]]. В този период името му е Лайбах ({{lang-de|Laibach}}) и през 1821 там се провежда конгрес на [[Свещен съюз|Свещения съюз]]. |
От 1278 до 1918 г. градът е в пределите на [[Свещената римска империя]]. В този период името му е Лайбах ({{lang-de|Laibach}}) и през 1821 там се провежда конгрес на [[Свещен съюз|Свещения съюз]]. |
||
През 1861 г. Любляна придобива статут на главен град на провинция Кранска (Карниола/Carniola), която става хабсбургската административна единица с най-силно представен словенски елемент. През последните десетилетия на XIX век Любляна започва да се оформя като средоточие на словенския политически живот. В края на XIX и началото на XX век градът претърпява мащабно преустройство. Промените са отчасти свързани с възстановяването след силно земетресение, нанесло значителни разрушения през април 1895 г. Направени са редицата мащабни подобрения като благоустроени улици и площади, нови комунални услуги, електрификация и др. Този период се свързва с Иван Хрибар, който е един от най-успешните кметове на града<ref> |
През 1861 г. Любляна придобива статут на главен град на провинция Кранска (Карниола/Carniola), която става хабсбургската административна единица с най-силно представен словенски елемент. През последните десетилетия на XIX век Любляна започва да се оформя като средоточие на словенския политически живот. В края на XIX и началото на XX век градът претърпява мащабно преустройство. Промените са отчасти свързани с възстановяването след силно земетресение, нанесло значителни разрушения през април 1895 г. Направени са редицата мащабни подобрения като благоустроени улици и площади, нови комунални услуги, електрификация и др. Този период се свързва с Иван Хрибар, който е един от най-успешните кметове на града<ref>„София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914)“. Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016</ref>. |
||
== Административно деление == |
== Административно деление == |
Версия от 13:45, 10 май 2017
Любляна Ljubljana | |
— град — | |
Страна | Словения |
---|---|
Регион | Средна Словения |
Община | Любляна |
Площ | 163,76 km² |
Надм. височина | 295 m |
Население | 272 554 души (2012) |
Първо споменаване | XII век |
Пощенски код | 1000 |
Телефонен код | 01 |
МПС код | LJ |
Официален сайт | www.ljubljana.si |
Любляна в Общомедия |
Любляна (на словенски Ljubljana) е столицата на Словения.
Разположена е в централната част на страната, близо до вливането на река Любляница в Сава. Населението на града е около 273 600 души (2012). Гербът ѝ е дракон, изобразен на нейния флаг.
История
От 1278 до 1918 г. градът е в пределите на Свещената римска империя. В този период името му е Лайбах (Шаблон:Lang-de) и през 1821 там се провежда конгрес на Свещения съюз.
През 1861 г. Любляна придобива статут на главен град на провинция Кранска (Карниола/Carniola), която става хабсбургската административна единица с най-силно представен словенски елемент. През последните десетилетия на XIX век Любляна започва да се оформя като средоточие на словенския политически живот. В края на XIX и началото на XX век градът претърпява мащабно преустройство. Промените са отчасти свързани с възстановяването след силно земетресение, нанесло значителни разрушения през април 1895 г. Направени са редицата мащабни подобрения като благоустроени улици и площади, нови комунални услуги, електрификация и др. Този период се свързва с Иван Хрибар, който е един от най-успешните кметове на града[1].
Административно деление
Любляна се състои от 17 окръга.
Население
Населението на Любляна през 2012 година е 272 554 души, от тях 73% са словенци. По-голямата част от населението са католици, останалите са главно православни и мюсюлмани.
Икономика
Любляна е развит промишлен град, с развита машиностроителна, химическа, хранително-вкусова, кожухаро-обувна и полиграфическа промишленост.
Култура
Забележителности
Християнски храмове
Образование
Спорт
Местни футболни отбори – Олимпия Любляна, Интерблок Любляна.
Известни личности
- Родени в Любляна
- Антон Ашкерц (1859 – 1912), поет
- Валтер Бонча (р. 1968), колоездач
- Виолета Булц (р. 1964), политик
- Деян Джерманович (р. 1988), футболист
- Славой Жижек (р. 1949), философ
- Андраж Кирм (р. 1984), футболист
- Лина Кудозович (р. 2002), певица
- Златан Любянкич (р. 1983), футболист
- Петра Майдич (р. 1979), ски бегачка
- Бруно Парма (р. 1941), шахматист
- Фриц Прегъл (1869 – 1930), австрийски химик
- Борис Премужич (р. 1968), колоездач
- Фран Рамовш (1890 – 1952), филолог
- Самир Ханданович (р. 1984), футболист
- Мирослав Хубмайер (1851 – 1910), революционер
- Починали в Любляна
- Янез Франчишек Гнидовец (1873 – 1939), духовник
- Йохан Антон I фон Егенберг (1610 – 1649), австрийски благородник
- Ханс Улрих фон Егенберг (1568 – 1634), австрийски благородник
- Нико Жупанич (1876 – 1961), етнограф
- Едвард Коцбек (1904 – 1981), писател
- Себастиян Крел (1538 – 1567), писател
- Лудвиг Кюблер (1889 – 1947), германски офицер
- Албин Планинц (1944 – 2008), шахматист
- Фран Рамовш (1890 – 1952), филолог
- Йосип Броз Тито (1892 – 1980), политик
- Густав Фен (1892 – 1945), германски офицер
- Иван Цанкар (1876 – 1918), писател
- Томаж Шаламун (1941 – 2014), поет
- Станислав Шкрабец (1844 – 1918), езиковед
Източници
- ↑ „София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914)“. Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016