Съждение: Разлика между версии
м форматиране |
|||
Ред 21: | Ред 21: | ||
* Частноотрицателни (O) |
* Частноотрицателни (O) |
||
Взаимоотношениата по истинност между тези съждения се изучават от византийският логик Псел, който разполага съжденията |
Взаимоотношениата по истинност между тези съждения се изучават от византийският логик Псел, който разполага съжденията в ъглите на квадрат, в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А, общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I, а частноотрицателното с О. |
||
==Сложни съждения== |
==Сложни съждения== |
Версия от 19:52, 13 май 2017
Съждението е мисъл, утвърждаваща или отричаща признак на предмет. В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича. Езикова форма на съждението е изречението.
Структура
Съждението е свързване най-малко на две понятия. Понятието, на което се приписва признак, се нарича субект, а понятието, което се приписва като признак, се нарича предикат и се бележи с P.
Прости съждения
- Аналитични - анализ чрез зрението
- Синтактични - анализ чрез опит /напр. докосване,вкусване,помирисване/
- Утвърдителни - утвърждаване на признак на даден предмет
- Отрицателни - отричане на признак на даден предмет
- Единични - съждение за един обект
- Общи - съждение за цял клас от обекти
- Частни
Общите,частните,утвърдителните и отрицателните съждения не се мислят като разделени,а се използват в следните четири комбинации:
- Общоутвърждаващи (A)
- Общоотрицателни (E)
- Частноутвърждаващи (I)
- Частноотрицателни (O)
Взаимоотношениата по истинност между тези съждения се изучават от византийският логик Псел, който разполага съжденията в ъглите на квадрат, в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А, общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I, а частноотрицателното с О.